Порои спасяват отшелници от подземието на суеверията

В писмо до властите отшелниците се представят за последователи на "истинската Руска православна църква". Отхвърлят всички блага на човешката цивилизация, обявяват парите, телевизията, баркодовете и комфорта за смъртните врагове на човечеството. Според местни жители те често са постели и дори гладували, преди да слязат под земята.

В писмото си те предупреждават, че ще се самозапалят, ако властите направят опит да ги извадят. Впоследствие става ясно, че сектантите не са местни, а са жители на други руски региони - Подмосковието, Ростовска област. Има и 12 беларуси. Не са криминално проявени. Дошли в селото преди година и половина, привлечени от "отец Пьотр".
Предварително подготвеното скривалище се оказва дъгообразен тунел, дълъг 4 километра и дълбок 3-4 метра. От двете му страни има 5 обитаеми килии и една необитаема. Тя служела за молитви, а също като общ гроб за онези, които не издържат изпитанието. Една от обитаемите килии се използвала за кухня. Самият предводител ще каже по-късно, че в подземната пещера имало и кладенец, душ, тоалетна. Сектантите се закопали с храна и вода, достатъчни за времето до май. Имали и газови бутилки. Вентилационна тръба осигурявала въздуха от горе.

Техният предводител е местният жител Пьотр Кузнецов. Когато през ноември милиционерите влизат в дома му да го приберат, той надменно им рекъл: "Вие нищо не разбирате. По-добре се помолете и прочетете книгата ми. В нея съм извел формулата за края на света. Апокалипсисът ще дойде през май 2008 г." Отецът често препрочитал "творението си", озаглавено "Седем глави, 10 рога на Русия". Според съселяните си той обявил, че "учението на църквата е неправилно, а истинното Боже слово се лее от неговите уста". Ето всъщност какво разказва съседът му Николай Исаев: "Печаташе учението си на пишеща машинка и го разнасяше по къщите. Да не се гледа телевизия, да не се слуша радио, паспортите да се изгорят, да не се пипат пари - да се готвим за края на света. Все за някакъв код на дявола говореше. В селото обаче го отхвърлиха. Тогава тръгна из страната да търси смахнати като него. Понякога се връщаше с немалко хора. Оставяше ги в дома си на края на селото. Нощем те пееха молитвено като хор, случваше се голи да се хвърлят в реката, нещо като пречистващ ритуал. Никой обаче не им обръщаше внимание - чудаци някакви, но все пак не са агресивни."

През януари Пьотр лежи в психиатрията на Пенза,

където му слагат диагноза параноя и го обявяват за невменяем. Първоначално 19-годишният син на "пророка" бранел баща си. Но после върху Алексей се стоварвали проблеми. Постоянно го гонели от работа, а накрая го зарязало и любимото му момиче. "Родителите й се обявиха против нашите отношения. Виновник за всичко е моят нещастен баща", оплаква се младежът.

В края на март властите вземат "отеца" от психиатрията и го докарват в дола за преговори с отшелниците, които са заплашени от срутване на подземието заради продължителните дъждове. Именно с негово съдействие излизат 24-те му последователи.

На 2 април "светията" е намерен с окървавена глава в плевня до дома си. Извършил опит за самоубийство, обяви по-късно вицегубернаторът на Пензенска област Олег Мелниченко. Сложил е главата си върху дръвник и започнал да я налага с цепеница. Според следствието посегнал е на живота си, защото краят на света нямало да дойде. Последните сведения гласят, че бере душа в областната болница в Пенза.

До момента

самата история протича в четири фази

В първата фаза (октомври - ноември) личи объркаността на местната администрация. Тя не знае колко точно са хората в подземието, откъде са, какво е състоянието им, какви са условията на живот долу. Опитите за преговори чрез вентилационната тръба се провалят - отшелниците отказват всякакъв диалог. "Объркани сме. Сектантите обявиха, че ще излязат чак през май. Но дотогава дечицата няма да оцелеят", изплака местната прокурорка Алевтина Волчкова пред "Интерфакс". Именно заради децата властите разработват варианта за силово решение: "Ако не успеем да ги убедим, ще пуснем приспиващ газ във вентилационния отвор, той е напълно безвреден. Когато всички заспят, ще пробием запушения вход", заяви пред в. "Твой ден" източник от местните силови структури. Вариантът обаче е отхвърлен: "Оставаме на позицията да не допуснем провокации към тези хора", заяви говорителката на местните служби Марина Тимохина.

Втората фаза (декември - средата на март) е "преговорна". В дола се появява група психиатри и психолози от Москва, чиято цел е да убедят сектантите да излязат изпод земята. След време диалогът през вентилационната тръба става редовен. "Разговарях с тях. Навън температурата беше минусова, но те ми казаха, че при тях всичко е наред, температурата в подземието е +17. Палели свещи и газени лампи. Поисках да ме пуснат долу, да видя как живеят, но те отказаха", сподели през декември Волчкова, цитирана от британския в. "Гардиън". Горе-долу така протича времето до пролетта - властите са информирани какво е положението долу, но не успяват да извадят отшелниците. Все пак администрацията не стои със скръстени ръце. Спелеолози изучават земния пласт на местността и правят карта на подземието. Спасителни и медицински екипи, включително вертолети, са в постоянна готовност да реагиране при екстремна ситуация.
В третата фаза започват дъждове и

природата свършва това, което не може да направи разумът

В края на март се срутва една трета от свода на подземието. Разрушени са килията за молене и кухнята. Долу сектантите се преместват в онази част от подземието, която се запазва заради мощните корени на дърветата отгоре. Сред тях обаче настъпва раздор - част от групата иска да излезе. Става ясно, че под земята се е появил нов лидер - Виталий Недогон. Той забранява всякакво излизане и дори прави три изстрела във вентилационната тръба - оказва се, че "правоверните" носели оръжие. Все пак след разпрата навън излизат три жени, но не и децата. На останалите долу са дадени дъски да укрепят сводовете, стълба, прокарани са нови тръби за въздух, направен е дренаж, за да се събира водата под равнището на отворила се от свлачището дупка.
Доведеният "отец" призовава привържениците си да излязат, но конкурентът му Недогон ги спира. Следват още 4 вътрешни свлачища, които разрушават половината от подземието. На 1 април излиза най-голямата група - 14 души, сред които всички деца и Недогон. Именно той съобщи за починалите две жени, едната от които била болна от рак, а другата издъхнала от глад. Думите му са потвърдени и от други сектанти.

Последната фаза - развръзката, тече в момента. Дъждовете са спрели и 11-те или 9-те отшелници могат да останат в запазеното подземие било до Великден, било чак до юни. Те самите още не са решили докога да продължи подземният им живот.

Хроника на масовите ритуални самоубийства

- 18 ноември 1978 г. Гвиана, Латинска Америка - 914 членове на американската секта "Народен храм" извършват масово самоубийство по призива на предводителя си Джим Джонсън, издирван от US властите.
- 19 април 1993 г., САЩ - след 50-дневна полицейска обсада 90 души от сектата "Клонът на Давидов" извършват колективно самоизгаряне. Сред тях са и 25 деца.
- 5 октомври 1994 г., Швейцария - самоподпалват се 48 души от сектата "Орден на храма на слънцето".
- 26 март 1997 г., САЩ - 39 фанатици поглъщат смъртоносна доза фенобарбитал.
- 17 март 2000 г., Уганда - 500 души от секта, проповядваща края на света, загиват при масово самозапалване в църква.