Археолози под ръководството на проф. Хитко Вачев откриха по време на разкопки на средновековния манастир "Успение на св. Богородица" под Царевец погребение на висш духовник. Той бил погребан в полуседнало положение, каквато практика съществувала при архиерейските погребения във Византия. Според учените погребаният бил възрастен мъж, на около 60 години, а костни изменения показват, че най-вероятно е страдал от артрит. Костни изменения на долните крайници били често срещани сред византийските монаси поради включването на множество коленопреклонения в молитвената им практика.
Гробът е разкрит от северната страна на църквата и се датира от края на 14. и началото на 15. век.
Ръководителят на разкопките проф. Вачев разказва: "В гроба няма никакви находки, но има особености при оформлението на гробната камера, които ни дават основание да твърдим, че в него е положен епископ или архимандрит. Според традицията по онова време висшите духовници след кончината им са били поставяни на престол, извършвани са съответните ритуали, а в последствие тялото се полагало върху маса, а гърбът е подпиран с възглавници".
Това е много рядко срещано погребение по нашите земи - досега такива открити гробове са на Мостич в Преслав, в епископската гробница в Кърджали и в църквата "Св. Никола" в Мелник. Във Велико Търново досега археолозите не са попадали на погребение, което да се свързва с висш църковен служител. Според проф. Вачев, без съмнение става дума за много важна личност на границата на критичните за България 14 и 15 век, тъй като гробът се намира на най-представителното място между църквата и огромна жилищна сграда. Ученият предполага, че може би става дума за следовник на св. патриарх Евтимий. За да се датира по-точно погребението, останките ще бъдат предадеди за ДНК анализ.
Екипът на проф. Вачев и колегата му Илиян Петракиев вече трети сезон работи за разкриването на един от най-представителните столични манастири на Второто българско царство. В началото те попаднаха на средновековната църква, а в притвора й откриха богати гробници на висши аристократи, както и на игумена на манастира, положен с тухла с надпис под главата от края на 13. и началото на 14. в. Миналата година те установиха, че комплексът е изграден върху огромна ранновизантийска базилика от V - VI в., чийто олтар бе проучен това лято. Археолозите разкриват и килиите на монасите от древната обител, които им дават основания да смятат, че тя се е разпростирала на поне 5-6 декара.
По информация на 24 часа
