Руската православна църква не признава провелия се на о-в Крит Събор за Всеправославен, а за „важно събитие в историята на съборния процес на Православната църква“. Това стана ясно след заседанието на Св. Синод, провело се на 15 юли, на което е бил разгледан въпросът за отношението на РПЦ към Събора. Решението вече е публикувано на официалната страница на Московска патриаршия.
Изявлението на Св. Синод на РПЦ е придружено от справка за предисторията на процеса за вземане на решението:
„Св. Синод на заседанието си на 13 юни 2016 г., обсъждайки ситуацията, възникнала с отказа на редица поместни православни църкви да вземат участие в Светия и велик събор на Православната църква в по-рано определените срокове – 18-26 юни т. г., взе решение по темата.
В изявление, което още същия ден беше изпратено на Светейшия Константинополски патриарх Вартоломей и на предстоятелите на всички поместни православни църкви, между другото се съдържаше призив да бъде подкрепено предложението на Антиохийската, Грузинската, Сръбската (под условие – бел. ред.) и Българската църква за промяна на датите за провеждане на Всеправославния събор.
Така или иначе от 18 до 26 юни т. г. на остров Крит се състоя Събор, в който взеха участие делегации от десет поместни православни църкви. Антиохийската, Руската, Грузинската и Българската православна църква не взеха учатие в неговата работа. Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Кирил на 16 юни отправи послание до предстоятелите и членовете на делегациите на поместните църкви, събрали се на о-в Крит. В писмото беше изразено убеждението, че разномислията между отделните църкви по въпросите за подготовката на Светия и велик събор не трябва да са фактор за разделението и отслабването на единството на Православната църква. Отбелязвайки важността на гласа на всяка поместна православна църква и липсата на съгласие на Антиохийската патриаршия да откликне на призива на Събора, Светейшият патриарх Кирил посочи, че срещата на Крит може да бъде принос в подготовката на Светия и велик събор, в който да вземат участие всички признати поместни автокефални църкви.
Документите, приети на Събора на Крит, са публикувани в интернет, но досега все още не са официално получени от Руската православна църква. Има съобщения от редица йерарси на поместни православти църкви, взели участие в Събора, че са отказали да подпишат документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ поради несъгласие с неговото съдържание.
На 27 юни 2016 г. Св. Синод на Антиохийската православна църква взе решение във връзка с проведеното на Крит събрание (sic! – бел. ред.). В заявлението се констатира, че приетите на него документи не са задължителни за Антиохийската патриаршия, и се подчертава, че „принципът на единогласие остава непроменената основа на отношенията между всички православни“. Св. Синод на Антиохийската църква признава проведената среща за „предварително събрание по пътя към Всеправославния събор“, а приетите на нея документи нямат окочателен характер и са отворени за обсъждане. Също така се отбелязва, че Антиохийската църква е призовавала да се отложи провеждането на Събора, „за да се укрепи всеправославното единство, да се осигури православното единогласие по спорните въпроси, актуални за Събора, и да бъдат създадени еклисиологични условия за участие в него на всички автокефални православни църкви“. В заявлението се подчертава, че Съборът, който първоначално се планираше като Всеправославен, е бил проведен при отсъствието на църквите, „представляващи повече от половината вярващи в целия свят“.
На 9 юли 2016 г. канцеларията на Св. Синод на Българската православна църква съобщи, че след официалното получаване на документите от Събора, състоял се на о-в Крит, те ще бъдат предадени на митрополитите на Българската патриаршия за внимателно изучаване, след което Св. Синод на свое заседание ще изрази становище по отношение на решенията на Критския събор.
Решение на Св. Синод на РПЦ:
„1. Признава, че състоялият се на Крит Събор, в който взеха участие предстоятелите и архиереи на десет от петнадесетте автокефални православни църкви, е важно събитие в историята на съборния процес на Православната църква, започнал с Първото всеправославно съвещание на о-в Родос през 1961 г.
2. Подчертава, че основа на общоправославното сътрудничество в хода на целия съборен процес е бил принципът на консенсус.
3. Констатира, че провеждането на Събора при липсата на съгласие от страна на редица автокефални православни църкви нарушава този принцип, вследствие от което състоялият се на Крит Събор не може да се разглежда като Всеправославен, а приетите на него документи – като изразяващи общоправославния консенсус.
4. Отбелязва във връзка с това позицията на Св. Синод на Антиохийската патриаршия.
5. Ще възложи на Синодалната библейско-богословска комисия след получаването на официално заверените копия на одобрените на Събора на Крит документи да ги публикува и проучи, взимайки под внимание вероятно постъпилите отзиви и забележки от страна архиереи, духовни учебни заведения, богослови, клирици, монаси и миряни. Изводите от всестранното проучване ще бъдат предоставени на Свещения Синод“.
