Гръкоезичните патриарси и архиепископи с безпокойство наблюдават действията на Румънския патриарх, който претендира за нови "сфери на влияние". Една нова "заплаха" се яви наскоро в православния свят.
Става дума за динамичното и самоуверено присъствие на Румънския патриарх Даниил, който с поведението си "заплашва" Вселенския патриарх Вартоломей, саботирайки усилията му за свикването на Светия и велик събор, пръв след схизмата между Източната и Западната църква през 1054 г.
Едновременно с това той се опитва да получи нови сфери на влияние, като "атакува" Светата земя и "застрашава" духовната юрисдикция на Йерусалимския патриарх Теофил.
По всичко личи, че патриарх Даниил се е подготвял в продължение на години, за да изведе Румънската патриаршия като водеща сила в Православната църква.
Показателни са сведенията на американския посланик Н. Ф. Таубман в Букурещ, който в телеграма, разпространена от Уикилийкс, заявява: "Най-накрая след десетилетията на патриаршестването на Теоктист в Румънската църква има нов полъх". Той допълва, че "патриарх Даниил има голям опит, говори отлично английски и други езици, а също така има и пълно съзнание за силата и влиянието на Църквата за оформянето на общественото мнение".
Срещата на предстоятеля на Румънската църква с американския посланик се е провела през 2007 г., малко след неговия изобр за патриарх, с основна тема на разговорите - легализирането на проституцията и търговията с оръжие.
Оттогава са минали три години и с основна сила от 20 милиона вярващи, 14500 свещеника, 9000 студента в богословските факултети, семинарии и църковни училища и преди всичко със стотиците монаси и монахини Румънският патриарх Даниил представлява новата, голяма, мощна сила на православните, която застрашава правата и юрисдикциите на гръкоезичните предстоятели на църкви и особено на Вселенския патриарх Вартоломей и Йерусалимския патриарх Теофил.
Първата недвусмислена и изключително обезпокояваща за гръкоезичните църкви демонстрация на силата и претенциите на Румънската църква беше в края на февруари в Женева, когато представителите на православните църкви обсъждаха начина за предоставяне на автокефалия в хода на подготовката на Светия и велик събор, който ще е първият събор на православните след схизмата.
Всички представители на гръкоезичните църкви, тоест Константинополска, Александрийска, Йерусалимска, Кипърска и Гръцка бяха готови да се сблъскат с вероятните аргументи на славяноезичните църкви под егидата на Руската патриаршия.
Но изведнъж удари "нов гръм" и един приятел се превърна в противник. Става дума за представителя на Румънската патриаршия, един мирянин, преподавател по канонично право, който според гръцките клирици следвал своя линия в дискусиите. За първи път Румънската патриаршия не прие особените привилегии на Вселенския патриарх.
Така тя отказа да приеме предложението на Пергамския митрополит Йоан (Зизюлас): всеки път, когато се предоставя автокефалия на някоя Православна църква, пръв да подписва предстоятелят на Константинополската църква с определението "дава", а останалите предстоятели слагат подписа си след него с определението "изразяват съгласно мнение".
Първите конфликти между гърци и румънци бяха в Южна Италия по повод историческия манастир на св. Йоан Жътвар, като тогава се намеси дори полицията, за да предотврати по-сериозни сблъсъци. Италианските власти присъдиха манастира на Румънската патриаршия, въпреки че гърците се позоваваха на многовековното си присъствие в региона.
Днес Италия, Испания и Португалия са трите страни на Западна ЕВропа, където живеят хиляди румънски икономически емигранти, които са напуснали Румъния след падането на режима на Чаушеску. Митрополитите и епископите, назначени от Румънската патриаршия в тези страни, обикновено са агресивни и самоуверени и в резултат често се стига до сблъсък с йерарсите на Вселенската патриаршия, които имат съгласуваща роля между православните.
"Битката е жестока и има вероятност да видим румънски епископ да се среща сам с краля и кралицата на Испания, а митрополитът на Вселенската патриаршия да научи за това от медиите", заявява многозначително пред "Вима" митрополит от Централна Европа. Всичко зависи, добавя той, от способностите и силата на всеки митрополит на Вселенската патриаршия да избягва "капаните".
"Градът на раздора" между Йерусалимската и Румънската патриаршия сега е Йерихон, най-старият град по Светата земя, известен на света от Стария и Новия Завет. Повод за конфликта между двете църкви е храмът, който построи и обслужва Румънската патриаршия, въпреки че областта е под духовната юрисдикция на Йерусалимската патриаршия.
Храмът започна да се строи преди около десет години и, както пише в свое писмо Йерусалимският патриарх, "възраженията и протестите на нашата патриаршия не можаха да преустановят изграждането на въпросния храм". Според патриарх Теофил, "ако всички православни църкви следват този пример на Румънската православна църква, тогава в Светата земя ще имаме представителства на тринайсет автокефални проваславни църкви, което ще бъде пример на своеволно православно многогласие и многовластие, което административно трудно ще се съгласува..."
Досега, както заявява патриарх Теофил в писмото си до патриарх Даниил, "Йерусалимската патриаршия се отнасяше с търпение и голямо смирение към това противоканонично положение, създало се в нейното лоно, поради което се ограничи да постави извън общение само неговия пионер - високопреподобния архимандрит о. Йероним Кречу, без да го низвергва или да прекъсне споменаването на Румънската църква в диптисите, което имаше право да направи."
Все пак, ако Румънската църква не се съобрази, Йерусалимската заплашва да прекъсне споменаването на патриарх Даниил, както беше направил в средата на предишното десетилетие Вселенският патриарх г. г. Вартоломей по отношение на покойния Атински архиепископ Христодул по повод спора за т. нар. Нови земи (Северна Гърция и част от Централна Гърция - б. р.).
