В интервю за „Седмицата на Дарик“ министърът на образованието Красимир Вълчев говори за новия предмет „Добродетели и религии“. Той потвърди, че неговото въвеждане ще бъде от учебната 2026-2027 г. и ще бъде поетапно. Това означава, че първоначално, през първата година, той ще се изучава само в 1 клас. Тази информация беше известна и по-рано.
В същото време министърът заяви: „Основният час ще бъде по добродетели, а не по религия. Основната програма ще бъде неконфесионална, плуралистична, със силен акцент върху общочовешките ценности“. А "предметът по Религия няма да бъде задължителен и ще се изисква минимален брой ученици, както и обучен учител. При неизпълнение на условията учениците автоматично ще преминават към изучаване на етика и добродетели“.
На практика това означава, че МОН се насочва към неконфесионален час по етика, наричан в долните класове обучение в добродетели, независимо че в предложението за законови промени от ведомството се казва, че "учебният предмет се предлага за изучаване по избор като религия – православие, религия – ислям или добродетели/етика" (тук). От изказването на министъра обаче може да се направи извод, че конфесионалният предмет Религия-Православие ще бъде разглеждан като втори вариант, условията за който са по-трудно изпълними, отколкото за предмета „Добродетели“ - минимален брой родители, избрали този предмет, и наличие на учител с квалификация. Тъй като учителите, които притежават едновременно диплома по НУП (начална училищна педагогика) и богословие, са много малко, това условие става на практика неизпълнимо в мащабите на цялата страна. В предишни интервюта министърът беше обяснил, че този недостиг на кадри ще се запълни с кратко обучение на началните учители, в това число и в конфесионалния му вариант.
Този развой съответства и на реалната ситуация в училищата и отчита преобладаващите настроения в обществото.
В същото време според очакванията на БПЦ основният предмет трябваше да бъде Религия-Православие (или Ислям), а неконфесионалният „Добродетели“ да е за онези родители, които не желаят децата им да изучават религия. Според БПЦ такива родители са малцинство в българското училище – в това трябваше да убедят многобройни анкети и проучвания на общественото мнение, в това число и сред учителите. В публичните послания в полемичен тон тези родители се определяха като наследници на болшевиките, безбожници, врагове на Църквата, които не разбират ролята ѝ в българската история и др.
МОН вече е започнало подготовка за изготвянето на програмата за неконфесионалния предмет по Добродетели, като е събрало експерти от различни области. Министър Вълчев беше съобщил, че промени ще има и в програмата по Религия, но в тази посока МОН все още не работи.
Ако новият предмет бъде въведен по начина, подготвян в момента, това означава, че в повечето български училища няма да се изучава християнство-православие, а светска етика. Успоредно с това постепенно ще отпада и сега съществуващият (като избираем час или факултативен час) предмет Религия-Православие, тъй като според предложенията за промени в Закона за училищното образование той ще се изучава „само в класовете, в които не се изучава учебният предмет Добродетели и религии“.
