Рекорден брой поклонници събра вчерашният празник на българския Зографски манастир в Света Гора - Атон, Гърция. Над 300 души бяха насочили стъпките си към тази надхилядолетна света обител за нейния втори годишен празник - пренасяне на мощите на св. великомъченик Георги в Лида, Палестина. Сред поклонниците тази година имаше и един друг рекорд - повече отколкото на предишни празници дойдоха свещеници и монаси от България (над 20 души). Макар и не организирани в големи поклоннически групи, но по-скоро в малки групички от 4-5 до 10-ина души сънародниците ни се стекоха с благоговение да участват в празника. Бяха дошли много православни братя от Сърбия, Македония, Русия, Румъния и Гърция.
Св. Синод на БПЦ в отговор на молба на манастирския събор беше изпратил Ловчанския митрополит Гавриил, който отслужи всенощното бдение и св. литургия на 15 срещу 16 ноември (2 срещу 3 ноември стар стил), когато се чества и паметта на преподобни Пимен Зографски. След това архиереят оглави и традиционното шествие на монаси, клир и народ с чудотворната икона на покровителя на обителта св. Георги.
Тази година нямаше държавна делегация за празника на Зографския манастир. Макар и обявено предварително, не се осъществи посещението на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, нямаше и представител от президенството. Не присъства и посланикът ни в Атина, а само временно и. д. генерален консул на България в Солун Лъчезар Иванов. Само четирима народни представители бяха дошли неофициално, наистина като поклонници, в тази историческа българска светиня.
За този празник зографските монаси не бяха канили певци нито от България (обикновено ходеха студенти-богослови и семинаристи от горните класове начело с учител), нито от светогорските гръцки манастири. Така пеенето на двете певници остана дело на самите зографци, подкрепени от някои поклонници, вещи в църковната псалмодия. Самите зографски братя вече си имат своя певческа школа. Те предпочитат тихото и молитвено пение, защото наблягат много повече на молитвените текстове, отколкото на впечатляващите импровизации.
За този празник зографските монаси не бяха канили певци нито от България (обикновено ходеха студенти-богослови и семинаристи от горните класове начело с учител), нито от светогорските гръцки манастири. Така пеенето на двете певници остана дело на самите зографци, подкрепени от някои поклонници, вещи в църковната псалмодия. Самите зографски братя вече си имат своя певческа школа. Те предпочитат тихото и молитвено пение, защото наблягат много повече на молитвените текстове, отколкото на впечатляващите импровизации.
