Игумен Сергей (Рибко) е настоятел на храм "Слизането на Св. Дух" в Москва, православен мисионер, публицист и писател.
Дълбоко уважаеми и почитаеми, сър Пол Маккартни! Пише Ви един руски православен свещеник, типичен представител на поколението от 70-те. Родени зад Желязната стена, ние израснахме и се възпитавахме от великата и гениална музика на групата Бийтълс.
Уважаеми сър Пол!
Вие даже не можете да си представите, какво значение имаше за нас Вашето творчество и творчеството на Вашите колеги. Песните на Beatles ни караха да се замислим за смисъла на живота, за доброто и лошото, дори за Бог и вечността, научиха ни да обичаме и да разбираме свободата във всичките й проявления. Липсата на свобода се усещаше особено остро в нашата тоталитарна страна, където ни се беше паднал жребият да живеем. Желязната завеса ни отделяше не само от нашите връстници в Свободния свят, където те можеха да творят и да живеят така, както искат, но тази смъртоносна завеса разделяше сърцата ни един от друг. И не само това: опитваше се да скрие от нас дори Небето и Самия Бог.
Когато бяхме деца, в училище ни подготвяха за “класовата борба”. Ние бяхме длъжни да се жертваме в името на митичното “светло бъдеще”. Израснахме в обстановка на злоба и ненавист към целия свят. Представете си, уважаеми сър Пол, какво означаваха за нас вашите песни, призоваващи към мир, свобода и любов в този бездушен и безбожен свят.
Но личната свобода на човека, за която пееха Бийтълс, не се постига за сметка на другите хора и не ощетява никого. Ние искахме да бъдем свободни именно в този смисъл. Аз съм свободен, но моята свобода не засяга свободата на другите.
Всички песни на Бийтълс, които достигаха до нас през Желязната завеса и Берлинската стена, бяха положени на китарните рифове на милиони млади руснаци. Вашите безсмъртни мелодии звучаха по входовете и градинките и без тях не се провеждаше нито един празник, нито една прятелска среща. За смисъла на живота ни учеха не Ленин и Маркс, а четирима обикновени младежи от далечния и почти легендарен английски град Ливърпул.
Но преди всичко аз Ви благодаря за това, че вашата музика и поезия учейки ме да мисля и да мечтая за истинската свобода, в края на краищата по някакъв непонятен начин ми помогнаха да разбера учението на Христос. Повярвайте ми, сър Пол, не съм единственият! Когато станах свещеник и монах в Руската православна църква аз срещнах хиляди души, които ме убеждаваха, че са открили православната вяра, благодарение на творчеството на Бийтълс.
Уважаеми сър Пол! Преди няколко месеца в Русия се случи нещастие. Ние, руските вярващи, именно така възприемаме това събитие. В храма, издигнат в чест на освобождението на Русия от нашествието на тиранина Наполеон, в храма, който за нас е велика национална светиня, в този храм четири млади момичета започнаха да танцуват точно около олтара. Танците им се съпровождаха от богохулствени песни и оскърбления към патриарха, който за всички нас е духовен лидер и уважаван човек. Цялата тази мерзост бе заснета на видео и разпространена из целия свят. Трябва ли да говорим какъв потрес, какъв шамар за душата преживяхме ние, руските православни и вярващи хора.
Между другото, преди време участничките в това събитие, групата Pussy Riot, се опитаха да направят нещо подобно в още един от московските храмове. Но от там деликатно ги изведоха и не се даде публичност на случая. Подобна акция те имаха и на Червения площад, на същото място, където Вие, уважаеми сър Пол, проведохте Вашия московски концерт. Богохулствата и превземките на Pussy Riot и на това място се разминаха без последствия. Накрая, малко преди провокацията в храма “Христос Спасител”, участничките в Pussy Riot организираха в Държавния Зоологически музей акт на групов секс със своите партньори посред бял ден, пред многобройните посетители, предимно малки деца. Видеозаписите и снимките на това безсрамие също бяха качени в интернет и показани по централните канали на руската телевизия.
Искам да Ви попитам, сър Пол, от Ваша гледна точка доколко са нормални тези постъпки и каква ще бъде следващата, ако не бъдат спряни тези, така наречени, пънк-рок изпълнителки, които в действителност нямат нищо общо нито с пънк-движението, нито с рок-музиката?
Разбира се, времената се менят и, може би, в “цивилизования свят” това се счита за нормално, но аз не мога да си представя, как музикантите от Бийтълс, при всичкия си нонконформизъм, биха си позволили нещо подобно пред деца в музей. В края на краищата, съществуват някакви граници на морала, нравствеността, почтеността, доброто и злото, които не са непременно свързани с някоя от религиите, но които не е позволено на никой да преминава. Защото, ако се преминат тези граници, хората ще изгубят човешкия си облик на хомо сапиенс и ще се превърнат в животни.
Сър Пол, убеден съм, че Вие и другите уважаеми музиканти сте били подведени за характера на събитието и сте се застъпили за Pussy Riot, без да знаете тези подробности. Само заради това се реших да Ви покажа гледната точка на руските вярващи хора. Във Вашето писмо, в което се обръщате към Pussy Riot, Вие се застъпвате за свободата на творчеството и себеизразяването. А кой е против? И свободата, и творчеството, и себеизразяването са елементарни права, които Бог е дал на всеки човек. Познайте Истината и тя ще ви направи свободни (Йоан, 8: 32) – това ни учи Господ Иисус Христос. Християнството е религията на свободолюбивите и свободомислещите хора.
В днешна Русия нашето желание да бъдем свободни е многократно умножено от житейския ни опит в бившата тоталитарна комунистическа държава. Обърнете внимание на факта, сър Пол, че Руската православна църква не е призовавала да бъдат наказани Pussy Riot. Гражданският съд над тях се състоя заради иск на частни лица, които са се почувствали дълбоко обидени от техните действия. И лично аз разбирам тези граждани. Когато Pussy Riot богохулстват на улицата, това си е тяхна лична работа. Мнозина богохулстват. Но когато те нахлуват в нашия храм, съсипват богослужението, хулят нашия Бог, нашата вяра, нашия патриарх, по този начин те оскърбяват лично нас.
Кажете, сър Пол, как бихте се отнесли към такъв човек, който по време на Ваш концерт, скочи на сцената и започне да чупи инструментите и да пречи на изпълнението Ви? А на всичкото отгоре да измъкне микрофона от ръцете Ви и да започне да нарежда нецензурни думи и да хвърля кал по всичко близко и свято за Вас? Да хули Вашата съпруга, родителите Ви, творчеството Ви, нравствените Ви ценности? Бихте ли нарекли това себеизразяване и свободно творчество или бихте го определили като обикновено хулиганство? И как бихте постъпили в подобна ситуация? Аз си мисля, че като мъж, притежаващ рицарско достойнство, Вие дори не бихте дочакали охраната и бихте се разбрали с подобен хулиган сам.
Вероятно присъдата над Pussy Riot е по-сурова, но тя е произнесена от съдебните органи. Желаейки доброто на младите жени от Pussy Riot, опитайте се да разберете и нас, православните. Ние на никого не желаем зло, нито затвор, нито присъди, но не желаем и нашите светини, за които неотдавна нашите бащи и дядовци са проливали кръвта си, да бъдат подлагани на такова поругание. Не ние нападахме членовете на групата Pussy Riot, а те нахлуха в нашия храм и дълбоко обидиха присъстващите в него, както и хилядите, които видяха видеозаписа на кощунството в интернет. Участничките в Pussy Riot богохулстваха пред олтара Господен, но ние не искаме дългогодишни присъди за тези некултурни и развратни жени. Искаме само това повече да не се повтори в нито един от нашите храмове.
С дълбоко уважение,
игумен Сергей (Рибко),настоятел на храм “Слизането на Св. Дух”, Москва, член на Междусъборното присъствие на Руската Православна Църква; през 70-те години - барабанист в рок-група и участник в хипи движението
Превод: Мария Антонова
Източник: Правмир.ру
