Родопите - 2006-та година | Мониторинг на СМИ

Високо в планината, между Мадан и Златоград, по този път се стига до хижа Шадийца. Тук 70 момичета прекараха последните няколко дни от ваканцията. Мероприятието се нарича Ислямски семинар.

"Все повече чуват за Исляма, чуват за истинския Ислям, не този, който е бил проповядван по-рано от нашите баби и дядовци. Момичетата стигат до убеждение, че след като това е заповед от Бог, значи трябва да я изпълнят, и слагат забрадките."

Лекторите са завършили в Йордания. Момичетата са от районите на Велинград, Гоце Делчев и Смолян.

"Една приятелка ми каза и така по съвсем случаен начин попаднах. Но много се радвам, че имах тази възможност да дойда тука и да науча нещо повече за Исляма.

- Какво точно ви каза приятелката, как ви заинтригува?

- Ние с нея отдавна сме правили мохабед и сме се разбрали, че ако едната разбере, че има подобен семинар, да покани и другата."

Тези които се представят по-добре, получават покани за други семинари.

- А другаде ходили ли сте на такива обучения?

- Да, в Турция сме ходили, така обичаме да ходим по лагерите, защото учителите са по-усъвършенствани в религията и се учим от тях. Все повече и повече можем да научим за Исляма.
Фикра: "На кафе рядко ходя, но на дискотека - не. Защото е “харам”. Не мисля, че е прилично една мюсюлманка да посещава такива места."

Силве: "Според Исляма не е позволено да отидем на море, защото там хората са неприлично облечени. За Исляма не е хубаво."

Повечето момичета са от родопски села, в които прехраната се осигурява трудно. За част от тях дните на ислямския семинар са единствените, които могат да прекарат на място, различно от родното село.

Силве: "Това зависи от материалната възможност на семейството. Ако имат повече възможност, ще те изпратят, ако не, така благодарение на организациите, които има, те дават възможност да се събираме, да се опознаваме и да научаваме повече неща."

След семинара момичетата вече са взели решението да носят забрадка. Поколението след тях няма да чака толкова. Още от малки децата пеят песни за красотата на момичетата със забрадки. "Забрадката ли е виновна, или дългият хиджаб, или светлите очи, че си тъй красива."

И семинарите, и лекциите в читалищата, и тържествата за определени дати се организират от Обединението за ислямско развитие и култура - неправителствена организация от Смолян, която някои харесват и я наричат просветителска, а други не харесват и я наричат талибанска.

"На мене никой досега не ми е казвал талибан, но ако някой е казвал, все пак е в рамките на неговото лично мнение. Може така да му изглеждаме на човека отстрани."

Разпространението на забрадките сред младите се свързва с тази организация.

Ариф: "В което и мюсюлманско село да влезете, ще видите, че старите жени носят забрадки. Следователно няма нещо ново, което е дошло от един пришълец от някъде, от Изтока."

Внасят нещо ново и непознато за Родопите - това е най-често срещаното обвинение срещу организацията.

В смолянското село Търън открихме Ариф Караибрахимов - един от най-подготвените ислямски духовници в района, бил е първият районен мюфтия на Смолян след промените.

"В тези мероприятия, които се провеждат, на първо място изпъква демонстративността, показност. Тези неща са чужди на Исляма, той проповядва скромност."

Външният вид на жените също е оспорван въпрос.

Ариф Караибрахимов: "Дрехата трябва да бъде широка по тялото, забрадката се слага на главата и тя покрива до тука, гърдите не трябва да изпъкват и отзад гърба до долу. Така че части от тялото не трябва да изпъкват, това е целта на това забрадяване. А когато една жена сложи дънки, които очертават всички форми на тялото, и сложи кърпа, която не е съобразена с ислямските изисквания, само опакова главата. Това вече е в противоречие и говори, че се прави не от религиозни убеждения, а от някакви други. Тук не става въпрос за чужда традиция, тук става въпрос за проследяване на модата. Ние не можем да говорим, че ако превозното средство преди е било каруца, днес трябва да осъдим, че влизат тук западни идеи с новите автомобили. Или че вкусовите качества са били устремени към жената палеолитна Венера, която е била едрата жена. Днес има съвсем други вкусове. Едно време мъжете са носили чарлстони, бакембарди, помните сабото. Сега вече носят други дрехи. Същото нещо е облеклото на жената-мюсюлманка. Имаме го като основа при възрастните жени, но при момичетата то е съвременно, което ги кара да се чувстват като част от обществото."

- На училище ходите ли?

Фикра: - Да, ходим.

- Как ходите облечени?

Фикра: - Без кърпи. Косите ни се виждат, както всички, нормално. Но сме в такава държава, че просто не е нормално, не се приема за нормално да се ходи с кърпа, което е лошо. Харам е за нас, грях е за нас, понеже сме без кърпи.

Стават ли младите хора в Родопите все по-религиозни? Потърсихме отговор на този въпрос от дългогодишен изследовател на планината.

"Явлението, за което говорим, е по-скоро ръст на външната религиозност. Това със сигурност го има. Не бих се наела да твърдя дали има ръст на същинската религиозност. Това са процеси, които много трудно, много бавно се улавят. Но да, ръст на показността в това отношение има."

Религиозна дейност сред деца се извършва не само от организации като Обединението за ислямско развитие и култура, но и в джамиите. В това помещение на джамията в Мадан се провежда т. нар. Коран курс.

- Научил съм целия Коран наизуст.

- За колко време?

- За 2 години и 8 месеца.

- По цял ден?

- Ами, по цял ден. Някой път следобед, някой път до обед, някой път цял ден.

- Трудно ли беше?

- Трудно беше.

- А защо го направи?

- Заради Аллах.

Децата живеят тук целогодишно. Получават подслон и храна. Това също е обяснение за все по-големия интерес.

"Религиозните училища, ислямските, в България са безплатни, не само са безплатни, а дори осигуряват безплатна храна. Това е едно много сериозно обяснение, колкото и да няма много общо с религията. За мене поне това е едно много важно обяснение. Съвсем не казвам, че всички отиват по тези причини. Значи със сигурност има семейства, които изпращат там децата си и по религиозни причини, но мнозинството ги изпращат и основната причина е финансовата."

Двигатели на все по-видимата религиозна дейност в Родопите са младите мъже и жени, които са завършили в арабските страни.

Ариф: "Започнаха от мюфтийството да изпращат хора още 1992 г.; г-н Генджев е изпращал хора към Йордания. И така беше направена една диря към Йордания, и всеки, който желаеше да изучава религията, търсеше начин да отиде да учи. Когато се върнат, тези мъже твърдят, че хората в Родопите не познават истинския Ислям и някои започват да развиват религиозна дейност. Факт е, че като цяло мюсюлманите в България, особено в Родопите, обичат и пазят своята религия, придържат се към нея, имат познания до определена степен. Но тези познания в кораничните текстове не са характерни за нашите мюсюлмани."

Не всички завършили в арабските страни започват подобна дейност. Ибрахим е бил изключен от университета в Медина, защото носел светски дрехи и бил обявен за враг на Вахабизма.

"Един човек, който не е имал допир до такава държава или изобщо не е имал допир до материални ценности, не е имал допир до много пари, там, разбира се, всеки един човек може да остане подвластен на парите. Това не значи, че всички го правят. Все пак в Саудитска Арабия има един метод на преподаване, който е чужд за хората тук. В нашите джамии се преподава по съвсем други методи, по-различно."

Новите, различните методи вече са видими за всички. Ислямът излезе от джамиите и вече е в музиката и в спорта. Това е единствената група за ислямска музика в България. Те я наричат нравствена.

"Посланието, което е за Исляма и както е предадено в Корана, в преданията на пратеника, ние го олицетворяваме в песен."

"Поканиха ме на една лекция на Ариф Абдуллах, за да ги чуя как свирят. И след лекцията просто осъзнах за какво става въпрос и че Ислямът е моята религия и оттам тръгнах с тях."

"По принцип в Турция, в Саудитска Арабия има много такива групи, които се занимават с такава дейност. В България няма такива групи, няма хора, които да се нагърбят с това, а в мене това е било така като идея, живяло е в мене и така започнахме да се занимаваме."

Тези любителски кадри показват едно от многобройните участия на група “Вест” в мероприятията на Обединението за ислямско развитие и култура.

Николай: - Нямам вече нужда от това да свиря по кръчми. Избягвам кръчмите.

Ариф: - Самото средство – музиката - то е, което се възприема. А самият текст вече е нравствен текст. Нашата музика не е като на канал “Планета”, там текстът е съвсем друг. И по този начин се надяваме да достигнем до хората.

Върху екипите на футболните отбори се изписва името на спонсора. Играчите от “Рудозем” 2005 играят с надпис ОИРК - т. е. Обединение за ислямско развитие и култура.

"Мисля, че е ясно какво значи това ОИРК. Ние сме част от мюсюлманите, ние сме представители на ОИРК. Аз и отборът ми. Просто мисля, че можем да покажем и да докажем, че мюсюлманите не са само в джамиите, мюсюлманите можем да играем и футбол, това е нашата идея по принцип. Целта на отбора е да влезе във В група. Имат и детски състав. Ислямът не е само в джамията, той е в спорта, в живота на хората. Затова и организацията - ние сме свързани към нея, защото тя за това призовава. Всяко едно нещо да е свързано в живота на човека, свързано с религията, спорта, науката, въобще като цяло."

Лидерите на ОИРК си поставят за цел да откъснат хората в Родопите от традиционния им бит.

Ариф: "Едно задоволство от това дали ще се продаде тютюнът или картофите ще се продадат на добра цена. Ние убеждаваме младежта, че силата е в науката. Както казват на Запад Knowledge is power. Ние вярваме в това, че образованието е сила за обществото, за личността, за всички."

Някои от старите мюсюлмани вече са в открит конфликт с организацията.

Асан: "Дойдоха едни талибани, ние им казваме талибани, дали е справедливо или не, не мога да знам. При мене седя един арабин 6 месеца на квартира. Той си изпълняваше съвсем друга религия, аз си изпълнявах сунити, както ми е предадено от баща ми."

"Те се противопоставят на помените на 52 дни, ние ги правим 52 дена. Противят се да кажем: Умрял баща ми, да направя някакъв помен. Не било ходило. Противят се на много работи, които не отговарят по Шариата. Имам сведения, както има платени жени, мъже, горе-долу на едни хора имам със сигурност сведения, че получават такива пари. Но откъде ги получават и как ги получават, не мога да кажа."

Слуховете за финансирането на ОИРК са различни. Общото в тях са арабските страни.

"Някои структури в Саудитска Арабия или някои частни лица подпомагат тези кадри, които са завършили по един или по друг начин. Те си намират фондации или намират частни лица, които им помагат. Или трябва да намериш някоя организация, фондация, която да ти помага, или трябва да намериш частно лице, защото има и богати частни лица в Саудитска Арабия, има ги и в Турция, които могат примерно да помогнат за развитието на дадена дейност в България.

Никой не дава парите така с разписка или с някакъв документ. Но има източници, които финансират тези мероприятия и тези източници, обществена тайна е, че са арабски страни, както Йордания, Саудитска Арабия.

По различен начин пристигат средства към мюсюлманската общност, но никой даром не ги дава. Всеки има скрита цел зад това нещо и създават проблеми и напрежение в самата мюсюлманска общност. Скритата цел, според мене, е противопоставянето на религиозна, на етническа и на политическа основа - бих казал основно и тя политическата е дирижираща в това отношение."

"Не, външни пари не влизат и то няма как да влизат, защото вие знаете, че по най-лесния начин може да се направи проверка за това нещо, да проверят банкови сметки и така насетне. Но много хора поставят въпроса с такава умисъл или преднамереност, че идват чужди пари, за да изпълняват чужди интереси. Което смятам, че при нас изобщо не може да бъде забелязано в дейността. Дейността на ОИРК от самото начало е позната в България като дейност на българи-мюсюлмани, които работят за просвещаването на мюсюлманите, за стимулирането на науката, за укрепването на българския интерес, на държавните интереси на Родината."

Една от причините мюсюлманите в Родопите да се обръщат към религията е объркването им за това, какви са. Все повече се определят просто като мюсюлмани.

Евгения: "60 процента от идентификацията по време на нашето изследване още през 97-98 година показва, че тези хора се чувстват други. Значи, да припомня само, ако това ви интересува, процентите бяха така за целите Родопи: 33 процента българи, около 5 процента турци само в Западните Родопи, всички останали 62 процента бяха други - мюсюлмани, българомохамедани, помаци, ахряни, всичките самоидентификации, които фигурират за тази група, бяха изредени. Нямаше едно единно."

В някои общини и села има забрана за мероприятия на ОИРК. Такава забрана има и в джамиите на смолянска област. Забранено е и разпространението на неодобрени от мюфтийството книги. Според районния мюфтия на Смолян проблемът с чуждите пари идва от липсата им тук, в България.

"И когато не е възстановена тази вакъфска собственост, различни хора от нашата общност и различни хора извън страната правят някакъв вид финансиране, за което финансиране ние не знаем, но много добре на всеки един е ясно, че този, който плаща, той поръчва музиката."

Хатин: "Аз не мога да коментирам колко пари влизат, но за да не влизат такива пари, дали са малко или много, за мене е без значение. Фактът, че влизат, това означава, че има някакво чуждо влияние. А за да спрат да влизат тия пари, господа управляващи, върнете си нашите имоти."

Други подозират зад ислямските дейности дългосрочни политически планове.

"Показват ислямски знания, това впечатлява невежите хора. Като чуят някое знамение от Корана, и хората вярват безпрекословно на това нещо. И утре на едни избори ще вдигат и двете ръце."

"В едно спокойно общество те сигурно биха съществували, но не биха придобивали такава масовост. Те, мисля, че все още не са придобили масовост, но биха могли да придобият, ако техните субекти се почувстват заплашени, ако те живеят в атмосфера на напрежение и на страх от околното обкръжение. Мене винаги са ме питали: възможни ли са в България събития от типа на югославските, възможно ли е БГ Косово, БГ Босна. Значи, аз мисля, че всичко е възможно, стига да се създаде ситуация."

Докато духовни лица, учени, съседи спорят за ислямската дейност в Родопите, все повече млади момчета и момичета посещават тези мероприятия, слушат тази музика и четат тези списания.

- Във вашето списание в 2 броя има статии за полигамията. Вашето лично мнение по въпроса какво е?

Неда: - Ами, моето мнение е, че това е норма, която е разрешена от Бог, така че трябва да се приеме това нещо. Това е норма в Исляма.

- Т. е. според вас трябва да се приеме да бъдат няколко жени на един мъж?

- Да, след като изисква и има необходимост от това.

- Вие бихте ли живяла с още една жена вкъщи?

- Задължена съм, да. Но не е задължително вкъщи тя да бъде. Това е личен избор.

- Но, от друга страна, това не е законно в България?
- Не е законно, защото не може да има законен брак в кметството. А иначе по отношение на религията е законно.
- Познавате ли такива семейства?

- Да.