Преподаватели, студенти, свещеници и гости разговаряха в Богословския факултет в София за съвременната практика на причастяване в Българската църква.Срещата бе провокирана от студентите в четвърти курс и организирана от преподавателя им по литургика д-р дякон Иван Иванов.
Място за разговора осигури ръководството на библиотеката в Богословския факултет. Библиотекарите Цвета Узунова и Иво Янев бяха подготвили изложба на старопечатни литургически книги, от тяхното хранилище. Участниците в дискусията имаха възможност да видят и най-новите заглавия по тематиката, издадени у нас.
Темата на срещата предизвика голям интерес и библиотеката се
оказа тясна за желаещите да участват. „Как да бъдем с Христос ако се причастяваме 1-2 пъти в
годината” бе основният въпрос, поставен от участниците.
Бяха цитирани текстове, свързани с евхаристийната практика
на Руската и Гръцката църква, публикувани в „Двери” (тук, тук, тук и тук).
Стана ясно, че нашата Българската църква няма формулирано съвременно официално становище по въпроса.
Нямаше и участие от страна на висшето духовенство на БПЦ.
От изказванията на участниците в дискусията стана ясно, че практиката на причастяване вълнува дълбоко както енорийските свещеници, така и миряните. В същото време се вижда, че в нашата църква няма духовен и богословски авторитет, който да предложи адекватно разяснение и решение на проблема.
Дискусията разкри самотата на свещениците и миряните. Те споделяха, че за тях контактът и диалогът
с епископите е почти невъзможен.
Участниците решиха да се изготви окончателен документ от срещата, който да се изпрати до Св. Синод на БПЦ. Това бе посочено като единствен начин мнението има достигне до църковната власт.
Стана ясно, че нашата Българската църква няма формулирано съвременно официално становище по въпроса.
Нямаше и участие от страна на висшето духовенство на БПЦ. От изказванията на участниците в дискусията стана ясно, че практиката на причастяване вълнува дълбоко както енорийските свещеници, така и миряните. В същото време се вижда, че в нашата църква няма духовен и богословски авторитет, който да предложи адекватно разяснение и решение на проблема.
Дискусията разкри самотата на свещениците и миряните. Те споделяха, че за тях контактът и диалогът
с епископите е почти невъзможен. Участниците решиха да се изготви окончателен документ от срещата, който да се изпрати до Св. Синод на БПЦ. Това бе посочено като единствен начин мнението има достигне до църковната власт.
