И църквата да помогне на Анастас Иванов, който вдига параклиси и черкви в Чокманово за нов живот
Ден след Коледа намерих Анастас Иванов в смолянското село Чокманово. Там, където той вдига от руините и реставрира църкви и параклиси. А преди него същото е правил и неговият баща Захари, като вдигнал за нов живот параклиса „Св. Козма и Дамян”.
Беше щастлив, защото успял да купи четири кубика греди. Парите дарил негов приятел от стар род в Чокманово – Илия Йочев от Рудозем: „Ще ги обеля през зимата, за да направя съвсем нов покрив на църквата Св. архангел Михаил”.
И други хора го потърсили, за да направят дарение за делото му. Десет жени от Златоград дошли при него точно ден преди Коледа и му казали, че със събраните от тях пари, 280 лв., даряват за църквата един тон цимент и арматура. Обадило се и едно момче с корени от Смолян, което сега живее в Русе – то дало 250 кг цимент.
Така с малки стъпки Анастас Иванов или Тасо, както местните го наричат, върши своето добро дело. Разчита и на приятели от селото, дори и възрастни – те не му отказват помощ. „С Божията помощ така се случиха нещата...”, казва скромно той.
Медиите пишат често напоследък за него, а той се притеснява от тази известност. Някои дори го нарекоха новия дядо Добри. Като онзи дядо Добри, който от години можете да видите пред храмовете в София да събира лепта, която дарява до стотинка за ремонт на църквите. Колкото и невероятно да звучи, той, стогодишният старец, е и най-големият дарител на църкви в България.
Но малцина си спомнят, че когато се появи преди повече от 20 години пред „Св. Седмочисленици” в София, минаваше просто за поредния чудак. Хората дори не подозираха за какво събира пари, просто му ги даваха от състрадание. Едва в последните години „тайната” му мисия стана популярна, дори световни агенции като „Франс прес” писаха за него репортажи, нарекоха го „просяка светец”. Международен екип с участието на професионалисти от три държави снима 90-минутен документален филм за дядо Добри от село Байлово. Вероятно защото и по света такива като него се броят на пръсти.
Сега като за поредния чудак говорят и за Анастас Иванов. Мнозина се питат и му се чудят: как така в тези времена човек тръгва да продава 3 автомобила, камион, джип, наследствен апартамент и етаж от къща, а с парите да купува цимент, тухли втора ръка, дървен материал, за да поправя забравени и полусринати параклиси по родопските върхари? Сам да носи на гръб нагоре по чукарите материали за ремонта, да моли приятели да превозват бетонни блокчета до поредния му обект.
Анастас си има свое обяснение: прави го заради надеждата му, че духовността и вярата са преди и над всичко останало: „Искрено се надявам да помогна да събудим народния дух и вярата в сърцето и душите”.
Казва, че ще спре начинанието си, когато го спре неволята. И вероятно се надява, че ще получи подкрепа за онова, което прави. Защото получава жестове като този на жените от Златоград или на приятеля си от Рудозем.
Още по-хубаво би било, ако и Българската православна църква му помогне. Може и да няма богатства като тези на Ватикана, но и нашата църква не е от бедните. Има как да помогне на Анастас. И на други хора като него. Защото рухнали църкви и параклиси има и другаде из България, не само в забравени и от Бога места. По Коледа стават чудеса, казват.
Не е невъзможно чудото и от нашата църква да позвънят на Анастас – може да му предложат подкрепа, може да го попитат, как така плаща сам тока на параклиса „Св. Петър и Павел” край Чокманово, може да научат какви материали му трябват за ремонта на „Св. архангел Михаил”, дори може да открият дарителска подписка в сайта на Св. Синод. Много неща може да се направят от църквата, нищо че не става дума за строежа или ремонта на грандиозни храмове и катедрали. Нали навсякъде молитвата еднакво се чува?
Пък нека и за някои Анастас да си остане чудак. Чудак като дядо Добри от Байлово.
Източник: „24 часа”
