Християните сме научени да започваме и да завършваме всичко с молитва. Това правим и за нещо кратко, и за целия ден, и за продължително начинание. По-старите сме учени от нашите родители, особено от майките си, да се прекръстваме преди всяко дело и да казваме: „С Бога напред!“. Или: „Хайде, Боже, Ти напред и ние след Тебе!“.
Онези родители вече ги няма, а родителите от междинното поколение не го казваха, затова днешните хора на средна възраст не ги знаят, а младите – никак. Но ако се връщаме към вярата на нашите прадеди, трябва и тези християнски обичаи и благословии да се връщат и да се правят. Стигна се дотам, децата, които учат в семинарията или ходят в църковните летовища, да учат родителите си, че не бива християнин да сяда да се храни без да благодари на Бога за ястието и питието (разбира се, в молитвата не се има предвид алкохолно питие). Баща ми (1906-1997 г., Бог да го прости!) ми разказваше една случка от турско време, когато двама пътници, мюсюлманин и християнин, вървели на дълъг път и седнали да си починат и да хапнат. Християнинът отворил торбата и са нахвърлил на хляба. А мюсюлманинът, преди да започне молитвата си преди хранене, видял какво прави спътникът му, зашлевил му един шамар (нали са били господари тогава) и го нахокал: „Кажи си първо молитвата, бе, гяур!“. Каквото и да се каже за тази случка, има ясна поука.
Никой не знае колко са на брой християните у нас днес, но истината е, че малцина от тях започват и завършват с молитва една работа, един ден в живота си, някакво голямо усилие, обяда или вечерята си. В своята безбожна самодостатъчност не се сещаме дори да си помислим за молитва. И причината не е някакво неудобство пред другите, които може би не са вярващи. Защото ние можем молитвата да я кажем и наум, и прекръстването можем да го направим незабележимо. Но без молитва не можем да сме християни. Молитвата пък, както се казва, е всекидневна и всекичасна нужда на душата ни. Това не е нещо, което можем да го отложим за в неделя, когато ще отидем на църква, или – не дай, Боже! – за следващото ни ходене на църква на Коледа или Великден. Молитвата е кислородът на душата ни и, както не можем без да дишаме, не бива да привикваме да живеем и без молитвата. Защото умираме духовно. Със сигурност!
Тази нощ завършва 2023 година и започва новата 2024 година. Църквата я нарича (както всяка година) „година на Господнята благост“. Защото вярваме и се молим тази година да бъде благословена с милостта и благостта на Господ Иисус Христос. И нека Той да чуе молитвата на всеки от нас, когато се молим за доброто на себе си и на хората около нас, на целия ни народ. Всички имаме нужда от Божията помощ, защото без Него няма истинско добруване и напредък. Просто няма!
По повод на смяната на двете години предлагам една кратка молитва, написана от големия църковен песнописец преподобни Герасим, подвизавал се през миналия век сред непристъпните дебри под върха на Атон в скита Малката „Света Анна“. Молитвата е кратка и ясна, написана на старогръцки в древна ритмика, в кратката форма на отпустителен тропар (ако някой не знае последните две думички, не е страшно, може да си ги потърси или просто да ги пренебрегне – ignore!).
Тропар за успешното завършване на годината (гражданската):
Гл. 4, по Скоро предвари
Христе Боже, Който си над времената и годините, приеми молението за изпълването на годината и Те умоляваме, дай ни божествена сила в мир и благочестие да преминем започващата година по молитвите на Богородица, единствени Човеколюбче!
ΑΠΟΛΥΤΙΚΙΟΝ ΕΠΙ ΤΗ ΑΙΣΙΑ ΛΗΞΕΙ ΤΟΥ ΠΟΛΙΤΙΚΟΥ ΕΤΟΥΣ
Ήχος δ΄ Ταχύ προκατάλαβε.
Ο χρόνων επέκεινα, και των αιώνων Θεός, την δέησιν πρόσδεξαι, τη συμπληρώσει Χριστέ, του έτους δεόμεθα, θείαν ισχύν δε δίδου, εν ειρήνη τελέσαι, άμα και ευσεβεία το αρχόμενον έτος, πρεσβείαις της Θεοτόκου, μόνε Φιλάνθρωπε.
(Ποίημα Μοναχού Γερασίμου Μικραγιαννανίτου)
Нека се помолим, всеки в душата си и от душа, да е честита с Божи благослов новата 2024 година за всички хора!
