На 10 ноември се навършват 16 години от смъртта на Великотърновския митрополит Стефан (1907-1995), чийто живот е посветен на служение на Бога и Неговата Църква. Великотърновският митрополит Стефан е от поколението архиереи, имали нелеката участ да живеят и служат в годините на войнстващ атеизъм и насаждана антицърковност. Наред с това той е от онези духовници, които са имали възможност да общуват и да се поучат от старите архиереи, носители на истинската православна църковност.
Митрополитското служение на архиерея е свързано със съчетаването на пастирската грижа за клира и народа на епархията с постоянния стремеж на атеистичната власт да сведе църковния живот и дейност до нейния възможен минимум.
Въпреки трудностите, забраните и откритата агресия на комунистите митрополит Стефан не изневерява на дълга си на пастир. С благословението му в много храмове на епархията се извършват ремонтни работи, а в някои манастири продължават да се строят нови сгради.
Не по-малко усилия владиката полага и за непрестанното обновяване на клира в своята митрополия. Образован и начетен, Великотърновският митрополит Стефан притежава голяма лична сбирка от книги, събирани още от студентските му години. Приживе той решава да направи благороден жест, като подарява на Окръжната библиотека във Велико Търново ценна юридическа литература на немски език. Наред с това той попълва книжния фонд в митрополията с други книги, като общият брой на дарената литература е над 600 екземпляра, между които има ценни заглавия от по-миналия век.
От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, митрополит Стефан е освободен от всякакви административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом. Разколниците правят опити да го въвлекат в авантюрата си, но нямат особен успех поради напредналата му възраст.
Владиката умира на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново на 88-годишна възраст. Опелото му е извършено на 12 ноември от Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод във великотърновския катедрален храм “Рождество Богородично”, където множество християни от близо и далеч са дошли да се простят с новопреставилия се архиерей. Погребан е в притвора на храма на манастира “Св. Николай” в с. Арбанаси, Великотърновско.
Оттогава той тъне в забрава. Малцина знаят къде е гроба му, малко се знае за просветната и пастирската му работа като митрополит. Дори и тези, които искат да запалят свещ на гроба му едва ли могат да го направят това, защото вратата към него е винаги заключена.
През тази година по инициатива на негови роднини беше издаден дисертационният труд на митрополита „Църквата и държавата в България (1878-1918)”, който е защитен през 1943 г. в Юридическия факултет на Университета в Бреслау (тогава Германия, сега в Полша) и младият архимандрит е станал доктор по право.
Не по-малко усилия владиката полага и за непрестанното обновяване на клира в своята митрополия. Образован и начетен, Великотърновският митрополит Стефан притежава голяма лична сбирка от книги, събирани още от студентските му години. Приживе той решава да направи благороден жест, като подарява на Окръжната библиотека във Велико Търново ценна юридическа литература на немски език. Наред с това той попълва книжния фонд в митрополията с други книги, като общият брой на дарената литература е над 600 екземпляра, между които има ценни заглавия от по-миналия век.
От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, митрополит Стефан е освободен от всякакви административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом. Разколниците правят опити да го въвлекат в авантюрата си, но нямат особен успех поради напредналата му възраст.
Владиката умира на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново на 88-годишна възраст. Опелото му е извършено на 12 ноември от Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод във великотърновския катедрален храм “Рождество Богородично”, където множество християни от близо и далеч са дошли да се простят с новопреставилия се архиерей. Погребан е в притвора на храма на манастира “Св. Николай” в с. Арбанаси, Великотърновско.
Оттогава той тъне в забрава. Малцина знаят къде е гроба му, малко се знае за просветната и пастирската му работа като митрополит. Дори и тези, които искат да запалят свещ на гроба му едва ли могат да го направят това, защото вратата към него е винаги заключена.
През тази година по инициатива на негови роднини беше издаден дисертационният труд на митрополита „Църквата и държавата в България (1878-1918)”, който е защитен през 1943 г. в Юридическия факултет на Университета в Бреслау (тогава Германия, сега в Полша) и младият архимандрит е станал доктор по право.