На 21 май, когато св. Църква чества паметта на светите велики царе равноапостолни Константин и Елена, в столичния храм „Св. Седмочисленици” се отслужи панихида в 40-я ден за упокоение на душата на един от най-изявените съвременни български композитори – проф. Борис Карадимчев († 12 април 2014 г.).
Борис Климентов Карадимчев е роден на 30 март 1933 г. в гр. Ямбол. Произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му, Димитър Карадимчев, е кмет на Охрид през 1912-1913 г. Първоначалното си образование получава в родния си град Ямбол, като от малък започва да свири на цигулка. Благочестивите му родители – майка (художничка) и баща (военен летец) – се грижат за неговото телесно и духовно израстване. Още като малко дете преди лягане шепне стихотворението „Молитва” на Иван Вазов, което знае от своята майка. По-късно ще напише и чудната песен за детски хор „Дядо Господи, прости ме”.
През 1950 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. По време на това обучение дейно участва като цигулар в сформирания към тази гимназия симфоничен оркестър. През 1961 г. завършва Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) в класа по дирижиране при проф. Асен Димитров и в класа по композиция при проф. Панчо Владигеров. Първата му щатна работа е в Дирекцията на българските циркове като главен диригент на цирковите оркестри. По-късно работи в Българската концертна дирекция и като отговорен редактор в Българската национална телевизия. Преподава хармония в Средното сержантско военно музикално училище и в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. От 1978 г. е художествен ръководител на основания от него детски хор „Пим-Пам”, за който пише много песни, добили широка популярност.
Борис Карадимчев е автор на произведения в различни музикални жанрове. Най-голяма популярност имат неговата филмова, детска и забавна музика. Пише музика към 120 анимационни филма, много от които имат успех по целия свят, и музика към повече от 40 игрални филма. Създава над 300 песни. Композира симфонични и камерни произведения. Носител е на редица награди: в Сочи (1967 г.), от фестивала „Златният Орфей” (1967 г., 1977 г., 1979 г. и награда за цялостно творчество – 1997 г.) и др. Като вярващ християнин той пише и чудесни песни с религиозно съдържание: „Отново е Коледа” (текст Ал. Петров), „Рождество” (текст Ел. Пелин), „Алилуя” (текст Д. Спасов), „Надеждата продължава” (текст Ал. Петров), „Великден и пролет” (текст Ив. Вазов), „Вяра, надежда, любов” (текст Н. Йорданов) и др. Ръководеният от него детски хор „Пим-Пам” се превърна в детска хорова школа, където децата се обучават не само музикално-естетически, но и се възпитават религиозно-нравствено. Затова този хор концертира успешно у нас и в чужбина, като е желан гост при честване на много светски и църковни празници.
Борис Карадимчев дълги години преподаваше филмова музика в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” (професор от 1999 г.), в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград. Той беше композитор с многообразно и оригинално творчество. Неговата музика бързо придоби широка популярност и стана предпочитана и любима както на изпълнителите, така и на слушателите. С пълно основание може да се каже, че този български вдъхновен творец се превърна в един съвременен класик.
Бог да го прости!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99qck
