Близо двеста православни християни се събраха днес в храма „Св. Харалампий“, някогашната катедрала на турския град Чешме или Крини на гръцки. Построен през 1832 г. на мястото на друг, по-малък, този огромен храм е бил затворен след 80 години при прогонването на православното население от Мала Азия през 1922 г., а едва преди години е ремонтиран и превърнат в „музей“ и зала за светски културни прояви. След значителното раздвижване в отношенията на турската държава (в стремежа й да покаже друго лице като кандидатка за ЕС) към вероизповеданията в страната, в това число и към Цариградската вселенска патриаршия стана възможно и в Чешме да се отслужи света литургия.
Разбира се, това никак не е лесно. В тази страна от векове нещата стават трудно, особено когато се отнасят до религия, която не е на властващите. Патриарх Вартоломей с много търпение и такт постепенно постига малки, но ценни отстъпки. Доскоро му отказваха да се нарича „Константинополски“ (в славянските църкви предавано като „Цариградски“), да не говорим за „Вселенски“, като властите го пишеха чисто и просто “Fener patrik”, тоест патриарх на Фенер (който е само един квартал на истанбулския район Фатих!). Но ето че тези дни се появи и определението “Ekumenik patrik”, използвано вече от официални институции в страната. И това не е въпрос на амбициите на даден патриарх или на неговата църква, а на признаване на хилядолетни дадености. Още повече че от статута на тази патриаршия зависи и статутът на българските църковни общини в Цариград и Одрин.
Но да се върнем на днешния празник. Патриарх Вартоломей беше дошъл в Смирна на архипастирско посещение по случай два празника в района – на св. Вукол, първи епископ Смирненски (6 февруари), и на св. Харалампий, Магнезийски епископ (10 февруари). Древната Магнезия сега се нарича Маниса и е не много далече от Измир. А в гр. Чешме преди повече от 200 години християните издигнали църква в негова чест. Градът е бил предимно християнски, разбирай православен, гръкоезичен. Народът събрал средства да построят голям храм, който да отговаря на десетките хиляди вярващи в града. Помогнал и влиятелен гръцки капитан на кораб, за да се издейства още в трудното време на 20-те години на 19 век разрешение за изграждането на Божия дом.
Граден от камък, храмът е внушителен повече отвътре – с големите си размери, огромните мраморни колони, изящни сводове, множество прозорци, гипсови орнаменти, частично запазените стенописи. Общината преди 4-5 години е вложила доста средства за реставрацията му и – както става често дори и у нас – си изгражда някакво «чувство за собственост». Затова, когато с помощта на местната православна общност в Смирна, поела ангажимента за все още запазените (в различна степен) православни светини из целия турски Югозапад, патриаршията прави усилия да бъде позволено да се служи поне веднъж годишно – на празника на тази величествена църква, властите «почитат с мълчание» това разумно искане. Все пак патр. Вартоломей, придружен само от двама дякони, пристигна в четвъртък в региона и най-после в същия ден дойде и разрешението за празничната служба в чест на св. Харалампий.
За празника на св. Вукол миналата събота бяха дошли трима митрополити от Гърция. Днес също дойдоха и участваха в първата след 93 години света литургия в храма «Св. Харалампий» заедно с Цариградския патриарх Вартоломей Хиоският митрополит Марк и Адрианополският митрополит Амфилохий (който резидира в Атина). Заедно с митрополит Марк от о. Хиос дойдоха и десетки вярващи, други пък пристигнаха за няколко часа и от отсрещния гръцки остров Лесбос. С патриарха и архиереите служи също професорът по Нов Завет от Букурещкия университет прот. Константин Коман, участник в богословската конференция в Смирна от последните дни. На богослужението присъстваха генералният консул на Гърция в Смирна, областният управител от Хиос, депутати и кметове от острова.
В словото си патриарх Вартоломей започна от подвига на чествания свещеномъченик Харалампий, премина към почитта към него в цялото Православие, но особено в югозападна Мала Азия, след това припомни делото на строителите на този храм, в който за пръв път отново се служеше света литургия. Не се поколеба да припомни и трагичните събития от септември 1922 г., когато в храма са били затваряни хиляди жени и деца преди да бъдат насила екстрадирани в Гърция (мъжете в трудоспособна възраст са били отвеждани пеша за каторжен труд в източните части на Турция и там обикновено са се губели следите им). Затова патриархът в специална молитва спомена всички ония някогашни богомолци от този храм, «които са се упокоили или са загинали мъченически». И добави: «Нищо не сме забравили, нито е позволено да забравим, нищо не е безвъзвратно загубено. Стремим се жертвоготовно да служим на православните християни и днес, като поддържаме добри и градивни отношения с инородците и иноверците.»
В края на литургията лично патриархът причести повечето от присъстващите богомолци, а след това раздаде нафората и малки иконички с образите на апостолите, минали и проповядвали в тези краища в 1 век.
През тези дни патриарх Вартоломей се срещна с множество кметове, посади в няколко общини маслинови дръвчета заедно с тях като символ на мир и сътрудничество, произнесе речи и приветствия. Той открито постави проблеми и сърдечно благодари за разбирането, което все повече се проявява към православните християни и техните права в Турция, като на два пъти пред кметове и областни управители заяви: «Аз не съм нито гъркофил, нито туркофил, защото аз съм просто грък. И като такъв имам както задължения, така и права в моето отечество Турция, за чийто всестранен напредък работим и даваме своя голям принос всички православни християни в страната.»
