Вече 12 години храм „Света Троица“ в мизийското село Крушовица е хлопнал врати за близо 1600-те жители там. Само монтирана в църковния двор камбанария възвестява празничните и траурните дни в ежедневието на селото, чийто храм не е затварял врати и през тоталитарно време. Причината: два поредни некачествени ремонта и един недовършен.
Белокаменната църква е отворила врати преди 124 г. и е устояла близо столетие на предизвикателствата на времето.
През 2005 г. е преосветена от Врачанския митр. Калиник след извършен дългоочакван ремонт. Празникът е пищен, радостта – голяма. Само след две години обаче се оказва, че фирмата, работила по потягането на внушителната постройка, си е оставила непрофесионална визитка.
Новият кмет Илия Илиевски пише през 2007 г. докладна до общинския кмет д-р Виолин Крушовенски, местния сенат и Врачанска митрополия, в която ги уведомява, че е увреден куполът на храма, а от него падат парчета мазилка и цели тухли.
Комисията, назначена от Община Мизия установява, че е „паднала вътрешна мазилка около купола и е обрушена тухлената зидария, увредени са стенописите, разместена е ламаринената обшивка на покрива около купола, има счупени керемиди“.
Протоколът съдържа констатация, че в този вид „църквата не може да бъде използвана по предназначение“. И екземпляри от него са изпратени до кметството, Община Мизия, енорийския свещеник о. Марин Панов и Врачанска митрополия. Издадена е първата кметска заповед за затваряне на храма поради застрашаващи живота на хората условия (2007 г.).
От този момент започват нескончаемите преписки между институции и молби за помощ до Дирекция „Вероизповедания“. Започва чутовен скандал, който води до протест на жителите на селото през 2016 г. и закана да бъде блокиран пътят към АЕЦ „Козлодуй“.
През 2008 г. митрополитът е уведомен ясно и конкретно, че контролът върху извършения през 2005 г. ремонт е занижен, пренареждането на керемидите е неправилно и вследствие на обилните валежи водата се излива в храма през купола и разрушава освежения през същата година интериор. Отправена му е молба за спешно съдействие. Така епархийският архиерей започва да посещава селото редовно и да следи отблизо ситуацията, но е трудно да се окаже подкрепа от негова страна поради напрегнати отношения със Св. Синод от финансово естество, за което чрез медиите е уведомена обществеността.
През 2009 г. Илия Илиевски се обръща към Дирекция „Вероизповедания“ и моли за спешно съдействие и подкрепа. Отговор не получава.
През следващата 2010 г. църковното настоятелство се събира на спешно заседание и констатира продължаващата разруха на светинята: „От купола е паднал лепеж с половинка тухли, от южната – хоросан и също тухлени отломки, като на северната страна разрушеното пространство е довело до показването на дървените греди, които са започнали да изгниват“.
Комисията, назначена със заповед на общинския кмет, потвърждава сведенията на църковното настоятелство и изпраща резултатите от проверката на Врачанска митрополия. Следват тревожни сигнали и през 2013 и 2014 г., в които с покруса се описва, че „хората няма къде да се помолят, няма къде свещичка да запалят, по време на празници няма къде литургия да се проведе. Храмът ни е като „мерзостта на запустението“ и това е възмутително. Въпреки всичко това, хората са съпричастни и с техни дарения е закупена нова камбана за втората камбанария, въпреки че тя е почти срутена“.
Отговор няма и упоритият селски първенец отправя апел към патр. Неофит. Споделя му печалната вест, че дори при смъртта на свещ. Марин Панов на 11.5.2014 г. не е имало възможност това да бъде известено на миряните чрез камбанен звън: „Моля за Вашето съдействие спешно да се потърси начин за извършване на ремонта, за да може в него да се извършват литургии, хората да има къде да се помолят. В противен случай духовното в нас постепенно ще загине, а народ без вяра не е народ. Цялото село очаква мъдро решение от Св. Синод, за да имаме надежда, че храмът ще се запази и ще отвори врати за миряните“, споделя с архипастира на българите общата скръб и надежда кметът Илиевски.
Безотговорността и нехайството се оказват фатални за красивата църква, градена след Освобождението с много любов и показваща възродения български дух. На 23.8.2015 г. в 20:40 ч. централният купол на храма се срутва!
Издадена е трета кметска забрана за влизане в храма. Този път тя засяга и забрана през църковния двор да преминават хора и животни. Изработена е количествено-стойностна сметка (КСС). Заедно със снимков материал, тя е изпратена до Врачанска митрополия, Дирекция „Вероизповедания“, Община Мизия и Общинския съвет.
От Дирекцията превеждат, съгласно закона, 20 хиляди лв за ремонт на храма. Те обаче са недостатъчни и жителите на селото се опитват да издействат от общинската хазна още средства. Може би отказът поради липса на такива е бил за добро.
В средата на 2016 г. фирмата твърди, че ремонтът и консервацията са извършени, но е видно, че някой иска да заблуди хората чрез масова хипноза в стил „новите дрехи на царя“. С отпуснатите 20 хиляди лв държавни пари е направено само временно покритие на падналия купол от дъски и непромокаема смола.
За да не назоват нещата с истинските им имена, кметът и жителите на селото този път молят за проверка по случая митр. Калиник, Дирекция „Вероизповедания“ и Община Мизия. Унижението от подигравката с тях ги тласка към отчаяни действия: организират протест и уведомяват всички медии за дълго критата сага. Дирекцията разпорежда на Врачанския митрополит проверка и доклад по случая, а малко по-късно праща старши експерт Жасмина Донкова лично да провери всичко на място и вменява на всички, включително и на фирмата-изпълнител да бъдат на 21 юли 2016 г. пред храма в селото.
Община Мизия изпраща заместник-кмета Николай Нековски, старши експерт УТС Дафинка Берчева и главния архитект Атанас Йорданов. На място е и енорийският свещеник о. Дилян Тенджерски.
Никой от фирмата-изпълнител, избрана от Врачанска митрополия, както и самата митрополия не се подчинява на държавния орган и не изпраща представители.
В писмото, което Емил Велинов, директор на Дирекция „Вероизповедания“ изпраща на 28 юли на всички заинтересовани страни, се твърди, че според оценката на изпратения от тях експерт и всички присъстващи, в пошлата инсценировка на ремонт са вложени не повече от 2000 лв. Врачанска митрополия и фирмата-изпълнител незабавно трябва да дадат обяснение пред специализирания орган на Министерски съвет за изразходваната субсидия и неявяване на мястото на проверката на неин представител. „В противен случай ще бъде сезирана врачанската прокуратура“, пише Емил Велинов.
„Зов нюз“ разполага със сведения, че покойният вече Врачански митрополит и еп. Киприан, тогавашен викарий на дядо Калиник, са дали обяснение в Дирекция „Вероизповедания“. Фирмата-изпълнител обаче остава в тайна и без санкции за стореното безчиние. Това кара хората да продължават да се борят за своя храм.
На 25.8.2016 г. кметът продължава действието на старата заповед за забрана на достъп до храма от преди година. Мерките, които трябва да се предприемат, са запечатване и обезопасяване.
През м. септември на злополучната година и по-късно се прави ново КСС и нов иск чрез енорийския свещеник о. Дилян Тенджерски до Емил Велинов.
През 2017 г. са отпуснати нови 10 000 лв, които само укрепват част от участъка около купола. Според последната КСС, за цялостен ремонт и реставрация са необходими 50 000 лв.
Врачанският депутат Красен Кръстев преди две години удовлетворява искането на хората за 10 000 лв и ги осигурява. Впоследствие е изпратено второ писмо с искане за още 10 000 лв. до Дирекция „Вероизповедания“, което вероятно не е удовлетворено. Въпреки всичко фактическото състояние към днешна дата е същото. Така селото остава без молитвен дом вече 12 години.
80-годишната баба Христина, наричана баба Рика, живуща във Враца, но родом от Крушовица, е участвала в разгорещените страсти около менте-ремонта през 2016 г. Тя ни написа един кратък тъжен текст. Коментарът е излишен и ненужен.
„Идват кметски избори и ние сме много огорчени от липсата на молитвен дом. Това ще ни е достатъчно основание да изключим определени политици от нашия избор“, споделиха пред нашия екип жители на селото.
Сегашният Врачански митр. Григорий е посетил селото и храма миналата година и е обещал да се бори за осигуряване средства за ремонта и реставрацията на храма.
За тази година хазната е отпуснала 2 900 000 лв. за ремонт на православни храмове и манастири. Хората се надяват приоритет за Врачанска епархия да е техният запустял храм в с. Крушовица.
Наташа Войкина
Снимки: БНТ, бтв и Зов нюз
