Празнуваме Преображение Господне

На „Господи, воззвах“ Слава… и ныне…, гл. 6

Προτυπῶν τὴν Ἀνάστασιν τὴν σήν, Χριστὲ ὁ Θεός, τότε παραλαμβάνεις τοὺς τρεῖς σου μαθητάς, Πέτρον καὶ Ἰάκωβον καὶ Ἰωάννην, ἐν τῷ Θαβὼρ ἀνελθών. Σοῦ δὲ Σωτήρ μεταμορφουμένου, τὸ Θαβώριον ὄρος φωτὶ ἐσκέπετο. Οἱ Μαθηταί σου Λόγε, ἔρριψαν ἑαυτοὺς ἐν τῷ ἐδάφει τῆς γῆς, μὴ φέροντες ὁρᾶν, τὴν ἀθέατον μορφήν, Ἄγγελοι διηκόνουν φόβῳ καὶ τρόμῳ, οὐρανοὶ ἔφριξαν, γῆ ἐτρόμαξεν, ὁρῶντες ἐπὶ γῆς, τῆς δόξης τὸν Κύριον.

Прообразуя воскресение Твое Христе Боже, тогда поят три Твоя ученики, Петра и Иакова, и Иоанна, на Фавор возшел еси: Тебе же, Спасе, преобразующуся, Фаворская гора светом покрывашеся, ученицы Твои, Слове, повергоша себе долу на земли, не терпяще зрети невидимаго зрака: ангели служаху страхом и трепетом, небеса убояшася: земля вострепета, видяще на земли славы Господа.

Предизобразявайки тогава Твоето възкресение, Христе Боже, Ти взе тримата Си ученици - Петър, Яков и Йоан - и се изкачи на Тавор. А когато Ти, Спасителю, се преобрази, Таворската планина се покри със светлина. Учениците Ти, Слове, се хвърлиха долу на земята, като не можеха да понесат да гледат незримия Ти образ, ангелите служеха със страх и трепет, небесата се уплашиха, земята изтръпна, като гледаха на земята славата на Господ!

Превод: И. Ж. Димитров