На 8 април в събарящия се храм „Свето Сретение Господне” в село Кметовци се проведе пролетен пленер и благотворителна изложба-базар под надслов „ДА СПАСИМ ЕДНА ЦЪРКВА”.
Идеята и организацията е на "Арт линия" при НЧ "Възродена Искра" - Казанлък и Иконописното ателие "Етър" - Габрово. Детските рисунки и картините първо бяха разположени сред руините на храма, а по-сетни преместени за продажба в комплекс "Фенерите" с. Кметовци, където ще останат до края на месец септември. Средствата, събрани от продажбите на картините, ще бъдат дарени за възстановяването и реставрацията на храма.С няколко думи ще представим и първомайстора на този храм, който е религиозно и архитектурно национално богатство и за това всеки, който живее не само за днешния ден и не само за себе си, е длъжен да помогне за опазването на светинята.
Уста Генчо Кънев, от Тревненските колиби Генчевци, е роден през 1828 г. той учи най-напред при своя баща - майстор Къньо Драганов, наричан уста Къньо Тревненеца - уважаван строител, сам син на строител. По-късно учи и резбарство при свои близки. Учи занаята от Колю Фичето, работи с него на моста край Бяла. Но скоро става самостоятелен. Негово дело са: катедралният храм във Варна „Успение на Пресвета Богородица”, „Успение Богородично” (1865 г.) в Габрово, училището (1872 г.) в с. Боженци, храмът „Свето Сретение Господне” в с. Кметовци (1876-1884 г.), „Св. Димитър” във Видин, “Св. св. Кирил и Методий” в Свищов, съборен храм “Рождество на Пресвета Богородица”, построен в (1890 г.) в Поморие, Църква "Св. Димитър" в с.Скорците (1876 г). Църквата в Калоферски манастир „Въведение Богородично“, 1872 г., „Жълтото училище” в Троян, Старо Стефаново – църквата “Рождество Пресвета Богородица” (1864 г.), къщата на Баба Иванка Хаджийката (1876 г.) в Омуртаг.Генчо Кънев построява десетки училища, пръснати из цялата страна и пръв успява да придаде архитектурен облик на новата обществена сграда с училището “Свети седмочисленици” в Търговище (съвместно с майстор Димитър Сергьов), а по-късно и в Карлово, Свищов, Варна, Бургас и др., за да стигне до Априловската гимназия в Габрово, която бележи връх в развитието му като творец.
Освен по свои проекти, той често е канен като изпълнител на чужди такива, какъвто е случаят с гимназията в Стара Загора и най-вече с Мъжката гимназия във Варна, чието авторство си оспорват шведският архитект Брокс (работещ в Русе), чешкият Купка и австрийският Грюнангер, току-що завършил архитектура във Виена. Грюнангер е най-вероятният автор, тъй като построеното от него Окръжно училище в Разград, където е назначен за градски архитект, е с почти идентична неоготическа архитектура, както тази във Варна. Големият възрожденски майстор умира на 05.03.1890 г. в Сарафово, Бургаско.
Бог да благослови това Христолюбиво начинание!
