Вечерта след празника на св. Климент Охридски по традиция от много десетилетия студенти и преподаватели се събират на празнична вечеря с литературно-музикална програма. Така и тази вечер в голямата 5-а аудитория, някога трапезария на студенти и преподаватели, се събра почти цялото академично семейство да отпразнува и по този начин радостта от годишната памет на покровителя на факултета и въобще на висшето образование у нас. Защото е всеизвестно, че тъкмо празникът на св. Климент, тогава по стар стил на 8 декември, отдавна е станал студентски празник в България.
Преподаватели и студенти – настоящи и бивши – тази вечер си дадоха среща в името на светеца-просветител. Не всички се побраха в залата, но „сърце да е широко!”, както казва народът ни. Приятно е наистина да се видят всички на едно място, да общуват като близки хора, обединени от вярата в Иисус Христос и вдъхновени да Му служат всеки в своето призвание и отговорност. Нямаше ги недостъпността на преподавателя и стеснението на студента, защото това беше не учебен процес, а Светоклиментова вечеря!Имаше приветствия, проведе се и викторина, четоха се стихотворения на преподаватели и студенти, пяха се песни, играха се танци. С изненада се „откриваха” таланти в една или друга област за радост и удовлетворение на всички. „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!” – цитира псаломските думи един от участниците (Пс. 132:1). А утре? Утре животът продължава със занятия и други задължения. Но ще остане удовлетворението, че учениците на „златнийо” свети Климент наистина могат да живеят заедно и да вървят напред след знамето Христово.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33kpq
| Словото стана плът |
|---|













