На 8 юни почина известният богослов и бивш игумен на светогорския манастир Григориат архимандрит д-р Георги (Капсанис). На следващия ден, когато Църквата чества Светия Дух, той беше погребан в градината на Св. Богородица, на която служи през целия си живот.
Приснопаметният бивш игумен-архимандрит на св. обител Григориат на Света Гора о. Георги (Капсанис), който почина в ранните часове на 8 юни, Петдесетница, беше изключителен представител на светогорското монашество и на Православната църква в Гърция.
Бидейки част от академичната общност на Атинския университет, той напуска всичко и се посвещава на Църквата и монашеския живот, където се упражнява в науката на богословието и науката на усамотения живот, ставайки професор по монашество и велик учител на православието.
По време на 40-годишното си игуменство в манастира Григориат той привежда мнозина в пътя към Христос и става духовен отец на множество свещеници, епископи, дякони, монаси и монахини, преподаватели и военни, политици и хора от всякакви професии, възраст и социални прислойки.
Архимандрит Георги (Капсанис) е роден в Атина от високообразовани родители, от които получава християнско възпитание. От ранна възраст общува с църковния историк на нова Гърция Василиос Атесис, от когото възприема любовта към богословската наука. След завършване на Богословския факултет в Атинския университет той продължава образованието си в чужбина, специализирайки в областта на пастирското дело.
С връщането си в Атина е назначен за асистент в катедрата по Пастирско богословие и Канонично право под ръководството на канониста проф. Константин Муратидис и защитава там докторат на тема: „Пастирската грижа за лишените от свобода”. Успоредно с университетската си дейност той основава фондацията „Пантократор” в родния си квартал и с голяма ревност организира лекции, младежки кръжоци, научни събития и др.
През 1972 г. е сред първите, които откликват на призива на Атинския архиеп. Йероним I към тогавашните богослови и учени да влязат в клира на Църквата в Гърция. Постриган е за монах в манастира Пендели лично от Атинския архиепископ, а малко по-късно става йеромонах. Манастирът Пендели постепенно се превръща в център на монахолюбивите студенти в Богословския факултет. Познанството му с митрополита на Халкида Николай (Селендис) допринася за преместването му в митрополията в Халкида, на о. Евбея. На следващата 1973 г. о. Георги (Капсанис) става игумен на древния манастир „Св. Георги”. Там се образува активна монашеска общност, в която влиза и сегашният Сисанийски и Сиатистки митр. Павел.
През юли 1974 г. църковна буря (падането на военната хунта – бел. ред.) води до смяната на 12 митрополита, между които е и Халкидският митрополит Николай. При този развой на събитията о. Георги напуска манастира „Св. Георги” с цялото братство и се установява на Света Гора.
На новите монаси е предоставен манастирът Григориат, където о. Георги остава 40 години. През този период той пише множество книги, в които критикува секуларизацията в Църквата и други порочни явления, но без фанатизъм и озлобление.
На българските християни той е познат с книгата си Обожението като цел на човешкия живот, която може да прочетете тук.
