В затишието след Националния празник две събития раздрусаха медийното пространство. Е, може и да са повече, ама мене специално тези двете някак ме заинтригуваха – Music Idol и трима нови епископи в БПЦ. На пръв поглед нищо общо между тези две новини, но все ми се иска да намеря някаква прилика, макар и тенденциозно.
Нов формат шоу програма в БТВ – Music Idol. Тъкмо сме чули от синоптиците за пореден път, че няма да има зима тази година, Ани Салич ни е пожелала “Лека нощ!” и хоп, чрез малкия екран (вече не толкова малък, 29 инча и повече) на софрата ни се настанява едно звездно жури, в което най-силно блестят теметата на мъжките членове. Щедрият силикон и сантиментът към по-старата генерация естрадни изпълнители не ти 
дават свобода с лека ръка да превключиш на друг канал. Но след малко вече съжаляваш, особено ако покрай тебе има невинни същества, деца.Разиграват се драматични сцени, които дори Сатаната би гледал в захлас и би си водил записки. Абе, направо реклама на Страшният съд! Млади хора се гърчат, кой с таланта си, кой с бездарието си, кой с комплексите си,
кой със самочувствието си пред тези малки богчета - Журито. А то Журито, те, богчетата, назидават, оценят, връщат, гонят, наказват, подреждат, дават “поощряващо не” или така желаното - “да”. Колят и бесят.Сега ми е напълно ясно, защо Бог не допусна Адам да участва в Творческия акт, защо го приспа дълбоко, когато ваеше
Ева. Така го/ни лиши от възможността по-късно да има/ме претенции към другия, не му/ни даде възможността да стане/м жури, да господарства/ме над чуждите съдбини. Та като гледам това недоразумение, поведението на журито, не ми остава нищо друго освен за сетен път да се удивя на Божието всезнание и мъдрост и да Му благодаря, че на Адам е дал толкова, колкото му е трябвало или колкото е могъл да поеме. В този ход на мисли си представих и заседанието на Св. Синод и именно тук открих някаква, макар и малка прилика с новия шоу-формат. На последното заседание е имало кастинг, подбор на достойни духовници за епископското служение. Напливът не е тъй голям (макар да има доста забравени кандидати, но първата част от кастинга е в заседателната зала на митрополитите без присъствие на лица не-митрополити), както при музикалното състезание, но все пак си е подбор. Журито е ясно и тук намирам май приликата с Music Idol. Някои от членовете му, също медийни звезди и шоумени, съвсем скоро ни караха да отговаряме на неудобни въпроси пред себе си и пред питащите, които знаят, че имаме нещо общо с Църквата, караха ни да се срамим, като гледаме и слушаме журналистическите разследвания, да си задаваме въпроси: дали административната власт в БПЦ е адекватна? що е това митрополитът?
Чакаше се решение на журито за нови епископи. От мънкащите уста най-сетне беше произнесено онова “да”, което, надявам се, мнозина са чакали с нетърпение. И както по-горе благодарих на Бога за разумния подход към Адам, така и тук е редно да благодарим за това измъчено, чакано “да”. Защо ли? Защото трима млади достойни свещенослужители ще заемат своите заслужени места, защото на следващия избор за митрополит няма да избираме между: масон, недообразован, разведен, наканоничен и т. н. предложен от синода кандидат, защото средната възраст на епископския институт ще се понижи чувствително (досега беше за рекордите на Гинес), защото младостта не е порок.
Божията десница да подкрепя новите епископи на БПЦ в тяхното служение за “полза на Църквата и Отечеството ни”, Божественият разум да ги напътства и укрепва, та когато станат членове на журито, да бъдат по-щедри и по-любящи. Да останат човеци, “като едни от нас”! Както и екипът на Двери им пожела.
Виж още по тази тема тук
Виж още по тази тема тук
