Изминаха две години от блажената кончина на приснопаметния архим. Севастиан. Панихидата по този повод ще бъде извършена на гроба му на 6 март 2010 г. след заупокойна св. Литургия в Батошевския девически манастир „Въведение Богородично“, с. Батошево, общ. Севлиево.
О. Севастиан, един от най-добрите духовни старци у нас през последните десетилетия, е роден в с. Малък Преславец, Тутраканско, на 26 юли 1925 г. От юношеска възраст, едва петнадесетгодишен, той отива в старославната обител „Св. Преображение“ като чирак и послушник. Изпълнявал е всички послушания в обителта, учил е църковно четене и пеене. Прекъсва послушничеството си, за да отбие военна служба (която тогава е траела три години), и след уволнението веднага отива в любимата обител, където е усещал, че Божията благодат и духовният опит на достолепните старци духовно преобразяват и него самия. След тригодишно послушничество край строгия йером. Роман игуменът архим. Силвестър го постригва за монах с името Севастиан. Под мантия го води старецът му Роман.
О. Севастиан беше изключително трудолюбив и въпреки невисокото си образование имаше големи познания в областта на техниката. Беше съоръжил работилница в Преображенския манастир с дърводелски и други машини, изработваше всичко нужно за манастира, а години наред произвеждаше и фурнирни листове от липа и топола за изработване на лъжички за варено жито и вилички за разна употреба. Самите лъжички и вилички бяха предоставяни на девическия манастир „Св. Никола“ в с. Арбанаси, за да могат да се издържат и там петнадесетте монахини, след като властта им беше отнела много от имотите.
Още от 40-те години Търновският митр. Софроний (тогава градът се наричаше само Търново) му беше възложил послушанието да се грижи за стопанството и на патриаршеския манастир „Света Троица“, разположен в търновския Дервент, точно срещу Преображенския. Манастирът от 1946 г. е обърнат в девически и отначало монахините живеят в схлупени стари стопански постройки. О. Севастиан взима дейно участие във възстановяне на сградите на девическата обител, развива стопанството ѝ, създава и работилница с машини. После е назначен за ефимерий и заедно с покойната вече дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред бяха стълбовете на духовния живот в този Божи кът.
И най-важното: о. Севастиан никога не е преставал да служи. Той живееше чрез богослужението: то бе неговата школа, неговата духовна храна, неговият копнеж и реализация като духовник. Каквото беше научил в този живот, го дължеше на манастира и на Църквата. И щедро го раздаваше на всички около себе си.
Поради оскъдяването на монашеството в страната ни и липсата на добри духовници о. Севастиан беше сред най-търсените изповедници през последните три десетилетия. Поради редица причини обаче отецът през последните няколко години от старините си трябваше да търси обгрижване в различни обители. В интерес на истината всички искаха да го имат при себе си, защото винаги хората се стичаха там, където о. Севастиан пребиваваше: за духовен съвет, за изповед, за блага отеческа дума.
През 80-те години о. Севастиан беше изпратен от Св. Синод на БПЦ в Зографския манастир. Предварително обучен в консервация на икони, богато надареният от Бога архимандрит направи твърде много в обителта да се издирят и с първични консервационни мерки да се съхранят от по-нататъшни увреждания множество изключително ценни икони, които бяха събрани в манастирския храм-параклис „Св. Кирил и Методий“. Престоят му в Зограф, макар и непродължителен, остави дълбока следа с неговото трудолюбие, смирение и добротолюбие.
Днес много хора скърбят искрено за неговото преминаване от този временен свят във вечния живот. Те се чувстват духовни сироти, защото го няма вече техния грижовен отец, изповедник, наставник. И се молят Бог, Който владее над живи и мъртви, да го упокои в селенията на праведниците, а нас да помилва.
Бог да прости архим. Севастиан!
Да бъде вечна и блажена паметта му!
