Социологическо проучване в Русия показва, че номиналните православни християни в Русия са 70%, а въцърковените - по-малко от 10%. Тези цифри съответстват на действителността, считат руските свещенослужители:Отец Фьодр Людоговски, преподавател в Московската духовна академия, счита, че въцърковените православни християни не могат да станат повече. "Не е реално да мислим, че ще въцърковим по-голямата част от населението. Христос говори за малко стадо. На менe ми се струва и че не бива да се стремим към това - търсенето на по-голямо количество неизбежно снижава качеството. Но безусловно трябва да признаем, че много хора биха могли да влязат в Църквата, но това не се случва. Защо? От една страна, това се корени в нашата паднала природа: ние християните сами сме преизпълнени със страсти и грехове, често сме недружелюбни, затворени, съсредоточени сме върху спазването на разни обряди и забрани - резултатът е, че нашето свидетелство пред света за Христос не се реализира. Нервният, мрачен човек, стряскащ се от противоположния пол, гледащ на месото и виното като на сквернота, едва ли може да вдъхнови някого към подражание.
От друга страна, има и външни, технически причини: твърде малко са храмовете, твърде малко са свещениците. Хората, които биха искали да дойдат на служба, са принудени да стоят в храма като в автобус в час пик, а да поговорят със свещеника е нещо невъзможно за повечето от тях.
Освен това има немалко хора, у които държавната подкрепа към Църквата предизвиква негативни чувства към църковните структури. Не са малко тези, на които това е попречило да се въцърковят, въпреки че тези хора сериозно са гледали към Църквата. Аз общувам много в интернет и от това общуване си правя извода, че мнозина днес виждат в православието нова идеология, която идва на мястото на комунистическата. Според менe този съюз с държавата не е полезен за Църквата".
Прот. Димитрий Смирнов, член на Висшия църковен съвет на РПЦ, смята, че "процентите на "въцърковяване" сред евреите и мюсюлманските народи са още по-малки. У нас в Русия са повече православно въцърковените евреи, отколкото евреите, които под каквато и да е форма се придържат към юдаизма. За будистите не зная точно, но мисля, че и при тях нещата не са по-добре. Докато социолозите изследват преимуществено православните и правят странни изводи. Не съм съгласен, че причината за малкия брой въцърковени християни се дължи на това, че държавата подкрепя Църквата. Наистина, православните са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, но по обратната причина - държавата отряза езика на Църквата. Православните, каквито у нас се считат около 100 милиона руснаци, нямат свое радио, телевизия, а без тези неща в наше време е невъзможно да научиш много хора на вярата. Даже чрез такъв "слабичък" канал като "Спас" се въцърковиха десетки хиляди хора. Разбира се, идеалният вариант би бил държавен канал "Религия", аналогичен на канала "Култура". И пропорционално на количеството граждани, които се определят към традиционните религии - православие, ислям, будизъм, юдаизъм, трябва да се разпредели ефирното време. Уверен съм, че след година ситуацията би била различна.
Нещо повече - тя би се изменила, дори ако ни предоставяха поне по два часа време в главните държавни канали. Но съм уверен, че нито ефир ще ни дадат, нито религиозно образование в училищата ще допуснат, защото на власт у нас са откровени атеисти.
За въцърковяването е нужно да имаш сериозно образование. Такова няма и сили също няма. От бившите комунисти единици са способни да се въцърковят. А много хора биха искали, но няма къде да получат тези знания. Но повтарям, при православните ситуацията е все пак по-добре, отколкото при представителите на другите религии.
Отец Фьодр Людоговски, преподавател в Московската духовна академия, счита, че въцърковените православни християни не могат да станат повече. "Не е реално да мислим, че ще въцърковим по-голямата част от населението. Христос говори за малко стадо. На менe ми се струва и че не бива да се стремим към това - търсенето на по-голямо количество неизбежно снижава качеството. Но безусловно трябва да признаем, че много хора биха могли да влязат в Църквата, но това не се случва. Защо? От една страна, това се корени в нашата паднала природа: ние християните сами сме преизпълнени със страсти и грехове, често сме недружелюбни, затворени, съсредоточени сме върху спазването на разни обряди и забрани - резултатът е, че нашето свидетелство пред света за Христос не се реализира. Нервният, мрачен човек, стряскащ се от противоположния пол, гледащ на месото и виното като на сквернота, едва ли може да вдъхнови някого към подражание.











