В аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 23 ноември, в навечерието на патронния празник, бяха раздадени дипломите на завършилите през тази календарна година богослови от двете степени на обучение – бакалавърска (4 години) и магистърска (1 година за студенти с богословско образование и 2 години за студенти с друго висше образование). Дипломите раздаде заместник-ректорът проф. д. ф. н. Анастас Герджиков, който поздрави абсолвентите и им пожела успешна реализация в трудното време, в което живеем.
Завършиха общо сто студенти, от които 45 бакалаври и 55 магистри. Магистрите бяха с по-висок успех, средно 5.18, защото това са хора вече висшисти и те следват не „за да поживеят 4 години в София”, а за да придобият богословски познания. Магистрите също бяха със сравнително висок среден успех – над 4.50, което според преподаватели се обяснява с добрия състав на завършилия курс в редовно и задочно обучение.
От името на бакалаврите слово произнесе Павел Иванов Петев, един от първенците на випуска. Той каза следното:
„През годините като студенти сме гледали, как други випуски се дипломират и сме се питали: кога ще дойде и нашето време, кога ще удари часът, в който ние гордо ще можем да се наречем дипломирани богослови. Ето, че това време дойде, днес е денят, когато на нас ще ни бъдат връчени дипломи за завършено висше образование. Допломи, за които някои от нас са се трудили много, други не чак толкова, но въпреки това са преминали успешно всички препрятствия по пътя на успешното завършване.
Има много неща, които могат да бъдат казани, защото четири години далеч не са малък период от време. Четири години, в които ние споделяхме всичко – от радостните моменти, когато сме били усмихнати и весели, до моментите, когато положението далеч не е било добро. Но въпреки всичко ние успяхме. Ние завършихме с достойнство и с високо вдигнати глави. Тук идва моментът, в който повечето от вас очакват да започна, ако мога така да се изразя, да „заливам” с благодарности преподавателите и административния персонал. Но аз предпочитам просто да изтъкна, че ние всеки ден от 9 до 17 ч., по цял ден бяхме с нашите преподаватели. Спокойно може да се каже, че те са били като наше второ семейство. Някои от тях ни станаха близки, други не чак толкова, но всичко, което ни дадоха като знания и жизнен опит, ние можем и дори сме длъжни да ползване в по-нататъшното ни развитие. И когато бяха строги с нас и ни критикуваха, го правеха за наше добро, защото критиката, която ни отправяха, всъщност беше градивна, за да ни направи по-добри както в науката, така и в живота. Тяхната критика ни е давала стимул за развитие, да се опитваме с всяка изминала лекция, с всеки изминал изпит ние да ставаме по-усърдни, по-добри и да умножаваме знанията си. Знания, които на всички нас ще ни трябват, защото, за да е добър един богослов, той трябва да познава в дълбочина материята, за да може, когато се наложи, да влиза в ролята примерно на апологет, на застъпник на християнската вяра, а и като неин разпространител, защото и такива хора са нужни. Благодарен съм, както не се съмнявам, че са благодарни и всички мои колеги, на вас, многоуважаеми преподаватели, които ни преведохте през дълбините на богопознанието през тези четири години. Ние не ще забравим това, което сте направили за нас, и ще си го спомняме с умиление и благоговение. Също както ще си спомняме и за помощта, която са ни оказвали секретарите и инспекторите във факултета. За годините, прекарани тук, ще ни напомнят и вечно усмихнатите и услужливи библиотекарки. Все пак искам да кажа, че именно родителите са тези, които през четирите години са били нетолъчно до нас – радвали са се с нас, страдали са с нас, преживявали са всеки миг от нашето следване, независимо дали е радостен или тъжен. Те са тези, които са ни давали надеждата, които са били наше упование, които са ни напътствали и са ни казвали „ти можеш да се справиш”, когато сме смятали, че няма изход. Благодарен съм на моите родители, както вярвам, че и колегите ми са благодарни на своите за цялата подкрепа, която са им оказвали през дългия път на тяхното следване. Благодарим ви.
Ще мине време, но ние ще носим спомена за вас вечно, защото вие сте хората, които ни въведохте в света на науката, хората, които ни дадохте образование и посока в живота, която ние да следваме.
Скъпи колеги, нека си обещаем, че не ще забравяме нашите преподаватели и ще помним като завет това, което са ни дали. Нека си обещаем, че с Божията помощ и с Неговата милост ние ще продължим да надграждаме това, което имаме като знания и умения, че ще станем за гордост на нашите преподаватели, приятели, и най-важно за гордост на нашите родители. Нека излезем след това четиригодишно обучение с високо вдигнати глави, със самочувствие на добри богослови и нека бъдем тези, които ще градят богословието и църковния живот в бъдеще.
Пожелавам ви „На добър час”, пожелавам ви да следвате и постигате целите си, но никога да не забравяте откъде сте тръгнали, пожелавам ви никога да не губите упованието и вярвата си в Бога. Нека Той бъде както моята, така и вашата пътеводна светлина. На добър час!”
От името на магистрите словото на отличничката Зорница Гюрова, д-р по журналистика, прочете презвитера Мирела Кючукова, също завършила с отличен успех. Ето думите на З. Гюрова:
„Благодарим на Бога, че ни допусна да учим Неговото Слово, за да сме днес способни да изречем всяко човешко слово. Благодарим на Бога, че не ни отхвърли заради много ни грехове. Повечето от нас като “неспециалисти” сме от поколенията атеистични “камъни”, които Господ по милост превърна в Свои чеда. Ние се одързостихме да учим за Словото и днес вече двоен грях имаме за всяко свое деяния като християни, защото знаем повече за Него.
Благодаря от името на моите състуденти на всички наши учители от Богословския факултет, които без преувеличение можем да кажем, че са подвижници на вярата и свидетели на Господ Иисус Христос в една посттоталитарна, поскомунистическа, постмодерна академична среда. Благодарим ви, че с търпение и много щедрост ни водихте по светлите пътеки на православното умозрение. Простете ни, ако сме ви оскърбили с нещо.
Уважаеми г-н зам.-ректор, моля, пазете ревностно и подкрепяйте щедро Богословския факултет в условията на финансова криза, защото той трябва на България. Трябва на цяла страната, защото е самото сърце на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Иначе няма как да се похвалим пред Европа и света, че Алма матер е продължение на образователната традиция още от ІХ век - както гордо пише в официалния уеб-сайт на университета.
Когато за първи път влязох в сградата на БФ, още по стълбите се чуваше тихото църковно пеене на хора на факултета. Когато достигнах втория етаж на сградата усетих, благоуханието на тамяна, останало след утринната служба. Кандилото пред иконата на Господ Иисус Христос светеше тихо. Светите изображения по стените на параклиса топло ме поздравиха и така разбрах, че бях дошла на правилното място. Сякаш се бях пренесла във времето назад и влязла в Охридската школа на Климентовите черноризци.
След няколко дни присъствах на богослужение в параклиса на факултета. Тогава за първи път истински осъзнах, какво означава изразът “храм на знанието”. Коридорът с учебните зали на факултета, който е продължение на параклиса “Св. Климент Охридски”, е живото доказателство. В БФ няма граница между храм и училище, няма разлика между богослужение и наука, няма разделение между вяра и знание. Линейното време между минало и настояще се стопява, пространството и разстоянието “университет-църква” изчезват, за да се отвори една невидима врата към духовното познание, което само Бог дарява и което е истинската опора за всички хуманитарни и естествени академични науки.
Докато всички вие се изкачвахте днес, за да дойдете до тази аула, няма как да не сте видели красивите стъклописи по стълбището. Витражите с образите на нашите славянски първоучители, светите братя Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на свети цар Борис Покръстител и на цар Симеон Велики, които като личности са истинските прозорци към знанието. Защото тези озарени от Светлината-Христос образи огряват науката на спасението, каквото по същността си е православното богословие. То не е самоцелна логическа пътека из дебрите на човешкото мислене, а трислънчева врата към небесното царство. От православната духовност произтичат лъчите на българското познание и на отделните науки, но за това не пише в сайта на университета. Няма да забравим разказа на един преподавател, как Духовната академия (която по времето на войнстващия атеизъм е била извън държавния университет) е спасила по време на комунизма иконата на св. Климент Охридски, рисувана от големия художник Иван Мърквичка, днес помещаваща се в зала 1 на ректората. Този опазен свещен образ е всъщност опазена идентичност, опазена вяра, опазена традиция, култура и просвета. Ето, за това сме ви благодарни, уважаеми преподаватели от БФ, че въпреки явните политически и духовни превратности, въпреки тайното задкулисие на безбожни сили, въпреки тоталния натиск на войствения секуларизъм и атеизъм устоявате на поста си и не позволявате на духа на запустението да превземе коридорите на българската богословска мисъл.
Благодарим на всички професори, доценти, асистенти и хонорувани преподаватели за всеотдайността и вниманието, с което ни обградиха. Благодаря от името на целия курс на ръководителя на програмата “Вяра и живот” доц. д-р Димо Пенков, който със сигурност изпи много горчиви чаши покрай нашето следване. По време на първата ни среща с него самонадеяно заявихме, че след една година учене по магистърската програма “Вяра и живот” ще станем “специалисти богослови”? Днес вече знаем, че цял живот не стига, за да станеш истински богослов.
Благодарим на всички от администрацията и библиотеката на факултета, които, изпълнявайки съвестно работата си, ни улесняваха максимално по време на следването.
Тук искам да изкажа от името на всички колеги специални благодарности на жените-преподавателки във факултета, които са първите българки-учени и преподавателки по богословие в Софийския университет – доц. д-р Клара Тонева, д-р Анна Маринова, д-р Екатерина Дамянова, Людмила Савова. Това дава надежда и на нас, останалите християнки, че на Бога може да служим не само като Марта, улисани в шетня, но и като Мария, в нозете на Господа и изцяло заслушани в Словото. Да си учителка по вероучение и да отваряш сетивата и разума на следващите поколения християни за познание на Спасителя ознавача на дело да свидетелстваш, че Светият Дух раздава дарове не по мярка и по пол. За тази мисия се изисква любов и търпение, много смирение и голям труд.
Ето защо изразявамеи особено големи благодарности на религиозните педагози, които ни показаха на дело как се преподава в училище на деца и младежи истините на вярата. Да учиш малките за Бога и как да Го следват е най-добрата духовна защита и превенция срещу злото, която можем да им дадем като родители. Дай Боже и в Министерството на образованието, младежта и науката да разберат това.
Искам да благодаря и на всички мои състуденти, с които взаимно се подкрепяхме и помагахме по време на следването. Желая на всички вас, мои приятели, здраве и дръзновение, мъжество и търпение, любов и благодат по трудния и тесен път на истината.
Скъпи наши учители, молитвите ни днес са за всички вас - за вашето духовно здраве и дълголетие, за спасението в Христос Бог. И както се казва в молитвата след учене: “Благодарим Ти, Създателю наш, задето ни удостои с Твоята благодат, за да внимаваме в учението. Благослови нашите началници, родители и учители, които ни ръководят в познаване на доброто, като ни дадеш сила и здраве, за да продължим това учение”. Сега и през целия живот. Амин!”
Нека им пожелаем да запазят тези добри чувства и прекрасни намерения през целия си жизнен път!
