Започна реставрация на манастира “Св. Иван Пусти” край Враца. До този момент са възстановени подпорните стени на водоизточника на манастира. Доскоро водата от извора е чезнела в скалите, но сега след реконструкцията е изградено корито, в която тя се събира. Общо петима души от врачанския квартал "Бистрец" са участвали в ремонтните дейности. Изготвен е и проект на стойност 500 хил. лв., който ще бъде внесен в Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет и в министерствата на финансите и културата. Средствата са необходими за възстановяване архитектурата на светата обител, за изографисването на икони, а също и за обновяването на битовите кътове за посетители. Реставрацията на манастира се очаква да приключи към края на месец септември.
Съдбата на един от най-малките манастири във Врачанската епархия “Св. Иван Пусти” е свързана с най-много исторически превратности и загадки. Въпреки нееднократното му изоставяне, потокът от поклонници там никога не спира. И зиме, и лете той е бил обект за посещение на стотици поклонници и посетители. Интересът към него е особено силен на големите християнски празници - зимен и летен Ивановден, Спасовден и Успение Богородично. Тогава от 200 до над 400 души са се изкачвали по стръмната пътека, за да почетат Св. Иван Пустинножител.
Голямата популярност на покровителя на манастира “Св. Иван” и притегателната сила на манастира, който по някои данни датира още от Второто българско царство, са ставали причина той отново и отново да бъде възстановяван въпреки честите разрушения.
От оскъдните данни и сведения, които са запазени, са известни три опита за възстановяването му преди Освобождението. Но и трите завършват с все същото загадъчно изоставяне на манастира. Последният известен опит за възстановяването му е от 14.9.1864 г. Той е датиран много точно от запазената напрестолна плоча, която е пренесена от тогавашния му игумен, йеромонах Митрофан, в Мътнишкия манастир през 1898 г. Заедно с нея той е пренесъл там и всичките църковни утвари. За това съобщава игуменът на Мътнишкия манастир йеромонах Инокентий (белоруски емигрант) в писмо от 1944 г. Причините за това остават неизвестни. По-сетне, в първите десетилетия на ХХ в., той отново започва да функционира.
Голям принос за неговата все по-голяма популярност в началото на ХХ век имат и врачанските туристи. След учредяването на туристическото дружество през 1900 г. пътят до манастира става един от любимите маршрути за членовете им и за техните гости. Първата официално организирана екскурзия на новосъздаденото дружество е именно до манастира “Св. Иван” на 2 май 1900 г. Традиционно дружеството провеждало поне два пъти в годината екскурзия до прекрасната местност край с. Бистрец и неговите скали. Кулминацията на традиционната туристическа седмица, която се организира през май от туристите, е излет до манастира, който завършва с атрактивно факелно шествие по обратния път до площад Ботев.
За неговата така печална съдба в по-ново време вероятно не малко влияние е оказала и разрушителната дейност на иманярите. Дори и през 30-те години на ХХ век те продължават да търсят там съкровищата на цар Иван Шишман, които според преданията възлизат на 6 товара имане. Според други легенди там наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния български цар. Тези предания превръщат манастира в притегателен център за поколения иманяри. Те са нанесли непоправими щети на уникалните му стенописи.
Информацията е от сайта на гр. Враца www. vizit.vraza.com
Голямата популярност на покровителя на манастира “Св. Иван” и притегателната сила на манастира, който по някои данни датира още от Второто българско царство, са ставали причина той отново и отново да бъде възстановяван въпреки честите разрушения.
От оскъдните данни и сведения, които са запазени, са известни три опита за възстановяването му преди Освобождението. Но и трите завършват с все същото загадъчно изоставяне на манастира. Последният известен опит за възстановяването му е от 14.9.1864 г. Той е датиран много точно от запазената напрестолна плоча, която е пренесена от тогавашния му игумен, йеромонах Митрофан, в Мътнишкия манастир през 1898 г. Заедно с нея той е пренесъл там и всичките църковни утвари. За това съобщава игуменът на Мътнишкия манастир йеромонах Инокентий (белоруски емигрант) в писмо от 1944 г. Причините за това остават неизвестни. По-сетне, в първите десетилетия на ХХ в., той отново започва да функционира.
Голям принос за неговата все по-голяма популярност в началото на ХХ век имат и врачанските туристи. След учредяването на туристическото дружество през 1900 г. пътят до манастира става един от любимите маршрути за членовете им и за техните гости. Първата официално организирана екскурзия на новосъздаденото дружество е именно до манастира “Св. Иван” на 2 май 1900 г. Традиционно дружеството провеждало поне два пъти в годината екскурзия до прекрасната местност край с. Бистрец и неговите скали. Кулминацията на традиционната туристическа седмица, която се организира през май от туристите, е излет до манастира, който завършва с атрактивно факелно шествие по обратния път до площад Ботев.
За неговата така печална съдба в по-ново време вероятно не малко влияние е оказала и разрушителната дейност на иманярите. Дори и през 30-те години на ХХ век те продължават да търсят там съкровищата на цар Иван Шишман, които според преданията възлизат на 6 товара имане. Според други легенди там наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния български цар. Тези предания превръщат манастира в притегателен център за поколения иманяри. Те са нанесли непоправими щети на уникалните му стенописи.
Информацията е от сайта на гр. Враца www. vizit.vraza.com
