На 4 юли БПЦ чества тридесет и четвъртата годишнина от избора и интронизацията на втория Български патриарх от новата си история – Негово Светейшество Максим. Тържественото богослужение по случай интронизацията на Негово Светейшество беше извършено на 3 юли – Денят на всички български светци, в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Св. Златоустова литургия и благодарствения молебен оглави лично патр. Максим, в съслужение с Високопреосвещените митрополити Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Плевенски Игнатий и Старозагорски Галактион, Преосвещените епископи Деволски Теодосий, Маркианополски Константин, Знеполски Николай и Тивериополски Тихон, Високопреподобните архимандрити Наум – главен секретар на Св. Синод и председател на църковното настоятелство на храма, Борис – игумен на Бачковския манастир, Йоан – протосингел на Софийска митрополия, представителите на другите поместни православни църкви у нас митроф. свещеноик. Александър Карягин и свещеноик. Нелуц Опря, председателите на църковните настоятелства на столичните храмове и храмовото духовенство.
Приветствие от името на Св. Синод по случай годишнината произнесе Русенският митрополит Неофит:
„Кога пристъпваш да служиш Господу Богу приготви душата си за изкушение“ (Сир. 2:1)
Ваше Светейшество,
Дни като този, когато по великата Божия милост отново сме честити тържествено да отбележим началото на Вашето първосветителство, са особено подходящи за размисъл върху благодатното, но и най-отговорно сред всички служения в Църквата – това на предстоятелството пред „великия Пастир на овците – Господа нашего Иисуса Христа“ (Евр. 13:20).
Наистина отговорно е това служение и малцина биват призовавани в него. Ето защо, като вземаме повод от думите на Премъдрия Иисус, син Сирахов, и днес ние благодарим, че във Ваше лице Бог ни е дарил с пастир, който сред бурите на безброй изпитания уверено и мъдро продължава да води кораба на родната ни Българска православна църква. И ето, сред горнилото на множеството сътресения, които тя по Божие допущение трябваше да претърпи и претърпява, днес всички ние – клир и народ – усещаме все по-силно да повява вятърът на единомислието и утешението от общата вяра (Рим. 1:12), тихият ветрец, в който е Господ (3 Цар. 19:12).
За това дължим благодарност преди всичко на Всеподателя Бога, Който винаги има грижата за Своите чеда „та да не остане народът Господен като овци без пастир“ (Числ. 27:17). Но колцина са, които си дават сметка на какви изпитания и изкушения е изложен онзи, комуто е поверена грижата за Божия народ. Колцина са, които зад блясъка на патриаршеската корона и респекта на патриаршеския жезъл успяват да прозрат непрестанните болки и грижи „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4:12).
„Кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? Или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? Или кой е викал към Него, и Той го е презрял?“ (Сир. 2:10).
Ето скромните, но силни оръжия, с помощта на които и Вие, Светейши Владико, в продължение на толкова много и доброплодни години успявате да носите достойно отреденото Ви от Господа първосветителско патриаршеско служение. Заради Вашата неизменна и чиста вяра Господ не Ви посрами. Заради страха Божи Той не Ви остави. Заради дълготърпението Ви Той приклони ухо към Вашите молитви и отново събира в благодатната кошара на Своята Църква онези, които духът на гордостта и заблудата (1 Иоан. 4:1, 6), беше разпилял. За всички тях Вие и днес продължавате да бъдете добър пример за смирение, християнска кротост и дълготърпение, за любов, която „на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:7). Подобно на нашия Господ и Спасител, Пастиреначалника Иисуса Христа, Когото през всичките дни на служението си имате за неизменен образец, и Вие дойдохте в родната ни Църква не за да Ви служат, но да ѝ служите с всичките си сили (Мат. 20:28) и да полагате душата си за овците (Иоан 10:11).
„Които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища… Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави“ (Сир. 2:15; 33:1).
Ваше Светейшество,
Наближава средата на четвъртото десетилетие, в което Българската православна църква, под Вашите неуморни грижи и вещо ръководство, продължава да свидетелства пред света за Христовата истина, продължава да изпълнява своята спасителна мисия и да пребъдва в непомрачимо единство със сестрите – православни църкви, да бъде част от „едната, света, съборна и апостолска Църква“. Пред нас стоят още много трудове на необятната Господня нива, за която работниците никога не достигат (Мат. 9:37). Ето защо ние, Вашите събратя – Високопреосвещените синодални архиереи – горещо молим Господаря на жетвата, Всеподателя Бога, да Ви дарува още дълги години крепко здраве, духовни сили и бодрост, та по молитвеното застъпничество на всички български светии, чиято памет празнуваме днес, и под Вашето опитно наставничество авторитетът на родната ни Православна църква все повече да расте, а православното изпълнение да продължава да се издига по онази лествица, чиято крайна цел е „единство на вярата и на познаването Сина Божий, … пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).
На многая и благословеная лета, Ваше Светейшество!
Поздравително слово от името на епархийския съвет, служителите на Софийска митрополия и паството произнесе и Знеполски еп. Николай, викарий на Софийския митрополит.
Поздравително слово от името на президента на Република България г-н Георги Първанов прочете Матей Илиев, директор на президентската канцелария. Негово Светейшество получи поздравления и от представителите на поместните православни църкви у нас.
Патр. Максим произнесе благодарствено слово към архиереите на БПЦ, целия клир, монашеството и народа:
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, честни отци, възлюбени братя и сестри.
Във време на изкушения, в „дни лукави“, по думите на апостола, светата Църква ми възложи отговорно служение. Това послушание аз приех с утешение в Христовия завет: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).
Стараех се да изпълнявам това божествено наставление, и в „търпението Иисус Христово“, както се казва в Откровението (1:9), с упование на Бога, по съвета на Псалмопевеца – „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи“ (Пс. 54:23) – със съзнание за изпълнение на свещен дълг, при немощни човешки сили, с молитва започнах високото си патриаршеско служение.
Бог ми помагаше. Той ме укрепваше, в голямо смирение с молитва аз Му принасям дълбока синовна благодарност. В трудния подвиг на свещеното служение на св. Църква, в изпълнение на родолюбива традиция, в принос за всеправославно единство, бяхме в сътрудничество при взаимна братска слога с Високопреосвещените синодални архиереи, със съдействието на Преосвещените епископи, честнѝя клир, преподобното монашество и благочестивите християни.
Христос, Великият Пастиреначалник, благослови светата ни Църква да преодолее трудности в живота си и в единство благоуспешно да върши своето спасително дело.
Благодаря много на Високопреосвещените архиереи за сътрудничеството, на Преосвещените епископи, на честнѝя клир, на всички труженици на родната ни църковна нива, на преподобните монаси и монахини, на благочестивите християни, на всички, които са ме подпомагали в тридесет и четири годишното ми патриаршеско и митрополитско служение на св. Църква.
С вълнение и благодарност изслушах братолюбивото поздравление на Св. Синод, произнесено от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит.
Благодаря за молитвите в днешната съборна света Литургия.
Божието благословение да бъде върху нас!
След св. Литургия в приемния салон на Синодната палата Негово Светейшество беше приветстван и от директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет проф. Иван Желев, който каза:
Ваше Светейшество,
Изпълниха се тридесет и четири години от Вашия избор и интронизация на 4 юли 1971 г. като втори патриарх на възстановената през 1953 г. Българска патриаршия. По този повод обикновено се обръща внимание на дългото Ви патриаршестване. Но смятам, че трябва да се погледнат преди всичко плодовете от това многолетно служение. А те по общо признание са много и богати.
Призован по волята на Бога и на православния народ да заемете най-отговорния пост в Българската православна църква в трудни времена, Вие вървяхте и вървите по своя път, уверен в Божията помощ. Не жалехте сили и време, нито търсехте своето, но всеотдайно се стремяхте да постигате доброто за Божия народ, пазейки името на Българската православна църква и достойнството на нейния клир. Това днес се оценява от всички държавни институции. Вие станахте знакова личност не само в религиозната област, но и в живота на цялата ни нация, желан коректив на общественото битие. Това издига авторитета на Българската православна църква и православното духовенство. Народът ни винаги има нужда от духовни водачи, за да върви след тях. Затова и аз Ви пожелавам още дълги години Бог да Ви укрепва в здраве и сили да вървите по своя път, който е път Божи, като водите народа ни към истините на вярата и делата на православната християнска нравственост.
На многая лета, Светейши Владико!
Справка: Българският патриарх Максим е роден е на 29.10.1914 г. в с. Орешак, Троянско. Основно образование получава в родното си село. През есента на 1929 г. е приет за ученик в Софийската духовна семиария, която завършва през 1935 г. От 1936 г. до 1938 г. е певец и деловодител при храма „Успение Богородично“ в гр. Русе. От 1938 г. е студент в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през 1942 г. Ваканционните си месеци прекарва в Троянската св. обител, където е певец, библиотекар и проповедник. На 13.12.1941 г. в параклиса на Богословския факултет е постриган в монашество с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архим. Натанаил. На 19.12. с. г. в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий и е назначен за митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия. От 25.12.1942 г. до 30.8.1947 г. йерод. Максим е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение на 14.5.1944 г. в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митр. Паисий. На 12.7.1947 г., по решение на Св. Синод, е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митр. Михаил. От 1.9.1947 г. до 1.5.1950 г. архим. Максим е протосингел на Доростоло-Червенска митрополия, а от 1.5.1950 г. до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московска патриаршия. След завръщането си в България, от 15.7.1955 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод – длъжност, която изпълнява до 1960 г. Заедно с това от 1957 г. до 1960 г. той е и председател на редакционната колегия на Синодално издателство. На 30.12.1956 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки“. На 30.10.1960 г. е избран, а на 20.11 с. г. е и канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на Българския патриарх Кирил от 13.3. до 4.7.1971 г. митр. Максим е наместник-председател на Св. Синод. На 4.7. 1971 г. в София е свикан Патриаршески църковно-народен избирателен събор, който избира Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.
* Архивни снимки от избора и интронизацията на Българския патриарх Максим от 4 юли 1971 г.
