Московският и на цяла Русия патриарх Кирил отслужи Вечернята на всеопрощението в столичния храм "Христос Спасител", с която започва Великият пост. Той поиска прошка от всички клирици и миряни "за своите грешки, слабости и липса на сила да прояви внимание към много хора". В словото си той каза:
"Достигнахме спасителното поприще на Великия пост - особено време, на което всички се надяваме, съзнавайки, че в кръговрата на ежедневието е много трудно да съсредоточим вниманието си на най-важното - своя вътрешен свят, своите мисли, движението на нашите чувства, на нашите дела. Великият пост наистина не предоставя особени условия, когато всеки може да направи по нещо за своето вътрешно преобразяване, за промяната в своя живот. Известно е, че много хора си дават дума по време на поста да изоставят лошите си навици - пушенето, страстта към алкохола и на мнозина това се удава, защото времето на Великия пост, свързано с молитва, с въздържание и скромна храна, с размисли за вътрешния ни свят наистина създава особено благодатни условия за приемането на тези важни решения, в това число и отнасящите се до нашето освобождаване от бремето и властта на греха и лошите привички.
Евангелието ни учи за едно непременно условие, без което човек не може да получи от Бога прошка на греховете. Знае го всеки човек, то се съдържа в Господнята молитва: "И остави нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници". ... Първото, с което трябва да започнем попрището на Великия пост е да разберем, че няма никакви надежди да получим прошка на греховете си, ако ние не простим греховете на другите хора. Тогава трябва просто да оставим всички опити да се освободим от греховете си и да получим прошка от Бога и от другите хора. Нищо няма да се получи, ако сами не простим греховете на другите.
А защо всъщност, съществува такава вътрешна зависимост на един човек от друг? Защо моите лични отношения с Бога трябва да сравнявани с моето отношение с ближните? Тази зависимост произтича от причината, поради която Господ дойде в света. Той дойде, за да ни освободи от плена на греха. И за да престане грехът да властва над хората, Той изкупи пред Божественото правосъдие целия човешки род. Известно е, че за всяко престъпление и за всеки грях човек трябва да понесе наказание. А в Христос Бог прие това наказание върху Себе Си. Без да има никакъв грях, Божият Син и Човешкият Син на Голгота принася себе си в жертва заради греха на човешкия род, изкупвайки тези грехове.
Изкуплението синоним ли е на прошката? Не, не е. Господ изкупи греховете ни, освободи ни от възмездието за тях, но има едно условие. Ние трябва да осъзнаем собствените си грехове, трябва да се разкаем за тях. Без разкаяние не може да има Божие прощение - даже за този, който по някакъв начин е освободен от наказанието за греха. Знаем, че съгрешилият човек страна - и то съвсем не затова, че Бог се отказва от Своя Завет, правейки недействително изкуплението по отношение на един или друг грешник. Съвсем не затова, а защото самият грях носи след себе си болка и страдание.
Ако Господ по Своята милост е изкупил греха на всички, то Той е изкупил греха и на този, който ме е обидил, и следователно същия този грях, който аз не мога да простя. Това какво означава? Бог е изкупил този грях, а аз не мога да го простя! Не означава ли това, че чрез своето непрощаване, безсърдечие, надменност, самолюбие, високомерие, гордост като че също разпъвам Христос и се отказвам от Неговата мисия, не я признавам, не съм солидарен с нея? И така, за да получим прошка на нашите грехове, трябва да простим на другите хора..."
.
