На 9 ноември, неделя, в град Гоце Делчев, седалището на Неврокопска епархия, беше почетена паметта на упокоилия се преди 12 години Неврокопски митрополит Натанаил (16.11.1952 - 16.11.2013 г.). Светата литургия отслужи Негово Светешество Българският патриарх Даниил, духовен син на митр. Натанаил, заедно с Великотърновски митр. Григорий и Неврокопски митр. Серафим, също духовен син на приснопатния митрополит. С тях служиха архимандритите Епифаний, протосингел на епархията и игумен на Роженския манастир, и Севастиан, игумен на манастира "Седемте престола" в Стара планина, Софийска епархия, както и архиерейски наместници и свещеници от епархията и страната. Дяконуваше митрополитският дякон Димитър Златинов.
Песнопенията изпълниха два хора - митрополитският хор за източноцърковно пеене "Йеромонах Неофит Рилски" под диригентството на проф. Йоан Папахронис и гръцки състав от цъковни певци от град Катерини, Гърция.
Храмът беше препълнен от богомолци, а сред тях бяха кметът на града Владимир Москов и негови заместници, както и председателят на Общинския съвет.
Богослужението от 9 до 10.30 ч. беше предавано по БНТ - 2 в рубриката "Неделна литургия", по която всяка неделя може да се проследи на живо светата литургия поред от Варна, София или от Неврокопска епархия.
След задамвонната молитва беше отслужена панихида за покойния Неврокопски митрополит Натанаил, а след службата на гроба му патриархът и архиереите отслужиха заупокойна молитва.
В своето слово патр. Даниил отбеляза: "Паметта на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил ни събира за пореден път в Гоце Делчев, седалището на Неврокопска епархия, в дните преди 16 ноември - деня на неговото упокоение. Всяка година хора от близо и далеч, които не сме се познавали и не сме знаели един за друг, но които по един или друг начин сме докоснати от живота му, идваме тук, за да се помолим за неговия покой и тишина, а и да споделим това духовно наследие, което ни е оставил, да се утешим и подкрепим взаимно във вярата и да виждаме растежа, укрепването на това познанство и единство, което той остави сред толкова много хора след себе си. Вярвам, че всеки един от нас е усетил този пламък, този огън, който гореше в дядо Натанаил."
И по-нататък патриархът изтъкна: "Типична, изключително характерна беше за дядо Натанаил ревността по Бога и Божието слово. Още на 16-годишна възраст тази ревност се прояви в него с това, че остави дома си в ученическите си години и то във време на силен атеизъм заради комунистическата власт, която беше в силата си през онази 1968 г. Обществото беше поставено в едни рамки - да отрича Бога, а този младеж реши да остави всички и да тръгне след Христос. Много важно за формирането му в онези дни е това, което е видял в енорията си в село Копривлен, която отец Костадин Къдрев и неговите предшественици бяха формирали като общност и живот. Разказвал ни е как мъже и жени са живеели тъй вярата, че единството на небесната и земната Църква се е проявявало не само скрито в душите им, но и чрез откровения и чрез Божията намеса на светците в живота на обикновените хора... Дядо Натанаил беше устроен да мине през много изпитания, в които той прояви голяма отговорност като монах, клирик, архиерей. Проявяваше я в каквото и послушание да му беше възложено. След завършването на висшето му богословско образование - той пожела да остане обикновен монах, йеромонах там, на Света гора. Но Църквата му възложи други послушания, така че да бъде действително светилник, наставник на множество хора".
Бог да прости приснопаметния Натанаил архиерей!
