Пътека по брега на р. Нишава отвежда до грохнала черквица, почти сляла се с цвета на земята край себе си. Дървената й врата отдава се използва за храна на всякакви насекоми, а прагът й се е превърнал в удобна магистрала на хиляди мравки.
Колкото и да е красива и романтична природата по тази земя, толкова на душата на човека става мрачно, щом зърне тази гледка – неугледния, запуснат християнски дом в с. Беренде (не го бъркайте с другото Беренде, дето е в община Земен, Пернишка област), община Драгоман – черквата „Св. Св. Петър и Павел”. И до днес спорят за името й – някои я наричат „Св. Петър”. Спори се дори и за времето, когато е била съградена – липсата на ктиторски надпис, а и почти заличените стенописи не позволяват точно датиране.
Още в 1890 г. братята Шкорпил попадат на нея и на външната й западна стена откриват и публикуват исторически надпис – „Иоанъ Асенъ въ Христа Бога благоверенъ царъ и самодържецъ всемъ блъгаромъ и гръкомъ”. Той кара някои да смятат, че църквата е създадена във времето именно на българския цар Иван Асен (1218-1241), а и вероятно с негова помощ. За нея пише и Йордан Иванов в статията си „Старинните църкви в Югозападна България (ИБАД, IIIр 1912-1913, с. 53-73): „Църквата при с. Беренде, Царибродско. ...Тя е от вида на малките планински църквици, като параклис. Стените й, зидани с камък и хоросан, са доста дебели, 85—90 см. Има една западна врата и едно апсидно прозорче. Покривът отвътре е засводен, а отгоре е покрит с плочи. Църквата отвътре е изписана цяла със стара живопис.” Сред запазените стенописи има изображение, над което ясно четем „Св. Кирил Философ”. То също поражда въпроси: „Нима това е едва ли не първото изображение в българска църква на създателя на славянската писменост?”
Днес като че ли страстите около отговора на подобно питане са поутихнали – иконографски фигурата е на архиепископ Кирил Александирйски, а и е изрисувана на място, където по традиция се полага именно нему. Явно зографът и/или ктиторът са смесвали двамата. Едно е факт обаче и то безспорен: по тези земи в XIII-XIV в. мисълта за св. Кирил Философ е запазена. Йордан Иванов добавя и още нещо: „...неговият образ е твърде рядко запазен за иконографията. Освен предполагаемия негов образ в подземната част на църквата „Св. Климент” в Рим у нас той се намира, доколкото ми е известно, само в две-три стари църкви. Виктор Григорович видял през 1845 г. иконата на св. Кирил Словенски в Слепченския монастир при Битоля. В старонагоричката църква (Кумановско) стои стара живопис с образите на св. Кирил и Методий. На една икона от 1832 г. в костницата на Преображенския монастир при Търново видях изобразен Рилския монастир, а от страните му св. Кирил и св. Иван Рилски.”
Според обичая и източноправославния канон на западната стена над черковната врата е Успение Богородично. Независимо от скромната като размер и градеж постройка изписването е на много високо ниво. Майсторът зограф е оставил следи на изумително високо живописно качество. Неслучайно стенописите на църквата в с. Беренде се споменават в почти всички български и чуждестранни изследвания за средновековното балканско изкуство. Те са уникални и в никакъв случай не са били случайна поръчка на местен феодал или на селска общност, а и по тези земи никога не е имало богати общини или заможни господари. Те винаги са били диви, каменисти и бедни. Личи си, че става дума за царска поръчка.
Църквата обаче е в ужасно състояние. Още в 1976 г. проф. Елка Бакалова предупреждава: „Църквата "Св. св. Петър и Павел" при с. Беренде е достигнала до нас през вековете такава, каквато е построена първоначално. Освен един ремонт на покрива, извършен през 70-те години от Института за паметници на културата, друго по нея не е извършвано. Стенописите никога не са реставрирани или консервирани. В най-ниската си част, до около половин метър над пода, стенописите са изцяло унищожени от капилярната влага от основите. По всички стенописи има и множество стари механични увреждания. Общото състояние на живописта е тревожно – наблюдава се почти цялостно воалиране на живописната повърхност, а на много места и силно побеляване от соли, вследствие на проникване на инфилтрационна влага.” („Стенописите на църквата при с. Беренде”). Днес иконостасът е без икони, олтарът е разкопан от иманяри, увредени са най-(без)ценните стенописи, покривът е разрушен. Иначе тя е „народна старина”. Отдавна, още от 1927 г. В 1966 стенописите й са обявени за паметник от национално значение, а с писмо № 3107/18.9.1978 г. НИПК известява, че църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник.
Малката селска църква, оцеляла непокътната стотици години, понася най-значителните си поражения в наши дни. Тя трябва да бъде съхранена. Като християнски храм, като перла на изобразителното изкуство, като частичка автентична история, оцеляла на брега на Нишава. (Радио България)
За повече информация вижте Berender.org
Според обичая и източноправославния канон на западната стена над черковната врата е Успение Богородично. Независимо от скромната като размер и градеж постройка изписването е на много високо ниво. Майсторът зограф е оставил следи на изумително високо живописно качество. Неслучайно стенописите на църквата в с. Беренде се споменават в почти всички български и чуждестранни изследвания за средновековното балканско изкуство. Те са уникални и в никакъв случай не са били случайна поръчка на местен феодал или на селска общност, а и по тези земи никога не е имало богати общини или заможни господари. Те винаги са били диви, каменисти и бедни. Личи си, че става дума за царска поръчка.
Църквата обаче е в ужасно състояние. Още в 1976 г. проф. Елка Бакалова предупреждава: „Църквата "Св. св. Петър и Павел" при с. Беренде е достигнала до нас през вековете такава, каквато е построена първоначално. Освен един ремонт на покрива, извършен през 70-те години от Института за паметници на културата, друго по нея не е извършвано. Стенописите никога не са реставрирани или консервирани. В най-ниската си част, до около половин метър над пода, стенописите са изцяло унищожени от капилярната влага от основите. По всички стенописи има и множество стари механични увреждания. Общото състояние на живописта е тревожно – наблюдава се почти цялостно воалиране на живописната повърхност, а на много места и силно побеляване от соли, вследствие на проникване на инфилтрационна влага.” („Стенописите на църквата при с. Беренде”). Днес иконостасът е без икони, олтарът е разкопан от иманяри, увредени са най-(без)ценните стенописи, покривът е разрушен. Иначе тя е „народна старина”. Отдавна, още от 1927 г. В 1966 стенописите й са обявени за паметник от национално значение, а с писмо № 3107/18.9.1978 г. НИПК известява, че църквата „Св. Св. Петър и Павел“, с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник. Малката селска църква, оцеляла непокътната стотици години, понася най-значителните си поражения в наши дни. Тя трябва да бъде съхранена. Като християнски храм, като перла на изобразителното изкуство, като частичка автентична история, оцеляла на брега на Нишава. (Радио България)
За повече информация вижте Berender.org
