Годишнина от смъртта на митрополит Стефан - един забравен архиерей

Въпреки трудностите, забраните и откритата агресия на комунистите митрополит Стефан не изневерява на дълга си на пастир. С бла­гос­ло­ве­ни­е­то му в мно­го хра­мо­ве на епар­хи­я­та се из­вър­ш­ват ре­мон­т­ни ра­бо­ти, а в ня­кои ма­нас­ти­ри про­дъл­жа­ват да се стро­ят но­ви сгра­ди.

Не по-мал­ко уси­лия вла­ди­ка­та по­ла­га и за неп­рес­тан­но­то об­но­вя­ва­не на кли­ра в сво­я­та митрополия. Об­ра­зо­ван и на­че­тен, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ки­ят мит­ро­по­лит Сте­фан при­те­жа­ва го­ля­ма лич­на сбир­ка от кни­ги, съ­би­ра­ни още от сту­ден­т­с­ки­те му го­ди­ни. При­жи­ве той ре­ша­ва да нап­ра­ви бла­го­ро­ден жест, ка­то по­да­ря­ва на Ок­ръж­на­та биб­ли­о­те­ка във Ве­ли­ко Тър­но­во цен­на юри­ди­чес­ка ли­те­ра­ту­ра на нем­с­ки език. На­ред с то­ва той по­пъл­ва книж­ния фонд в мит­ро­по­ли­я­та с дру­ги кни­ги, ка­то об­щи­ят брой на да­ре­на­та ли­те­ра­ту­ра е над 600 ек­зем­п­ля­ра, меж­ду ко­и­то има цен­ни заг­ла­вия от по-ми­на­лия век.

От 27 яну­а­ри 1992 г., по­ра­ди нап­ред­на­ла­та си въз­раст и вло­ше­но здра­вос­лов­но със­то­я­ние, митрополит Стефан е ос­во­бо­ден от вся­как­ви ад­ми­нис­т­ра­тив­ни за­дъл­же­ния и жи­вее на по­кой в мит­ро­по­лит­с­кия си дом. Разколниците правят опити да го въвлекат в авантюрата си, но нямат особен успех поради напредналата му възраст.

Владиката умира на 10 но­ем­в­ри 1995 г. във Ве­ли­ко Тър­но­во на 88-го­диш­на въз­раст. Опе­ло­то му е из­вър­ше­но на 12 но­ем­в­ри от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх Мак­сим и чле­но­ве­те на Св. Си­нод във ве­ли­ко­тър­нов­с­кия ка­тед­ра­лен храм “Рож­дес­т­во Бо­го­ро­дич­но”, къ­де­то мно­жес­т­во хрис­ти­я­ни от бли­зо и да­леч са дошли да се простят с но­воп­рес­та­ви­лия се ар­хи­е­рей. Пог­ре­бан е в прит­во­ра на хра­ма на ма­нас­ти­ра “Св. Ни­ко­лай” в с. Ар­ба­на­си, Ве­ли­ко­тър­нов­с­ко.

Оттогава той тъне в забрава. Малцина знаят къде е гроба му, малко се знае за просветната и пастирската му работа като митрополит. Дори и тези, които искат да запалят свещ на гроба му едва ли могат да го направят това, защото вратата към него е винаги заключена.

През тази година по инициатива на негови роднини беше издаден дисертационният труд на митрополита „Църквата и държавата в България (1878-1918)”, който е защитен през 1943 г. в Юридическия факултет на Университета в Бреслау (тогава Германия, сега в Полша) и младият архимандрит е станал доктор по право.