Днес по решение на Св. Синод на БПЦ беше отслужена панихида при гроба на един истински национален герой – Български екзарх Йосиф (+ 20 юни 1915 г.). На гроба му под страничния свод на софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя” се помоли Негово Светейшество Българският патриарх Максим заедно с митрополитите Видински Дометиан, Западно- и Средноевропейски Симеон и Русенски Неофит, викария Знеполски епископ Йоан, Тивериополски епископ Тихон, който отслужи св. литургия в чест на празника на всички български светии и произнесе проповед за приснопаметния екзарх Йосиф. Имаше също клирици и много миряни.
Всъщност за пръв път Св. Синод го нямаше, но в молитваха отново многобройни бяха вярващите, които зачитат делото и подвига на великия екзарх Йосиф. Помнят и тачат предстоятеля на Българската църква, който за своето близо 40-годишно (от 1877 до 1915 г.) служене наистина „Церкви и Отечеству” беше духовен баща на целокупния български народ в Мизия, Тракия, Македония и пр., в които и държавни територии да живееха те. Той беше човекът, който постигна обединение на българите в границите на Българската екзархия тогава, когато световната политика и българските неразбирателства ги деляха на много късове. Той организира просветата на българските деца и младежи, плащане на учители, ръкополагане и назначаване на свещеници, строеж на храмове и манастири. Успя да сложи отпечатък върху целокупната българска култура, като при това влияеше благотворно и вразумяващо върху държавните мъже на Отечеството.
Разбира се, екзарх Йосиф не е причислен към националните герои,
дето им четат имената при тържествени вечерни проверки. Той не е загинал
в битка или с пушка в ръка. Угаснал е от тежка болест в София, след
като турците са го изгонили от Цариград след началото на Балканската
война. Но делото му е било всеобхватно, въздействието му – неотразимо,
авторитетът му – непоклатим, славата му – вечна, наградата му – у Бога!Бог
да го прости! И дано не забравяме неговата личност – заради нас самите.
Иначе съм сигурен, че Бог го помни и го е настанил там, където няма
болка и скръб, но живот вечен.
