Месогийският митр. Николай от Гръцката православна църква бе на посещение в Москва и участва в предаване на телевизия "Союз", в което известният гръцки епископ и богослов отговори на множество актуални за Църквата въпроси. Сред тях бе и въпросът за статута на православието като държавна религия в Гърция в контекста на новите европейски реалности: "Чувства ли се агресия от страна на Европейския съюз и европейското ръководство по отношение на факта, че Православието е държавна религия в Гърция и това е уникална за Европейския съюз ситуация?".
"Първо, веднага трябва да отбележим, че феноменът на държавната религия не носи нищо добро, той е сам по себе си лош феномен, и ако Европейският съюз се намеси и разруши тази практика, то това ще принесе само добро на Църквата. Тогава от държавна религия православието ще стане това, което би трябвало да бъде изначално, тоест вяра, която човек носи в себе си, религия на народа, която сама по себе си съществува отделно в държавата. Аз например съм епископ и на мен ми е съвършено безразлично дали ще ме поканят на някое мероприятие, дали ще ме сложат на почетно място или не. Аз не искам държавата да ми плаща някаква заплата, искам да бъда това, което съм искал, когато съм приемал монашество, тоест да следвам примера на Христос. От друга страна, сега протичат опити да се разруши Църквата изобщо и може би в рамките на тези опити унищожаването на институцията на държавната религия в Гърция е една от първите стъпки. Тогава разбира се, ако това се възприема като разрушаване на Църквата, то това е нещо негативно. До тази ситуация се стигна под влиянието на два важни фактора. Първият от тях е, че гърците вярват, че освобождението на Гърция се е случило с помощта на Бога и разбира се на основата на византийските корени, които също се основават на православието, а от друга страна по време на революцията Църквата предаде цялото си имущество, за да подкрепи държавата и чрез нея да подкрепи своя народ - така че би било много добре държавата да не плаща заплатата на свещениците, но тогава трябва да се компенсира Църквата за всичко, което Църквата й е дала. Тогава Църквата би могла да действа самостоятелно. Европейците обаче не могат да разберат това. Затова Европа не бива да ни казва какво да правим. Не бива да забравяме, че през 1833 г. след освобождението Гръцката църква даде 96% от цялото си имущество на гръцката държава. И ако сега Църквата разполагаше поне с 10% от това, което бе предала, тя би могла изцяло да изплати външния дълг на Гърция".
