Пловдивският митрополит Николай изпрати отворено писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод, в което заявява, че е разсъждавал погрешно за състоянието и проблемите на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ и е готов пръв да се извини на митрополит Симеон за причинените му огорчения. Той настоява да се отменят всички досегашни решения срещу него, да се възстанови на поста си и да се спрат наказателните процедури срещу него. Припомняме, че на последното заседание на Св. Синод, когато беше разглеждано писмото-фалшификат до Вселенския патриарх, митрополит Николай не присъства. Това беше използвано от някои митрополити да включат в листата за достоизбираеми епископи за Западно- и Средноевропейска епархия епископ Тихон, което решение предизвика недоволството на Пловдивския митрополит. След като се извинява за проявената гневливост през последните заседания и изречените думи, митрополит Николай пише:
"...В покайно съзнание напоследък непрекъснато размишлявам по следния въпрос. Дали, когато обсъждаме делата на Западноевропейската епархия на Българската православна църква сме направлявани от Светия Дух или, напротив, се поддаваме на влиянията на човешки страсти, включително на външни и враждебни на Светата ни Църква влияния? Дали не започнахме да разглеждаме Западноевропейската ни епархия не като неразделна част от общото духовно пространство на православния ни народ, а като административна единица в земната църковна организация? (...) И прочие въпроси от този порядък. Когато поставям тези питания, държа да кажа, че ги поставям на първо място към себе си. Към собствените си съвест и съзнание за задълженията на православния йерарх. И отговорът, до който с архиерейската си съвест стигам, е: да, аз, грешният, допуснах да разсъждавам за Западноевропейската епархия по този начин, допуснах това да влияе на становищата ми. Макар и със закъснение, осъзнавам, че самата идея за такова сравнение е нелепа. Защото не може да има сравнение между явления, които са обективно несравними. Между Църквата, създадена от Иисус Христос, и западноевропейските полу-светски организации, ползващи Неговото име. От това неволно, но пагубно сравнение произтичат, мисля, всички следващи грешки. Смятам, че преди Светият Синод да продължава да взема решения относно Западноевропейската епархия, следва за малко да спрем. За да преценим и претеглим отново решенията, които взехме досега. Да преценим и претеглим: какво правим и защо го правим? Да преценим и претеглим: защо бързаме и какво изобщо налага това? (...)
Когато Светият Синод започна дискусиите около състоянието на българския православен епископски престол в Берлин, основната грешка – към която признавам, че и аз бях причастен – беше, че ние разсъждавахме именно за състоянието на престола, а не за състоянието на нашето духовенство в тамошната епархия. Не мога да си обясня, откъде дойде заслепението, което ни попречи да видим, че Западноевропейската епархия обхваща територията на поне двадесет държави, поне десет от които са многократно по-големи от България. Кой е този човек, макар и епископ, който какви качества и сили трябва да притежава, че да обгрижи стотиците, да не кажем хиляди енории, с български православни християни, разпилени на хиляди километри една от друга? (...)
Ще се съгласите, че всяко последващо решение на Светия Синод относно Западноевропейската епархия поражда напрежения и в Църквата, и в секуларното гражданско общество. Това може да означава само едно. Че началото на този процес е било поставено на погрешна основа. След като всяко наше следващо решение по тази тема е причина за конфликти, значи, сме тръгнали погрешно. (...)
Какъв е изводът? Според мен – че трябва да спрем, преди да е станало прекалено късно. Длъжен съм да поставя следните въпроси, които вълнуват мнозинството на клира и в България, и в Западна Европа, без чието изясняване Светият Синод не може да продължи с процедурите за избор на митрополит на Западноевропейската епархия, освен ако не сме решили да поставим на изпитание самите устои на църковната организация:
1. Проверен ли е уставът на Западноевропейската епархия за съобразност с православните канони и Устава на БПЦ?
2. Проверено ли е изобщо състоянието на тази епархия, уточнени ли са броят на енориите и числеността на енориашите, ясна ли е легитимността на църковните настоятелства?
3. Как са проведени и редовно ли са проведени процедурите за избор на епархийски избиратели в Западноевропейската епархия?
4. Легитимно ли е проведен съборът, на който те са избрани? Как са излъчени делегатите на този събор?
5. Легитимен ли е епархийският съвет на Западноевропейската епархия?
Ако тези и други въпроси не бъдат поставени от нас, със сигурност ще бъдат поставени от другиго. И ако не знаем отговорите им, то сигурно някой друг ще ни ги каже. И те едва ли ще ни харесат. Бива ли да се занимаем с тези въпроси, едва след като изборът на бъдещ митрополит на Западноевропейската епархия бъде произведен и евентуално касиран, и то именно на някое от посочените основания? В светлината на горните разсъждения и с оглед поставените току-що въпроси, предлагам на братята и моля сериозно да бъде обсъдена следната група решения, касателно Западноевропейската епархия:
1. Да бъде отменено решението за снемане от митрополитски пост на Негово Високопреосвещенство Западноевропейския митрополит Симеон, като аз първи съм готов публично да му поднеса своите извинения за причинените му огорчения. Да бъдат отхвърлени всякакви идеи за евентуални наказателни процедури срещу него.
2. Да бъдат спрени процедурите за избор на нов митрополит на Западноевропейската епархия.
3. С канонична наредба да бъдат определени и създадени най-малко следните духовни околии в състава на Западноевропейската епархия: Славяно-говорящи страни; Германия, Австрия и Швейцария; Франция и Бенелюкс; Англия и Ирландия; Скандинавски страни и Дания; Испания и Португалия; Италия. Братските православни църкви имат в Западна Европа отделни епархии; ние можем да се погрижим за организирането на църковния ни живот там поне в духовни околии.
4. По волята на Западноевропейския митрополит и ако е необходимо с помощта на Светия Синод да бъдат определени свещенослужители – архиерейски наместници на тези духовни околии, които да направят обстоен преглед на църковните настоятелства и енории в същите и поемат организацията на църковния живот в съответната околия.
5. Да се назначи управляващ епископ на Западноевропейската епархия, който да замества и изпълнява функциите на Негово Високопреосвещенство Западноевропейския митрополит Симеон, ако той прецени, че това е нужно.
6. Кандидатите за управляващ епископ трябва публично да могат да докажат безукорна чистота във вярата и пълно канонично съответствие с изискванията за заемане на епископски сан. Подчертавам още веднъж, че най-добрият начин да изразим преимуществото на православното изповедание на Христовата вяра и да се разграничим от проблемния диоцез на Рим е чрез издигане на абсолютно безукорни в нравствено и богословско отношение лица. Моля да се има предвид, че както за враговете на Църквата, така и за светските тактици на Рим в момента най-изгодно е да разширят периметъра на атаката/защитата си, като въвлекат и православния свят в скандали от морално естество. Абсолютно е недопустимо да им даваме какъвто и да е повод или основание за това.
7. Да бъде обявено провеждането на ежегодни конкурси сред завършващите богословските факултети духовници за изпращането им на служение в енориите на Западноевропейската епархия. Едно от изискванията следва да бъде перфектно владеене на езика на съответната духовна околия, за което свещенослужителите трябва да започнат да се подготвят отсега. Уверявам Ви, че ако този подход бъде възприет, аз съм готов лично да поема отговорност и, ако Светият Синод пожелае това, да обясня публично съображенията, наложили промяната на позицията ми. Макар че съм убеден, че това няма да се наложи, защото подобни решения биха били посрещнати с въздишка на облекчение, включително и в останалия православен свят. На който едва ли му е приятно да наблюдава, как България постоянно се поставя в състояние на „мека периферия”, беззащитно изложена на интригите на лукавия. В случай, че Светият Синод реши да продължи по досегашния път от съображения, че промяната на позицията може да накърни авторитета му сред клира и миряните, то аз все пак ще си запазя правото на свое мнение в изложения по-горе смисъл. Като само искам да обърна внимание, че дори събитията в светския живот от последните две години показват, че се наказва не признатата, а напротив – упорито отстояваната и налагана с всички сили и средства грешна позиция. А в конкретния случай ние трябва да сме слепи, за да не провидим, че трудността, с която се вземат решенията касателно Западноевропейската епархия, както и обезпокоителните тенденции, които взима този все по-ескалиращ проблем, не може да означава друго, освен едно: безблагодатност..."
Целият текст е публикуван на сайта на Пловдивска митрополия тук
