На 21 август 1737 г. в София е обесен Самоковски митрополит Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма е екзекутиран.
Днес президентът Георги Първанов ще посети Самоков по повод празника на града. Държавният глава ще се срещне с представители на местния бизнес, култура, обществени и спортни дейци, и ще участва в тържествения концерт и заря по случай празника.
Тази година от общината обещават богата програма на едноседмичните тържества.
Двери напомня: Свщмчк Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, зае достойно мястото си в българската история. Няма данни за рождената му дата, нито за родното му място, но е известно, че става Самоковски митрополит в есента на 1734 г., веднага след смъртта на предшественика си (28 август 1734 г.) митр. Ефрем. От запазената летописна бележка на митр. Симеон (Попович) за негово посещение в Рилския манастир в края на същата година се вижда стилно обработен почерк и подпис на високограмотен българин и архиерей. Историческата обстановка в това време се характеризира с масирано насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и с Австрийската империи. По това време започва и организирана съпротива в Самоковска епархия. Център на заверата е Долнолозенският манастир „Св. Спас“, а ръководител и главен инициатор – митр. Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници начело с Ипекския сръбски патриарх, в чийто диоцез по това време е Самоковската епархия.
Седалището на митр. Симеон е в Дупница, поради липса на голям храм в града. По това време в Самоков се е служило единствено в Бельова църква. Ок. 20 юли 1737 г. митрополитският дом е ограбен и разбит, а митр. Симеон – арестуван и хвърлен в тъмница, където е измъчван в продължение на двадесет и три дни. Ок. 18 август Самоковският митрополит, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани е отведен в София. По същото време по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са обесени около триста и петдесет свещеници, монаси и софийски граждани. Пред него застава и Самоковският митрополит – като главен организатор и водач на заверата срещу султана. Затворен в османските казарми и измъчван в продължение на три дни, той е заведен под бесилото зад църквата „Света Софѝя“ на 21 август и обесен. Когато го окачват на въжето, дървото се строшава. Втория път се скъсва въжето. Едва на третия път митрополитът издъхва. Тялото му виси три дни, когато въжето отново се скъсва. Али паша забранява погребение в София. Божият промисъл вероятно е определил тялото на митр. Симеон Самоконски да бъде погребано в притвора на Бельова църква, вляво зад вратата, където през 1994 г., при археологически разкопки археологът Веселин Хаджиангелов откри гробната яма с част от мощите на великия мъченик и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда. Няколко години по-късно мощите на светеца почиват на видно място в Бельова църква, а денят на неговата мъченическа смърт – 21 август – е обявен за празник на гр. Самоков.
* Източници: Агенция „Фокус“ – Сайт на община „Самоков“
