Такова е моето богословско образование, такова е моето послушание, такава е и моята епархийска практика като митрополит на Българската източноправослана епархия в САЩ, Канада и Австралия. За радост, въпреки изкушенията навред по света, моето богословие работи и мога да го прилагам.
Всички богослужения в епархията, включително и светата Литургия, се отслужват от свещеник, певец и клисар, при затворени врати на храма, според решението на властите да се ограничи броят на хората на едно място.
Всички в епархията ни, клирици и миряни, знаят това наше православно богословие. Знаем, че богослов е този, който се моли; и който се моли, е богослов. Вярата ни в Господа е силна, надеждата ни е здрава и упованието ни е твърдо, че Той е винаги с нас до свършека на света, че Той е Главата на Църквата и Негова е наредбата да служим светата Евхаристия и да вършим това с радост, защото тя ни дава живот в Неговото име. Защото Той е Същият вчера, днес и во веки.
В два наши храма, по настояване на енориашите, съм дал съгласие в това болно време да се излъчат св. литургии онлайн, макар аз лично да не съм привърженик на тази идея. Мои епархиоти споделиха, че като „затворници вкъщи“ гледат предаванията по нощници, още немити, с кафе в ръце и някои с цигара в уста, седнали на дивана крак върху крак, критикуват, обсъждат, подиграват се с певеца, с клисара, а за „попа“ да не говорим. Той нямал глас, прескачал, разказвал им в проповедта си „бабини деветини“ от петнадесетия век. Няма причастие, няма анафора, няма благочестие! Не вярвам, че тези, които гледат службите онлайн, стоят в царството небесно по време на светата Литургия, че Господ Иисус Христос е сред тях, физически, не символично, а актуално, не метафорично, но реално. И още: ако в светата Литургия участват повече свещеници, те гласно потвърждават, че Христос е посред тях и ще бъде с тях и занапред.
Нуждаем ли се от доказателства на тази истина, че Господ Иисус Христос е с нас? Не се чудете на това запитване. Вкъщи онлайн има ли олтар, който е гробът на Хростос? Има ли книгата на св. Евангелие, която е словото Божие? Къде е цялата енория, която е Тялото Христово? Къде е свещеникът, който е личността на Христос? Къде е светата Евхаристия, която е Самият Христос? Къде е по-близко Христос до нас – в енорийския ни храм или вкъщи? Отговорът трябва да бъде: Той е по-близко до нас отколкото вярваме, но в храма, който е Неговия дом.
Затова се моля на Господа да се смили над нас и да бъде сред епархиотите ни и у домовете, докато сме в тази зараза, въпреки личното ми разбиране. Защото, ако Господ не е сред нас, то и нашият дом няма да е дом за молитва. Такова е и предизвикателството, което ни склони да благословим отслужването на свети литургии онлайн, с нашата любов да докоснем нашите енориаши като братя и сестри в Господа.
Целта на нашата евангелизация, разбира се, не е политическа. Стремежът ни е Господ Иисус Христос да докосне сърцето, да влезе и живее в домовете во веки, да пази децата в православната вяра, да бъде по-близък до тях, за да бъдат смирени, миролюбиви, радостно-учтиви, отговорни пред Бога за делата си.
Така че, ако имате у дома проблеми, каквито и да са, станете Христови. Молете Бог да говори с децата ви, приемете Го като член на семейството и децата ви ще ви последват.
Колко хубаво ще бъде поне един от семейството да се моли на Бога за цялото семейство. Вярно, времената са различни, но опитайте се да живеете като православни българи ежедневно. Разбира се, това ще бъде ваш избор, но всеки ден по къщите ви няма да престанат поученията и благовестието за Господ Иисус Христос (Деян. 5:42).
Като архиерей с полувековен опит искам да ви уверя, че можем да живеем православен живот, винаги да желаем доброто един другиму и на всички, винаги да се радваме, непрестанно да се молим и за всичко да благодарим (1 Сол. 5:15-18).
Знайте, че когато се кръстим, ние физически се молим. Помня от старите хора как се благославяха като излизаха след служба от храма. Сега приучвам всички да се кръстят:
1) когато влизат в автомобила си – за безаварийно пътуване;
2) когато мнават покрай православен храм – да отдават почит на своя Бог и Спасител;
3) когато минават покрай гробище или погребение – да поменават починалите;
4) когато видиш и чуеш „Бърза помощ“ – да се подсилят болният и докторът, който се грижи за него;
5) когато минаваш покрай катастрофа – да утешиш тези в бедата;
6) когато видиш полицейска кола – да им помогнеш в доброто;
7) когато се прибереш жив и здрав у дома – да благодариш на Бога.
Когато изпълняваме това през деня, ние се доближаваме до православния начин на живот. Знайте, че молитвата благоприятства идването на Божията благодат и я чувства цялото семейство – дори и този, чието сърце е хладно.
Така че непрестанно се молете, особено сега, когато сте у дома.
Думите стигат до ушите, а молитвата – до сърцата.
Накрая за утеха ще ви уверя, че Бог ни обича и сегашният ни принудителен престой вкъщи може да направи всички ни истински откриватели на Неговата воля.
