Архиерейският наместник отец Георги Паликарски заяви, че около 50 000 лева се необходими за възстановяване на иконите и стенописите в черквата “Свети Николай” в Дупница. Той ще изпрати писмо до Дирекцията по вероизповеданията, откъдето очаква да бъдат отпуснати средствата.
“На нас са ни необходими много повече пари, но на този етап и тази сума ни устройва. Поетапно се надяваме да извършим реставрирането на всички икони”, обясни отец Паликарски.
През 2005 г. бяха извършени консервационно–реставрационни работи на църквата “Св.Николай” в Дупница по проект, спечелен от община Дупница. Фирмата, която извърши освежаване на външната фасада, укрепването на стените и основите, бе “Реставрация” 02- ООД от София. Сумата, която бе спечелена по проекта, бе на стойност 350 000 лева. Средствата стигнаха и за изграждането на дренаж, в който бяха вкарани на подпочвените води, които бяха избили вътре в храма.
В началото на месец юни 2005 г. бе реставрирана иконата на свети Николай Чудотворец, намираща се на входната врата на едноименната дупнишка черква. 7 месеца бяха е необходими на иконографите Милена и Деян Костови да възстановят стенописа. Иконата на свети Николай е изработена в цял ръст със специална мозайка. По стените на черквата вътре има старозаветни сцени.
След близо 21-годишно прекъсване на 6-и декември 2003-а година бе отслужена за пръв път литургия от отец Костадин Пантев.
Църквата „Свети Николай” се намира в началото на източната част на града, наричана от дупничани Горната махала, а официално квартал “Спартак”. Църквата представлява четириъгълна сграда, широка 9 метра и дълга 26 метра. Дебелината на стените е 1 метър. Тя е изградена от речен камък, дялан обработен пясъчник и тухли, закрепени с хоросан. Камбанарията е пристроена по време на ремонта през 1929-а година. Вратата на централния вход на храма е изработена от дъбови дъски. Преданието говори, че башибозукът завърнал се от баташкото клане е искал и в храма „Свети Никола” да извърши същото, но влиятелен и благороден турчин с името Бекир Ефенди със своето застъпничество спасил събралите се там българи. В знак на признателност към него една от улиците, намиращи се в близкия квартал, носи името “Благодарност”.
Иконостасът на църквата е направен от тухли и представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони. Като най-старата черква в града, тук се намират най-старите икони в града. Най-старите от тях са от 17-и век, това са гръцката икона на свети Йоан Рилски, на свети Григорий Богослов. Големите икони на иконостаса, са дело на Никола Образописец от Самоков през 1860-а година.
По-възрастните дупничани си спомнят, че цялата църква отвътре е била изографисана. Това личи от някои места в олтара и по стените, където се е напукала блажната боя и под нея се подават сухи червени петна от суха мазилка. Заради повредения покрив изографията на черквата е била увредена. За да се запазят, през 1929-а година иконописите са били лакирани. От старата изография са запазени образите и сцени. В купола над олтара в средния купол е иконата на Божията майка с ръце за молитва и с образа на Христос като медальон на гърдите й. В двата пендетива обърнати към олтара са изобразени свети Йоаким и света Анна. В централния купол е изобразен Бог Саваот, а в пендетивите на купола евангелистите Йоан, Лука, Марко, Матей.
