Днес в много православни Църкви ще бъде почетена паметта на преп. Георги (Карслидис) Изповедник, който се преставя в Господа на 4 ноември 1959 г. Старецът, дарен от Бога с много харизми, бе канонизиран през 2008 г. от Вселенската патриаршия, а след това денят на неговата прослава бе включен последователно в празничните календари на Руската и на Грузинската църкви, а през тази година и на Румънската патриаршия. Включването на дивния Божи угодник в календара на Румънската църква бе извършено тържествено на 28 октомври в присъствието на Румънския патриарх Даниил, членове на Св. Синод на Румънската патриаршия и на митрополита на Драма Павел, в чиято епархия завършва живота си преп. Георги. Патриарх Даниил отбеляза, че светецът е пример за молитвеник и мисионер, от каквито духовници съвременното Православие има голяма нужда. От своя страна, Драмският митрополит Павел изрази голямата си радост от благочестието на християните в Румъния и им пожела Божията благодат да се излива обилно над тях по молитвите на преп. Георги.
В Българската църква няма ред, по който новопрославени светци да бъдат включвани в българския църковен календар за богослужебна прослава. Т.нар. "църковно календарче" се изготвя в Сливенска епархия и включването или изключването на светците става по усмотрение на митр. Йоаникий и негови помощници.
Животът на преп. Георги Изповедник съчетава духовните поприща на подвижника, стареца и изповедника, заради което Бог го надарява с даровете на прозорливостта, пророчестването и чудотворството.
Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум.Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го "παιδαριογέρον" - дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: "Ти си надарено момче, избран Божи съсъд".В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира "Живоносен източник" край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той научил грузински език и на този език служил св. литургия. По време на комунистическото гонение срещу Църквата той бил арестуван заедно с другите населници на манастира и осъден на разстрел и то точно в деня на Христовата Пасха. Групата мъченици били вързани един за друг на ръба на дълбока пропаст и разстреляни. Три куршума попаднали в тялото на монаха Симеон, като този, който бил насочен към сърцето рикуширал защото попаднал в обкова на една икона, която той носел винаги със себе си. Останалите куршуми пронизали врата му и крака му. Заедно с всички разстреляни и той бил повлечен в пропастта. Въпреки множеството си рани обаче той останал жив, понеже бил закрит с телата на другите осъдени. Войниците го открили, но не го убили, защото съществувал негласен закон, според който простреляният с три куршума и останал жив не се застрелва отново. След освобождаването си от затвора монах Симеон бил постриган във велика схима с името Георги, а през 1925 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер въпреки младата си възраст. След това той живял в Сухуми и в Армения; навсякъде си спечелвал уважението и признанието на хората като старец. През 1929 г. с помощта на гръцкото посолство в Москва отец Георги се преселил в Гърция и се установил в селото Сипса, недалеч от Драма. Там той основал манастир, посветен на Възнесението Господне и останал негов игумен до смъртта си през 1959 г.По време на Втората световна война, през 1941 г., той бил арестуван и от български войници, които имали заповед да го разстрелят. Той тръгнал безропотно след тях, а на мястото на разстрела пожелал да се помоли. След това им казал да изпълнят замисленото. Войниците обаче се удивили и уплашили от спокойствието му и го оставили невредим. Старецът служил св. литургия всеки ден. На проскомидията за починалите не само четял дадените му имена, но и знаел какъв е бил краят на всеки човек - дали е бил убит от турците, дали починал праведно или не. Той споделял това с близките им, за да ги насърчи да вършат правилните грижи за душите на починалите си близки.Множество са свидетелствата, които уверяват, че по време на богослужение много често старецът не докосвал с краката си земята, а между свидетелите има и святи подвижници като блажения отец Николай Плана, отец Филотей Зервакос и други. Господ дал на Своя служител за неговата любов, безкористност и подвизи даровете на прозорливостта, пророчестването, разсъдителността и чудотворството. Множество хора идвали при него, за да получат духовен съвет и утеха.Според монашеския обичай бил погребан без ковчег, по негово желание присъстващите жени били с бели покривала на главите. В деня на погребението два кипариса в близост до гроба изсъхнали, за да разцъфнат отново на 40 ден. След смъртта му са засвидетелствани множество чудеса и явявания на светеца на различни вярващи.Неговата сестра - Анна, също е светица. Тя почива на 14 годишна възраст, около 1910 г., малко преди да се омъжи. Три години след смъртта й един добродетелен турчин, който живеел в Аргируполис Понтийски, забелязал, че всяка вечер от едни гроб в християнското гробище излиза светлина. Заедно със свои приятели мюсюлмани отишъл да види чий е гробът и установили, че бил на девицата Анна. Имамът на областта уведомил местния епископ и християните отворили гроба. Тогава установили, че сърцето и дясната ръка на малката Анна били нетленни, покрити със златиста тъкан, а останалите мощи били с восъчен цвят. Поразен, нейният годеник отива в Св. Земя и приема монашество. А брат й Атанасий, бъдещият светец и изповедник Георги, измолва част от мощите й от епископа, обещавайки, че ще стане монах и цял живот ще я помни и почита. Впоследствие св. Георги пренася целите мощи на сестра си в основания от него манастир "Възнесение Господне" недалеч от Драма, където се покоят и неговите мощи, източник на множество изцеления и чудеса.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9q63p