Вчера в медиите беше разпространено становището на Св. Синод относно концепцията за въвеждането на предмет "Религия" в българското училище, изработена от Обществения съвет начело с проф. Бакалов. Агенция "Фокус" публикува различни отзиви по този актуален проблем, които представяме на нашите читатели.
Вероучението трябва да стане задължителен предмет според свещеник Димитър Михайлов
Приветствам становището на Българската православна църква за въвеждането на религиозно обучение в училище с най-голямо удоволствие, заяви отец Димитър Михайлов от църквата “Св. Висарион Смолянски”. Досега Светият Синод и митрополитите са правили своите предложения до съответните власти, но въпросът вече опира до законодателния орган – НС и правителството, каза още той. Отец Михайлов каза, че този въпрос е поставян и друг път преди 7-8 години, когато е предложено вероучението да се въведе като задължителен предмет, а не като СИП или ЗИП в училище. “Вероучението трябва да се изучава задължително, а не като свободноизбираем предмет, тъй като, ако за СИП-а няма достатъчно желаещи, той не може да се състои. Ако предметът стане задължителен, той ще бъде наравно с другите предмети и ще се изучава така, както са го изучавали до 1949-1950 г. От община Смолян само в училището в Момчиловци се изучава религия и то като свободноизбираем предмет. На въпрос, кой трябва да извършва обучението - учител или свещеник - отец Михайлов отговори, че това не е проблем да се извърши от учители, тъй като преди време част от началните учители са посещавали курсове по вероучение и могат да преподават този предмет в началните училища. За учениците от по-горните курсове обучението могат да извършват и духовници, ако се поканят такива, но ако се реши, предмета могат да преподават и историците, и други преподаватели, които преподават хуманитарни науки, или други лица да минат курс в семинариите в София или Пловдив. Според свещеника е нужно още от първи клас да бъдат направени букварчета по вероучение.
Георги Близнашки: Много по-важно е в училищата да има гражданско образование
"Предложението на Българската православна църква за въвеждане на религиозно образование в българските училища се носи от няколко година насам", заяви доц. Георги Близнашки, депутат от БСП и член на Комисията по образование в парламента. Според него големият проблем е, че това не може да бъде дисциплина, която да е свързана само с християнската религия, а трябва да дава една по-обща представа за религията, за нейните ценности и ценностите на близките вероизповедания. "За мене лично много по-важно е в училищата да има гражданско образование. За съжаление този проблем не се разбира в достатъчна степен", отбеляза депутатът. Според него едно образование трябва да дава знание за съвременните ценности, които сплотяват националната общност. За пример той посочи Българската конституцията, с която се дава свобода и възможност за признание на общочовешките ценности, като по този начин се осмисля и собственото ни национално битие и отваряне на нашата национална държавност към международното право. "Нещата са значително по-сложни, отколкото някой се опитва да ги представи", каза още доц. Близнашки.
Снежана Гроздилова: Ценностите, които може да изгражда предметът "Религия", допринасят за вярно израстване на личността
Тези ценности, които може да изгражда предметът Религия, допринасят за вярно израстване на личността. Това заяви Снежана Гроздилова, член на комисията по образование към НС. Тя уточни, че това трябва да бъде дозирано, за да не се стига до фанатични настроения. “Мисля, че родителите ще бъдат доволни и ще подкрепят тази идея. Но все пак това е много деликатно, както всички останали въпроси, свързани с обучението на децата и младите хора”, допълни Гроздилова. Тя беше категорична, че родителите няма да се противопоставят, защото имат нужда от помощ, особено в трудната възраст на децата. На въпрос, как тя лично приема идеята за предмет Религия, Гроздилова отговори: “Винаги съм приветствала многостранното обучение на децата на различна възраст. Гледам положително на въпроса. Бях един от инициаторите през 2003 г. да включим учебния предмет "Религия" като задължителноизбираема подготовка.
Но за съжаление все още няма добра актуализация както на учебно съдържание и учебни програми, така и на обем на учебните дисциплини в различните класове. Много съм притеснена, ако удовлетворяваме всички потребности. Защото има и други такива – здравно, сексуално, гражданско образование. Това може да доведе до още по-голямо претоварване на децата”. Според нея този предмет трябва да бъде анализиран от страна на всички специалисти. “Не бива да се правят резки движения, защото всичко рефлектира върху младите хора и децата”, каза още Снежана Гроздилова.
Българското образование е светско, но не атеистично, смята експерт по "Религия"
"Въвеждането на предмет "Религия" като задължителен в българското училище е необходимо", каза за радио "Фокус" – Пазарджик Румяна Зяпкова, експерт по "Религи" в Регионален инспекторат по образование - Пазарджик. "В нашето училище има традиции при изучаването на религията като учебен предмет. Все пак образованието в България е светско, а не атеистично и няма нищо лошо в това да се въведе предмет "Религия" като част от задължителната подготовка на учениците", допълни експертът. "Изучаването му може да започне от втори клас и да продължи до завършване на образованието – 12 клас. Това е необходимо, тъй като предметът спомага за възпитаването на различни добродетели - търпимост, добронамереност, вяра в доброто", уточни Зяпкова. "Предметът може да мотивира учениците да се стремят към постигане на поставени цели, да им помогне да се справят със стреса, дори да намали агресията в училище", обобщи Зяпкова.
Образованието няма да пострада от въвеждането на предмета "Религия" според секретаря на Великотърновска митрополия
"Образователната ни система няма да пострада от въвеждането на задължителен предмет "Религия" в българското училище", каза секретарят на Великотърновската митрополия свещеник Михаил Хаджиев. Според него това е работеща традиция в България, прекъсната за период от време и вече е забравена. Той посочи, че се правят опити да се налагат нови концепции, които не са традиционни за нашия модел. Свещеник Михаил коментира, че в концепцията на Българската православна църква е посочено как трябва да бъде представен предметът "Вероучение" - професионално и с право на избор: за католиците - католическо, за мюсюлманите – ислям и за православните – православно. "Имаше и концепция на проф. Георги Бакалов, която е по-крайна и там се залага от всичко по-малко", допълни той. Според него децата трябва да изучават религия още от ранна възраст, както е било в 40-те години на 20-ти век. Свещеникът посочи, че родителите, които се противопоставят на изучаването на религия в училищата, ще имат вариант да избират някакъв светски предмет, който да изучават децата, например етика. "И през 40-те години е имало малцинствени религиозни групи, но тогава е нямало проблем да се изучава такъв предмет и не се е създавало от това някакво етническо напрежение”, коментира свещеник Михаил. Той припомни, че с помощта на Българската православна църква са спасени евреите и че служителите й в такъв момент винаги са в активна позиция.
Прекалено сме закъснели с въвеждането на часове по вероучение в училищата, смята игуменът на Рилския манастир
"Прекалено много сме закъснели с въвеждането на часове по вероучение в училищата", каза за радио "Фокус" - Пирин игуменът на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий. Според него задължително трябва да се изучава православно вероучение. "То съдържа всичко необходимо за духовното възпитание на младите хора, гаранция за тяхното бъдеще, защото те са нашето "утре", каза епископ Евлогий. Според него и медиите, и българската интелигенция трябва да подкрепят това решение. По думите му вероучението трябва да се въведе още от първи клас, защото много хора вече нямат представа за вярата си, нямат представа за духовни, морални и нравствени ценности. "Вероучение може да преподава всеки с нужната квалификация и одобрен от Светия Синод, независимо дали е свещеник или учител", заяви игуменът на Рилския манастир. "Нашето общество е много различно, много разнообразно. Но ако някой се противопостави да се изучава математика, това не означава, че тя не трябва да се изучава. Това е нещо необходимо за всеки човек" - коментира той въпроса дали ще има родители, които ще се противопоставят на изучаването на вероучение в училище. Епископ Евлогий смята, че решението за въвеждане на такива часове трябва да вземе Министерство на образованието, но трябва да го съгласува със Светия Синод на Църквата.
Предметът "Религия" трябва да бъде избираем, смята директорка на благоевградска гимназия
"Съгласна съм да бъде въведено вероучение в училище, но то да бъде под формата на избираема дисциплина", заяви Севдана Марковска, директор на хуманитарна гимназия "Св. Кирил и Методий" в Благоевград. "Българското училище е светско и учениците ни принадлежат на различни религии и етноси. Ние ги възпитаваме в дух на толерантност, затова смятам, че е по-удачно този предмет да бъде свободно избираем", коментира тя становището на Българската православна църква, че предметът "Религия" трябва да бъде задължителен в училище. Марковска разясни, че в часовете по философия, които влизат в програмата на ученици от 11 и 12 клас, е включено изучаването на религията. "Българското училище няма подготовка да поеме преподаването и на един такъв предмет, който изисква задълбочена подготовка от гледна точка на кадри", каза Марковска по отношение на това, кой ще преподава този предмет при евентуалното му въвеждане. Според нея в момента българските ученици имат нужда преди всичко от "гражданско образование". “Религията възпитава децата на морал и уважение, но въвеждането на такъв предмет в училище трябва да бъде добре премислено”, заключи Марковска.
Анелия Атанасова, член на Парламентарната комисия по образование и наука: Въвеждането на часове по религия в училищата ще се забави
Много е вероятно часовете по религия да не са в учебната програма и през следващата година, тъй като процесът в тази насока върви изключително бавно. Това свое мнение изрази депутатът Анелия Атанасова, член на парламентарната комисия по образование и наука. Тя бе потърсена във връзка с оповестеното категоричното становище на Светия Синод на Българската православна църква за въвеждане на религиозното образование в българските училища. В текста се заявява, че моментът за това е назрял. Според Атанасова обаче окончателен проект реално все още не е внесен за разглеждане в комисията, което означава, че реализацията на това искане ще се забави във времето. Същевременно народният представител изрази пълната си подкрепа за въвеждане на такъв вид обучение. По мнение на Атанасова възможностите са за изучаване на вероучение или религия в периода от 1-ви до 3-ти клас. “Това са две различни неща. Религията е въпрос на научно изследване, а вероучението е един вид нравоучение, което ще помогне на децата да осъзнаят разликата между доброто и злото”, коментира депутатът. Относно формите и вида на духовното обучение тя отбеляза, че все още няма пълна яснота, но е убедена в необходимостта му. Във връзка с профила на преподавателите в тези часове Атанасова сподели, че това трябва да са хора както с педагогическо, така и с духовно образование.
"Религия" трябва да се преподава от специалисти, завършили Богословие, смятат от Регионален педагогически център - Кюстендил
"Предметът "Религия" трябва да бъде преподаван от специалисти, които са завършили Богословие", заяви Дафина Станоева, началник на Регионален педагогически център на МОН - Кюстендил. По думите й религията е много личен въпрос, който трябва да се определи първо от семейството, а после от обществото, което би могло да спомогне, защото формирането на религиозни принципи започва от ранна детска възраст. Християнството изповядва редица ценности и, имайки познания в областта на религията, децата се научават да почитат и да се съобразяват с тези ценности. В детските градини е възможно да се застъпи предметът, но в по-лека форма. Личното мнение на Дафина Станоева е, че религията трябва да бъде застъпена в неделно училище, дори към всеки църковен храм да се създаде такова. Място в гражданското образование предметът "Религия" може да намери в обучението по "Свят и личност". "Ние сме страна, в която има много етноси, вероизповеданието е различно и приобщаването към съответната религия е също различно. Фактът, че религията формира ценности, не трябва никак да се подценява", каза още Станоева.
Проф. Димитър Камбуров: Липсва законова инициатива за въвеждане на часове по религия
"На преподаването на религия в училище трябва да се гледа от нивото на светското образование, а не на духовното. Същевременно, когато говорим за религия, трябва да се има предвид не толкова религиозност, колкото духовност". Това е становището на проф. Димитър Камбуров, народен представител от ДСБ и зам.-председател на парламентарната комисия по образование и наука. Той поясни, че в часовете по религия трябва да се възпитават духовните ценности, които са в основата на християнството, и то на разбираем за децата език. „Аз съм за въвеждането на такъв вид обучение, но за съжаление не виждам в скоро време да влезе в дневния ред на комисията”, заяви проф. Камбуров. Според него, за да се реализира тази идея, е необходима инициатива от страна на просветното министерство и промяна в Закона за учебната програма и образователния минимум. „Законова инициатива няма. В комисията цари голяма криза по отношение на законотворчеството”, коментира депутатът. По негово мнение позицията на Светия Синод на Българската православна църква е плаха и непостоянна. Относно общественото мнение по темата Камбуров отбеляза, че е еднакъв броят на одобряващите и неодобряващите идеята. Във връзка с набирането на преподавателски състав за часовете по религия народният представител каза, че от Богословския факултет на Софийски университет могат да бъдат осигурени преподаватели на ниво.
"Предложението на Българската православна църква за въвеждане на религиозно образование в българските училища се носи от няколко година насам", заяви доц. Георги Близнашки, депутат от БСП и член на Комисията по образование в парламента. Според него големият проблем е, че това не може да бъде дисциплина, която да е свързана само с християнската религия, а трябва да дава една по-обща представа за религията, за нейните ценности и ценностите на близките вероизповедания. "За мене лично много по-важно е в училищата да има гражданско образование. За съжаление този проблем не се разбира в достатъчна степен", отбеляза депутатът. Според него едно образование трябва да дава знание за съвременните ценности, които сплотяват националната общност. За пример той посочи Българската конституцията, с която се дава свобода и възможност за признание на общочовешките ценности, като по този начин се осмисля и собственото ни национално битие и отваряне на нашата национална държавност към международното право. "Нещата са значително по-сложни, отколкото някой се опитва да ги представи", каза още доц. Близнашки.
Снежана Гроздилова: Ценностите, които може да изгражда предметът "Религия", допринасят за вярно израстване на личността
Тези ценности, които може да изгражда предметът Религия, допринасят за вярно израстване на личността. Това заяви Снежана Гроздилова, член на комисията по образование към НС. Тя уточни, че това трябва да бъде дозирано, за да не се стига до фанатични настроения. “Мисля, че родителите ще бъдат доволни и ще подкрепят тази идея. Но все пак това е много деликатно, както всички останали въпроси, свързани с обучението на децата и младите хора”, допълни Гроздилова. Тя беше категорична, че родителите няма да се противопоставят, защото имат нужда от помощ, особено в трудната възраст на децата. На въпрос, как тя лично приема идеята за предмет Религия, Гроздилова отговори: “Винаги съм приветствала многостранното обучение на децата на различна възраст. Гледам положително на въпроса. Бях един от инициаторите през 2003 г. да включим учебния предмет "Религия" като задължителноизбираема подготовка.
Но за съжаление все още няма добра актуализация както на учебно съдържание и учебни програми, така и на обем на учебните дисциплини в различните класове. Много съм притеснена, ако удовлетворяваме всички потребности. Защото има и други такива – здравно, сексуално, гражданско образование. Това може да доведе до още по-голямо претоварване на децата”. Според нея този предмет трябва да бъде анализиран от страна на всички специалисти. “Не бива да се правят резки движения, защото всичко рефлектира върху младите хора и децата”, каза още Снежана Гроздилова.
Българското образование е светско, но не атеистично, смята експерт по "Религия"
"Въвеждането на предмет "Религия" като задължителен в българското училище е необходимо", каза за радио "Фокус" – Пазарджик Румяна Зяпкова, експерт по "Религи" в Регионален инспекторат по образование - Пазарджик. "В нашето училище има традиции при изучаването на религията като учебен предмет. Все пак образованието в България е светско, а не атеистично и няма нищо лошо в това да се въведе предмет "Религия" като част от задължителната подготовка на учениците", допълни експертът. "Изучаването му може да започне от втори клас и да продължи до завършване на образованието – 12 клас. Това е необходимо, тъй като предметът спомага за възпитаването на различни добродетели - търпимост, добронамереност, вяра в доброто", уточни Зяпкова. "Предметът може да мотивира учениците да се стремят към постигане на поставени цели, да им помогне да се справят със стреса, дори да намали агресията в училище", обобщи Зяпкова.
Образованието няма да пострада от въвеждането на предмета "Религия" според секретаря на Великотърновска митрополия
"Образователната ни система няма да пострада от въвеждането на задължителен предмет "Религия" в българското училище", каза секретарят на Великотърновската митрополия свещеник Михаил Хаджиев. Според него това е работеща традиция в България, прекъсната за период от време и вече е забравена. Той посочи, че се правят опити да се налагат нови концепции, които не са традиционни за нашия модел. Свещеник Михаил коментира, че в концепцията на Българската православна църква е посочено как трябва да бъде представен предметът "Вероучение" - професионално и с право на избор: за католиците - католическо, за мюсюлманите – ислям и за православните – православно. "Имаше и концепция на проф. Георги Бакалов, която е по-крайна и там се залага от всичко по-малко", допълни той. Според него децата трябва да изучават религия още от ранна възраст, както е било в 40-те години на 20-ти век. Свещеникът посочи, че родителите, които се противопоставят на изучаването на религия в училищата, ще имат вариант да избират някакъв светски предмет, който да изучават децата, например етика. "И през 40-те години е имало малцинствени религиозни групи, но тогава е нямало проблем да се изучава такъв предмет и не се е създавало от това някакво етническо напрежение”, коментира свещеник Михаил. Той припомни, че с помощта на Българската православна църква са спасени евреите и че служителите й в такъв момент винаги са в активна позиция.
Прекалено сме закъснели с въвеждането на часове по вероучение в училищата, смята игуменът на Рилския манастир
"Прекалено много сме закъснели с въвеждането на часове по вероучение в училищата", каза за радио "Фокус" - Пирин игуменът на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий. Според него задължително трябва да се изучава православно вероучение. "То съдържа всичко необходимо за духовното възпитание на младите хора, гаранция за тяхното бъдеще, защото те са нашето "утре", каза епископ Евлогий. Според него и медиите, и българската интелигенция трябва да подкрепят това решение. По думите му вероучението трябва да се въведе още от първи клас, защото много хора вече нямат представа за вярата си, нямат представа за духовни, морални и нравствени ценности. "Вероучение може да преподава всеки с нужната квалификация и одобрен от Светия Синод, независимо дали е свещеник или учител", заяви игуменът на Рилския манастир. "Нашето общество е много различно, много разнообразно. Но ако някой се противопостави да се изучава математика, това не означава, че тя не трябва да се изучава. Това е нещо необходимо за всеки човек" - коментира той въпроса дали ще има родители, които ще се противопоставят на изучаването на вероучение в училище. Епископ Евлогий смята, че решението за въвеждане на такива часове трябва да вземе Министерство на образованието, но трябва да го съгласува със Светия Синод на Църквата.
Предметът "Религия" трябва да бъде избираем, смята директорка на благоевградска гимназия
"Съгласна съм да бъде въведено вероучение в училище, но то да бъде под формата на избираема дисциплина", заяви Севдана Марковска, директор на хуманитарна гимназия "Св. Кирил и Методий" в Благоевград. "Българското училище е светско и учениците ни принадлежат на различни религии и етноси. Ние ги възпитаваме в дух на толерантност, затова смятам, че е по-удачно този предмет да бъде свободно избираем", коментира тя становището на Българската православна църква, че предметът "Религия" трябва да бъде задължителен в училище. Марковска разясни, че в часовете по философия, които влизат в програмата на ученици от 11 и 12 клас, е включено изучаването на религията. "Българското училище няма подготовка да поеме преподаването и на един такъв предмет, който изисква задълбочена подготовка от гледна точка на кадри", каза Марковска по отношение на това, кой ще преподава този предмет при евентуалното му въвеждане. Според нея в момента българските ученици имат нужда преди всичко от "гражданско образование". “Религията възпитава децата на морал и уважение, но въвеждането на такъв предмет в училище трябва да бъде добре премислено”, заключи Марковска.
Анелия Атанасова, член на Парламентарната комисия по образование и наука: Въвеждането на часове по религия в училищата ще се забави
Много е вероятно часовете по религия да не са в учебната програма и през следващата година, тъй като процесът в тази насока върви изключително бавно. Това свое мнение изрази депутатът Анелия Атанасова, член на парламентарната комисия по образование и наука. Тя бе потърсена във връзка с оповестеното категоричното становище на Светия Синод на Българската православна църква за въвеждане на религиозното образование в българските училища. В текста се заявява, че моментът за това е назрял. Според Атанасова обаче окончателен проект реално все още не е внесен за разглеждане в комисията, което означава, че реализацията на това искане ще се забави във времето. Същевременно народният представител изрази пълната си подкрепа за въвеждане на такъв вид обучение. По мнение на Атанасова възможностите са за изучаване на вероучение или религия в периода от 1-ви до 3-ти клас. “Това са две различни неща. Религията е въпрос на научно изследване, а вероучението е един вид нравоучение, което ще помогне на децата да осъзнаят разликата между доброто и злото”, коментира депутатът. Относно формите и вида на духовното обучение тя отбеляза, че все още няма пълна яснота, но е убедена в необходимостта му. Във връзка с профила на преподавателите в тези часове Атанасова сподели, че това трябва да са хора както с педагогическо, така и с духовно образование.
"Религия" трябва да се преподава от специалисти, завършили Богословие, смятат от Регионален педагогически център - Кюстендил
"Предметът "Религия" трябва да бъде преподаван от специалисти, които са завършили Богословие", заяви Дафина Станоева, началник на Регионален педагогически център на МОН - Кюстендил. По думите й религията е много личен въпрос, който трябва да се определи първо от семейството, а после от обществото, което би могло да спомогне, защото формирането на религиозни принципи започва от ранна детска възраст. Християнството изповядва редица ценности и, имайки познания в областта на религията, децата се научават да почитат и да се съобразяват с тези ценности. В детските градини е възможно да се застъпи предметът, но в по-лека форма. Личното мнение на Дафина Станоева е, че религията трябва да бъде застъпена в неделно училище, дори към всеки църковен храм да се създаде такова. Място в гражданското образование предметът "Религия" може да намери в обучението по "Свят и личност". "Ние сме страна, в която има много етноси, вероизповеданието е различно и приобщаването към съответната религия е също различно. Фактът, че религията формира ценности, не трябва никак да се подценява", каза още Станоева.
Проф. Димитър Камбуров: Липсва законова инициатива за въвеждане на часове по религия
"На преподаването на религия в училище трябва да се гледа от нивото на светското образование, а не на духовното. Същевременно, когато говорим за религия, трябва да се има предвид не толкова религиозност, колкото духовност". Това е становището на проф. Димитър Камбуров, народен представител от ДСБ и зам.-председател на парламентарната комисия по образование и наука. Той поясни, че в часовете по религия трябва да се възпитават духовните ценности, които са в основата на християнството, и то на разбираем за децата език. „Аз съм за въвеждането на такъв вид обучение, но за съжаление не виждам в скоро време да влезе в дневния ред на комисията”, заяви проф. Камбуров. Според него, за да се реализира тази идея, е необходима инициатива от страна на просветното министерство и промяна в Закона за учебната програма и образователния минимум. „Законова инициатива няма. В комисията цари голяма криза по отношение на законотворчеството”, коментира депутатът. По негово мнение позицията на Светия Синод на Българската православна църква е плаха и непостоянна. Относно общественото мнение по темата Камбуров отбеляза, че е еднакъв броят на одобряващите и неодобряващите идеята. Във връзка с набирането на преподавателски състав за часовете по религия народният представител каза, че от Богословския факултет на Софийски университет могат да бъдат осигурени преподаватели на ниво.
