Излезе от печат книгата: “Митрополит Михаил Доростолски и Червенски – за себе си и другите (1884–1961). Документален сборник”. Съставители са Тодор Билчев и Стефка Маринова, служители в Държавен архив – Русе. Рецензент е ст. н. с. Христо Темелски, директор на Църковно-историческия институт при Българската патриаршия.
Сборникът съдържа писма до и от митрополит Михаил. Уникалното в него е, че присъстват и писма между други лица, в които те говорят за митрополит Михаил, и така се разкрива образът му от различни страни.
Повечето от предлаганите писма са оригинали, писани на пишеща машина или на ръка, с мастило. Подредени са в сборника хронологично и са представени с пореден номер и редакционно заглавие. Датите са запазени по оригинал.
Сборникът се издава с благословението на Русенския митрополит Неофит по случай 80-годишнината от
митрополитския избор на Доростолския и Червенски митрополит Михаил и 70-годишнината
от възстановяването на Скалния манастир “Св. Димитрий Басарбовски”.
Сборникът се отпечатва със спомоществувателството на Скалния манастир “Св. Димитрий Басарбовски”
Биографична справка:
Митрополит Михаил е роден на 6 април 1884 г. в гр. Калофер. Първоначално образование получава в родния си град. През есента на 1898 г. е приет за ученик в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1902 г. През есента на 1906 г. заминава за Русия, където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия. След завръщането си в България от 1910 г. до м. юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" (от 1903 г. Самоковското богословско училище се премества в София и продължава същесдтвуването си като СДСеминария - б. р.). На 24 декември 1911 г., Бъдни вечер, в семинарския храм "Св. Йоан Рилски" е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (овдовял свещеник, който приема монашество и е ръкоположен за епископ през 1909 г.; през 1914 г. той става и Видински митрополит, умира през 1971 г. на 105 г. - б. р.), който на следващия ден, 25 декември, Рождество Христово, го ръкополага и в йеродяконски чин. На 1 август 1912 г. във варненския катедрален храм "Успение Богородично" е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон. От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява до 17 август 1923 г. По решение на Св. Синод на 6 януари 1915 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон. От 1923 г. до 1926 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария. На 28 април 1924 г. във варненския катедрален храм "Успение Богородично" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички".
На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април е и канонически утвърден от Св. Синод за Доростолски и Червенски митрополит. Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер. Почива на 8 май 1961 г. в гр. Русе. Погребан е в притвора на русенския Катедрален храм "Св. Троица".
При митр. Михаил е работил години наред до 1950 г. и Марин Найденов Минков, после йеромонах и архимандрит Максим, сегашният Български патриарх (б. р.).
Сборникът се отпечатва със спомоществувателството на Скалния манастир “Св. Димитрий Басарбовски”
Биографична справка:
Митрополит Михаил е роден на 6 април 1884 г. в гр. Калофер. Първоначално образование получава в родния си град. През есента на 1898 г. е приет за ученик в Самоковското богословско училище, курса на което завършва през 1902 г. През есента на 1906 г. заминава за Русия, където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия. След завръщането си в България от 1910 г. до м. юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" (от 1903 г. Самоковското богословско училище се премества в София и продължава същесдтвуването си като СДСеминария - б. р.). На 24 декември 1911 г., Бъдни вечер, в семинарския храм "Св. Йоан Рилски" е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (овдовял свещеник, който приема монашество и е ръкоположен за епископ през 1909 г.; през 1914 г. той става и Видински митрополит, умира през 1971 г. на 105 г. - б. р.), който на следващия ден, 25 декември, Рождество Христово, го ръкополага и в йеродяконски чин. На 1 август 1912 г. във варненския катедрален храм "Успение Богородично" е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон. От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява до 17 август 1923 г. По решение на Св. Синод на 6 януари 1915 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон. От 1923 г. до 1926 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария. На 28 април 1924 г. във варненския катедрален храм "Успение Богородично" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички".
На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април е и канонически утвърден от Св. Синод за Доростолски и Червенски митрополит. Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер. Почива на 8 май 1961 г. в гр. Русе. Погребан е в притвора на русенския Катедрален храм "Св. Троица".
При митр. Михаил е работил години наред до 1950 г. и Марин Найденов Минков, после йеромонах и архимандрит Максим, сегашният Български патриарх (б. р.).
