Стана сякаш традиция, макар и печална, в навечерието на Рождество или на Възкресение Христово общественото мнение да бъде занимавано с измислени истории около личността на Богочовека Иисус Христос или на Неговите близки – св. Богородица или учениците Му. Така и тази година беше пусната в обръщение „претоплената” история около едно малко парче папирус, изследвано от американска професорка, специалист по коптските ръкописи. Представяме ви мнението на проф. Петрос Василиадис, дългогодишен преподавател по Св. Писание на Новия Завет в Солунския университет, публикувано в гръцкия всекидневник „Вима”:
Оригинален текст, който обаче не променя историческите сведения за Иисус Христос
По-миналия четвъртък, 10 април, бяха огласени научните изследвания за автентичността на един малък папирусен фрагмент, който беше представен на научна конференция през септември 2012 г. като част от т. нар. „Евангелие от жената (!) на Иисус”.
Предисторията. Преди известно време е бил закупен от Харвардския университет един малък (с размера на обикновена кредитна карта) фрагмент от папирус на коптски език, саидски диалект, с неизвестен произход. Купен е при това от продавач, който по обясними в тези случаи причини поискал да не се разкрива самоличността му. Това „откритие” е било в основата на научен доклад от професорката по История на Църквата в богословския факултет на споменатия университет Карен Кинг по време на международна конференция по коптология, каквито се провеждат всеки четири години. Този път конференцията беше в Рим през 2012 г. Дори беше планирано за началото на 2013 г. този доклад да се публикува в разширена форма в авторитетното научно списание Harvard Theological Review.
Липсата тогава на необходимата критична аргументация (датиране с метода на въглерод 14, сведения за произхода на фрагмента и т. н.), съмнителното и нескопосано изписване, съвпадението на съдържанието с това на други добре познати коптски текстове и най-вече провокативното заглавие, което професорката даде на предполагаемия оригинален текст предизвикаха буря от реакции както от Ватикана, така и от световната научна общност, която заговори за съзнателен съвременен фалшификат. Всичко това имаше като резултат отказ на редакцията на списанието да публикува статията на г-жа Кинг.
Така че за около две години дебатът се върти около това, дали са автентични или не фрагментите, а не около същността на съдържанието. Както още от самото начало проф. Кинг беше заявила, това откритие по никакъв начин не променя историческите сведения за историческия Иисус, но е допълнително доказателство, че в ранните християнски кръгове са обсъждани въпроси като задължителното безбрачие на духовенството, смесения състав (мъже и жени) на Христовите ученици и по-специално – ръководната роля на жените.
Даденостите. Сегашното публикуване на научните резултати от изследването на три водещи изследователски институции, включително MIT (Massachusetts Institute of Technology), отхвърля предположенията за фалшификация и потвърждава автентичността на фрагмента, но го поставя в хронологично отношение в много по-късен период – между 4 и 8 век. Става дума за фрагмент с текст от осем непълни реда, част от форматиран ръкопис, който морфологично принадлежи към обичайния в гностическите кръгове жанр „диалози на Иисус с учениците Му”.
В този жанр са и други известни апокрифни текстове като гностическите евангелия от Тома, от Мария Магдалина и от Филип, с които въпросният фрагмент има дословни съвпадения. Както е научно доказано за апокрифното евангелие от Тома, че в оригинал е било написано преди 4 век на гръцки, много е вероятно такъв да е случаят и с този текст.
Интересът към него е предизвикан от коптската дума TAZIME (жена) в края на четвъртия ред. В превод основните точки гласят, както следва: „Майка Ми Ми даде живот” (1 ред); „учениците казаха на Иисус” (2 ред); „Мария (вероятно Магдалина) е достойна за това” (3 ред); „Иисус им рече: Моята жена...” (4 ред); „тя може да бъде Моя ученичка” (5 ред).
Критична оценка. Това ново откритие, освен твърде късния му произход, не дава възможност да се променят историческите данни за семейното положение на историческия Иисус, за Когото единствените достоверни исторически източници остават каноничните евангелия и други текстове на Новия Завет. Дори спорното четене на израза „Моята жена”, както се признава от самата проф. Кинг, има вероятно метафоричен, а не буквален смисъл – нещо обичайно в такива гностически текстове.
Но този текст се прибавя към вече известните открити ранни апокрифни текстове, които свидетелстват за дискусията в някои, макар и маргинални, кръгове в ранната християнска общност за водещата роля на жените със заострено внимание главно върху св. Мария Магдалина, за която обаче няма абсолютно никакви исторически сведения да е била съпруга на Иисус. Вместо това сега е потвърдено исторически, че тя безспорно е от ученичките на Христос и апостол от апостолите Му, каквато я помни църковното предание.
