През последните седмици гръцките и македонски медии влязоха в ожесточена полемика по повод предстояща канонизация на Александър Македонски от страна на Македонската православна църква. Според македонските СМИ гърците били разпространили новината за уж предстояща канонизация на Александър Македонски. Според гръцкия вестник "Прото тема" пък слухът бил разпространен от български новинарски портал. Според тиражираната информация главата на непризнатата Македонска православна църква архиеп. Стефан възнамерявал да пристъпи към официалната канонизация на Александър Македонски, чиято национална идентичност гърци и македонци яростно оспорват вече дълги години. Архиепископ Стефан дал съгласие за изработването на икона на Александър Македонски като християнски светец, като за пример се дават две църкви, в чийто интериор са включени символи на антична Македония. Първата църква е "Св. Троица" в Радовиш, където е изографисан Александър Македонски, а в храма "Св. Никола" в Щип на купола е изрисувана звездата на Вергина. Намеренията за канонизация на Александър Македонски бяха определени от гръцките църковни медии като поредната проява на "невероятна лудост" и остро се осъжда изобразяването на предхристиянски исторически личности и езически символи в християнски храмове. Гърците припомнят скандалното слово на архиеп. Стефан през 2008 г. във Ватикана по време на честванията на паметта на св. братя Кирил и Методий, когато той се обърна към св. Кирил с горчивите думи, че в родния му град Солун вече никой не говори "на неговия роден език и на нашия роден език" и че там са останали само камъни.
Според македонските медии обаче това е изкуствено създаден скандал и въпросът за канонизация на Александър Македонски никога не е бил поставян. Църквата "Св. Троица" е изографисана и осветена през 2003 г. от целия Св. Синод на Македонската църква и на освещаването е присъствал и предишният премиер на Украйна В. Ющенко. Втората църква с вергинската звезда пък е изографисана от иконографи от Украйна и Карпатите.
Практиката да се изографисват езически философи и исторически личности в православни храмове има традиции в поствизантийския гръко-славянски свят, както и в Румъния. Тяхното изографисване като предтечи на християнството или спомогнали за подготовката на тогавашната цивилизация за неговото приемане става масово през 16-17 век, но се появяват още преди падането на Византия. Изображения на древногръцки езически философи има и в трапезарията на Бачковския манастир, както и в женското отделение на църквата "Св. Рождество Богородично" в Арбанаси, където философите са изобразени дори с ореоли на светци.
Практиката да се изографисват езически философи и исторически личности в православни храмове има традиции в поствизантийския гръко-славянски свят, както и в Румъния. Тяхното изографисване като предтечи на християнството или спомогнали за подготовката на тогавашната цивилизация за неговото приемане става масово през 16-17 век, но се появяват още преди падането на Византия. Изображения на древногръцки езически философи има и в трапезарията на Бачковския манастир, както и в женското отделение на църквата "Св. Рождество Богородично" в Арбанаси, където философите са изобразени дори с ореоли на светци.
