На 24 ноември в Богословския факултет на Софийския университет се проведе международна научна конференция в памет на академик проф. протопрезвитер Стефан Цанков. Тя беше посветена на 120-годишнината на Софийския университет и 85-годишнината на Богословския факултет към него. Честването започна с утринно богослужение в академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския факултет, в което взе участие и Русенският митрополит Неофит.
Конференцията, която се проведе в аулата на факултета, беше открита от декана доц. д-р Емил Трайчев. Той приветства участниците във форума и подчерта, че досега не е организирано честване на академик протопрезв. Стефан Цанков, когото деканът нарече „основоположник на богословската наука у нас”.
Св. Синод на БПЦ беше представляван от Русенския митрополит Неофит,
председател на архиерейската просветна комисия. Негово
Високопреосвещенство отбеляза като добро начинанието да
бъде честван един от най-големите богослови у нас, който е сред
основоположниците на Богословския факултет, с което да се припомни
неговото велико дело.Митрополит Неофит обърна внимание на факта, че трудовете на проф. Цанков се оценяват високо не само у нас, но и в чужбина, не само сред православните, но и сред другите деноминации. „Много архиереи са били респектирани от личността на академик протопрезв. Стефан Цанков и са търсили съвета му като специалист”, каза той. Митрополит Неофит предаде отческото благословение на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който пожела успех на конференцията и на участниците в нея.
Първият доклад във форума беше на проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров на тема „Същина и единство на Църквата според възгледа на академик протопрезв. д-р Стефан Цанков”. Със свой доклад се представи и племенницата на проф. Цанков проф. д. ю. н. Цанка Цанкова на тема „Развитие на семейното право”.
Интерес предизвика краткото представяне на доклада на проф. д-р Николае Дура от Румънската православна църква за съдопроизводството над епископите. Той наблегна на факта, че епископатът не съществува отделно и над Църквата, но също е субект на църковното право.
Немският професор Енгелберт Грос презентира своя доклад на тема „Европа и Църквата: кой кого провокира?”, в който разгърна цялостна концепция за присъствието на Църквата в съвременното европейско общество. Според проф. Грос Европа се нуждае днес от едно "молещо се богословие", което да се опълчи на безсъстрадателната постомодерна културна амнезия на Европа. Той призова и за излизане на богословието от академичните стаи и за превръщането му от акадмично в устойчиво социално знание.
Проф. Ева Синек от Австрия говори за устройството на Църквата според проф. Цанков и по-специално за ролята на миряните в управлението й. Проф. Синек сподели, че нейните изследвания на уставите на православните църкви показват, че през последното десетилетие се наблюдава тенденция към ограничаване на ролята на миряните в управлението на поместните православни църкви, като даде примери с промените в уставите на Руската и Румънската православни църкви. БПЦ не правела изключение в това отношение.
Проф. д-р Гълъбина Петрова, в съавторство с Христо Беров, представи немскоезичното творчество на акад. о. Стефан Цанков. Тя отбеляза, че 1/3 от публикациите на о. Цанков са на немски език, включително дисертацията му за устройството на БПЦ, която и до днес остава основният труд, от който западната научна общност черпи информация за Българската православна църква. Академик Цанков е и първият български богослов, преподавал в немски и швейцарски университети.
Последваха докладите на няколко млади богослови. Гл. ас. д-р Павел Павлов представи доклада си на тема „Университетът на св. Климент според о. Стефан Цанков, ректор на СУ 1940-1941”. Той разказа за дейността на отец Стефан Цанков като ректор на Софийския университет през годините, когато университетът увеличава чувствително студентите си заради увеличаването на българските територии и акцентира върху голямото внимание, което българските архиереи от онзи период отдават на развитието на богословската наука. Д-р Павлов подчерта, че макар да честваме 120-годишнината от основаването на университета, неговото духовно начало може да търсим хиляда години по-рано, в школата на св. Климент Охридски в Охрид - това обаче би било възможно, само ако университетската наука и богословието като част от нея следват светоклиментовите възгледи и завет.
Асист. свещ. Добромир Димитров от ПБФ на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" говори на тема „Принципът на съборност в богословието на академик протопр. д-р Стефан Цанков”, като се спря на еклезиологичните възгледи на отец Стефан Цанков, които той е разглеждал винаги в контекста на христологията и пневматологията.
Хон. ас. д-р Жасмина Донкова, гл. специалист в Дирекция "Вероизповедания" на МС, говори за „Отношението на държавната власт към свещенослужителите на БПЦ в началото на ХХ в.” и наблегна върху основните принципи, които гарантират добрите отношения между държавата и Църквата, а именно - ненамесата на свещенослужителите в политиката, а на политиците - в църковния живот.
Заключителният доклад беше на доц. Дилян Николчев на тема: „Глава или предстоятел е българският патриарх на Православната ни църква (според богословско-каноничните разбирания на Варненския и Великопреславски митрополит Симеон и проф. академик протопр. д-р Стефан Цанков)”. Основната идея на докладчика беше, че утвърдилото се прозвище "глава на Българската православна църква" като синоним на предстоятел не съответства на православната еклезиология и не бива да бъде използвано не само в научните трудове, но и на новинарско ниво.
Всички доклади от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.
Библиотекарите на Богословския факултет бяха подготвили изложба на книгите, студиите и статиите на академик протопрезвитер Стефан Цанков, които се съхраняват в библиотеката на факултета. Интерес предизвика книгата, в която професорът собственоръчно е написал няколко думи, останали за поколенията. Те са под изображението на църквата в Черновиц, в която той е бил венчан за съпругата си.
Конференцията завърши с кратък концерт на хор „Славянска беседа” и коктейл, след което участниците се присъединиха към шествието на академичната общност по случай празника на св. Климент.
Първият доклад във форума беше на проф. протопрезвитер д-р Радко Поптодоров на тема „Същина и единство на Църквата според възгледа на академик протопрезв. д-р Стефан Цанков”. Със свой доклад се представи и племенницата на проф. Цанков проф. д. ю. н. Цанка Цанкова на тема „Развитие на семейното право”.
Интерес предизвика краткото представяне на доклада на проф. д-р Николае Дура от Румънската православна църква за съдопроизводството над епископите. Той наблегна на факта, че епископатът не съществува отделно и над Църквата, но също е субект на църковното право.Немският професор Енгелберт Грос презентира своя доклад на тема „Европа и Църквата: кой кого провокира?”, в който разгърна цялостна концепция за присъствието на Църквата в съвременното европейско общество. Според проф. Грос Европа се нуждае днес от едно "молещо се богословие", което да се опълчи на безсъстрадателната постомодерна културна амнезия на Европа. Той призова и за излизане на богословието от академичните стаи и за превръщането му от акадмично в устойчиво социално знание.
Проф. Ева Синек от Австрия говори за устройството на Църквата според проф. Цанков и по-специално за ролята на миряните в управлението й. Проф. Синек сподели, че нейните изследвания на уставите на православните църкви показват, че през последното десетилетие се наблюдава тенденция към ограничаване на ролята на миряните в управлението на поместните православни църкви, като даде примери с промените в уставите на Руската и Румънската православни църкви. БПЦ не правела изключение в това отношение. Проф. д-р Гълъбина Петрова, в съавторство с Христо Беров, представи немскоезичното творчество на акад. о. Стефан Цанков. Тя отбеляза, че 1/3 от публикациите на о. Цанков са на немски език, включително дисертацията му за устройството на БПЦ, която и до днес остава основният труд, от който западната научна общност черпи информация за Българската православна църква. Академик Цанков е и първият български богослов, преподавал в немски и швейцарски университети.
Последваха докладите на няколко млади богослови. Гл. ас. д-р Павел Павлов представи доклада си на тема „Университетът на св. Климент според о. Стефан Цанков, ректор на СУ 1940-1941”. Той разказа за дейността на отец Стефан Цанков като ректор на Софийския университет през годините, когато университетът увеличава чувствително студентите си заради увеличаването на българските територии и акцентира върху голямото внимание, което българските архиереи от онзи период отдават на развитието на богословската наука. Д-р Павлов подчерта, че макар да честваме 120-годишнината от основаването на университета, неговото духовно начало може да търсим хиляда години по-рано, в школата на св. Климент Охридски в Охрид - това обаче би било възможно, само ако университетската наука и богословието като част от нея следват светоклиментовите възгледи и завет.Асист. свещ. Добромир Димитров от ПБФ на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" говори на тема „Принципът на съборност в богословието на академик протопр. д-р Стефан Цанков”, като се спря на еклезиологичните възгледи на отец Стефан Цанков, които той е разглеждал винаги в контекста на христологията и пневматологията.
Хон. ас. д-р Жасмина Донкова, гл. специалист в Дирекция "Вероизповедания" на МС, говори за „Отношението на държавната власт към свещенослужителите на БПЦ в началото на ХХ в.” и наблегна върху основните принципи, които гарантират добрите отношения между държавата и Църквата, а именно - ненамесата на свещенослужителите в политиката, а на политиците - в църковния живот.Заключителният доклад беше на доц. Дилян Николчев на тема: „Глава или предстоятел е българският патриарх на Православната ни църква (според богословско-каноничните разбирания на Варненския и Великопреславски митрополит Симеон и проф. академик протопр. д-р Стефан Цанков)”. Основната идея на докладчика беше, че утвърдилото се прозвище "глава на Българската православна църква" като синоним на предстоятел не съответства на православната еклезиология и не бива да бъде използвано не само в научните трудове, но и на новинарско ниво.
Всички доклади от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.
Библиотекарите на Богословския факултет бяха подготвили изложба на книгите, студиите и статиите на академик протопрезвитер Стефан Цанков, които се съхраняват в библиотеката на факултета. Интерес предизвика книгата, в която професорът собственоръчно е написал няколко думи, останали за поколенията. Те са под изображението на църквата в Черновиц, в която той е бил венчан за съпругата си.
Конференцията завърши с кратък концерт на хор „Славянска беседа” и коктейл, след което участниците се присъединиха към шествието на академичната общност по случай празника на св. Климент.
