Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ грейва с нови фрески за Възкресение Христово. Стенописите, които са работа на зографа Иво Ковачев, всъщност са в коридора на втория етаж. Благодарение на умелото авторско решение обаче те се явяват естествено продължение на миниатюрния параклис, в който на практика няма място нито за студентите, нито за богомолците.
За пръв път гражданите могат да видят рисунките в цялото им великолепие на Възкресната св. Литургия в неделя.
Иво Ковачев полага първите щрихи и мазки за новата си работа на 6 декември 2005 г. Цялата площ, която почти вече е изписал, е от 100 м2. Проектът е одобрен и от архиереите от Св. Синод.
„Правил съм много други стенописи, но тук се чувствам като на изпит. Не е лесно да се работи пред очи, които познават каноните и изискванията на ерминиите (задължителните правила на православната църква за зографии), още повече пред студенти, които навсякъде като всички млади хора са и най-взискателни“, разказва зографът Иво Ковачев.
Стенописите са изцяло с новозаветни сюжети, пресъздаващи евангелски събития, но има и такива, които не присъстват в Светото Писание, но пък са залегнали в Преданието на Църквата, което Православната църква признава също за достоверен източник. Такъв сюжет във фреските е слизането на Христос в ада след Възкресението Му.
Таванът е изписан с четири медальона, издържани напълно в типична българска традиция, със заемки и на възрожденски мотиви. Те са Христос Вседържител, Богородица – Ширшая небес, Бог Саваот и св. пророк и предтеча Йоан Кръстител. Фонът е син със златни звезди. Иво Ковачев споделя, че докато е рисувал медальоните се е притеснявал най-много от изписването на Бог Саваот. Този образ още от първите векове на християнството дори до днес изкушава не един и двама академични умове да спорят по въпроса допустимо ли е да бъде изобразявано като човешко първото лице на Светата Троица – Бог Отец, или не. Общоприетият начин на изображението е символът на равностранния триъгълник с всевиждащо око в средата. Иво Ковачев обаче, след прецизна консултация и благословение от Св. Синод се захваща да направи именно антропоморфното Му изображение.
„Спорът дали да се изобразява, или не, антропоморфно Бог Отец е много стар. Основание за изображението ни дава иконографският тип, описан в Книгата на пророк Даниил (7:9-13). Другата посока за точността на това изображение е от Откр. 1:14, където се говори, че косите Му са бели като бяла вълна. Това дава основание Той да бъде изобразяван антропоморфно в иконографията“ – разяснява специалистът и преподавател по църковна археология и християнско изкуство д-р Иван Рашков. Още по време на т. нар. Шестоглав събор, наречен така заради участието в него на шест духовни глави на поместни църкви, в 1551 г., се чуват гласове против. Този тип изображение се появява първоначално в западната иконография, а едва по-късно си пробива път и на изток.
На северната стена са концентрирани сюжетите от двата най-големи Господски празници. Така в православието се наричат празниците, свързани с различни моменти от живота на Иисус Христос. В случая става дума за изобразяването на Рождество Христово и Слизането на Христос в ада, за да спаси душите на праведниците, починали преди Неговото Възкресение.
Художникът Иво Ковачев е пресъздал момента от Рождество Христово колкото традиционно, толкова и своеобразно със свое собствено творческо виждане за някои от детайлите.
Вместо традиционния белобрад дядо – сборен образ на покланящите се на Спасителя овчари в пещерата, зографът изобразява овчарче с типично българско калпаче, ямурлук и цървули с навуща. Тримата влъхви, вместо на камили, както според библейското описание са се придвижвали към пещерата с Младенеца, тук са възседнали коне. Впрочем да се изобразяват именно върху атове е традиция, навлязла в християнското изкуство още през 16 в. както в Източната, така и в Западната църква. Нетрадиционен, но напълно в канона, тук е образът на св. Йосиф Обручник.
Библейският дърводелец обаче не е над яслата на Младенеца, както обичайно го изписват, а встрани от центъра на композицията, пред входа на пещерата. Седнал е и е оборил глава угрижено върху ръката си, а леко встрани от него съмнения за почтеността на Мария му нашепва грозно гърбаво човече – гротеска, олицетворяваща духа на злото.
На отсрещната стена са сцените Благовещение и Успение на Пресвета Богородица. Почти готов е стенописът Благовещение, но Иво Ковачев все още прецизира по него някои детайли. По негова преценка последната мазка ще бъде сложена след около два месеца.
„Всеки светски художник има свой собствен почерк, но тук има образци, които не позволяват големи отклонения. Въпреки това Иво Ковачев е успял да внесе свой дух в изографисването на Богословския факултет“, обобщава д-р Рашков.
