Зографският манастир мести Гергьовден от 6 на 9 май заради Великден

“Никой да не си носи храна, тя е грижа на монасите. Да носят само сърдечно желание да станат по-добри християни”, казва отец Висарион.

Но и никой да не разчита на печено агне, защото на Света гора месо не се яде. Миналата година поклонниците са гощавани със сьомга, като тогава манастирът е купил половин тон риба. И тъй като тя се дава в чест на св. Георги, монасите търсят най-прясната и най-хубавата риба независимо от цената.

За готвачи пристигат от България около дузина помощници на монасите. Но при поклонническо пътуване духовната храна е по-важна. Затова християнинът трябва да види на всяка цена съкровищата на “Зограф”.

“В България няма решение на Св. Синод за преместване на Гергьовден на друга дата и паметта на светеца ще се чества в деня му - на 6 май”, съобщи Ловчанският митрополит Гавриил (бел. ред.: в календара на БПЦ Гергьовден и така си е преместен трайно от 23 април на 6 май, а не е лесно да се измести повече, понеже е и официален празник; освен това БПЦ премести през тази година празника на св. цар Борис-Михаил Покръстител от 2 на 9 май).

Йеромонах Висарион разказва за съкровищата на манастира

Зографският манастир е известен с трите чудотворни икони на св. Георги - Фануилска, Аравийска и Молдовска, пред които всеки поклонник трябва да се помоли. Неслучайно манастирът се нарича “Домът на св. Георги”, защото не обикновени хора, а сам светецът дал знак обителта да се посвети нему. Когато трима български братя монаси основали на Света гора малък манастир през X в., вместо да му дадат име, оставили дървена дъска и започнали да се молят Бог да ги просвети. След известно време на дъската сам бил изографисан образът на св. Георги. Така и нарекли манастира “Зограф”, т. е. самоизобразил се.

Наричат иконата Фануилска, защото по същото време изчезнал образът на св. Георги от икона в палестински манастир, нападнат от сарацини. Глас от небето казал на монасите, че Победоносецът е избрал нов манастир и, ако искат, да го последват на Света гора.

Мнозина заприиждали да видят чудодейно явилия се образ. Но един епископ от Едеса не повярвал и сметнал, че това е хитрина да се привлекат повече поклонници. И дори докоснал с пръста си образа на св. Георги, казвайки: “С това ли лъжете хората?” Но в този миг пръстът му залепнал върху лицето на св. Георги (и до ден-днешен белегът е върху иконата до дясната ноздра). Епископът 3 дена се каял за греха, но му отрязали първата фаланга от пръста. Преди 10 г. при зографския игумен Амвросий пристигнал хирургът Георги Лозанов, живеещ в САЩ, и попитал какъв е този човешки пръст върху иконата. Той бил категоричен, че е частица от първата фаланга на показалец. Така след 1000 г. лекар доказва преданието.

Аравийска се нарича втората чудотворна икона. В началото на XII век тя дошла до Атон по вода от Арабския полуостров и приближила пристана на Ватопедския манастир. Монаси  от различни манастири излезли с лодки да я приберат, но иконата сама приближила лодката на “Зограф”. Заради претенциите на гърците от “Ватопед”, че е спряла до техния манастир, изпитали още веднъж Божията воля, като поставили  иконата на муле и го натирили да върви. Приели за божествено указание, че тя остава за този манастир, в чието землище спре мулето. Най-близкият манастир бил “Ватопед”, а после “Хилендар” и “Есфигмен”. Но мулето прекосило хълма и спряло на 100 м от Зографския манастир, където днес се издига параклисът “Св. Георги”. И не само спряло там, но и умряло. Това било свидетелство за волята на светеца, който се явил на игумена и пожелал на мястото да вдигнат параклис. Винаги на 6 май и на 16 ноември иконата се вади и с нея се прави лития до параклиса.

Молдовската икона също носи чудотворния образ на св. Георги. Тя е дарена през 1495 г. от молдовския войвода Стефан Велики, защото при битка срещу османците, при която турската армия надвишавала многократно неговите воини, му се явил св. Георги, обещал му да помогне за победата и казал на зазоряване войводата пръв да нападне. Светецът поискал Стефан Велики да помогне и на Зографския манастир, който бил опожаряван и ограбван от разбойници. На сутринта молдовците победили.

Сред съкровището на “Зограф” е и иконата “Пресвета Богородица”, наричана Акатистна. Тя показва чудотворната си сила при идването в Атон на римокатолиците през 1276 г., като предупреждава Зографските монаси, че това са врагове, защото са се отклонили от Божията истина. Латинците опожаряват манастирската кула и 26-има монаси в нея. Всичко изгаря, но не и тази икона. Тя се нарича още “Пожарна”, защото помага при пожар. През 1873 г. след лития и молитва към нея от ясното небе руква дъжд и пламъците спират. Миналата година също угаси пожара на Атон. Гръцката армия с хеликоптери и самолети не успя, но след лития с Пожарната икона Богородица прати дъжд след 3 месеца суша.

В олтара на църквата “Св. Георги” е и чудотворната Богородична икона “Проговорившая”. Тя проговорила на св. Козма Зографски  в началото на XIV век, когато той молил Бог да му покаже пътя на спасението.

Мощите в голямата църква са много - на св. Василий Велики, св. Мария Магдалина,  св. Амвросий Медиолански, св. Йоан Рилски, св. Евтимий Нови, св. апостол Андрей, св. апостол Матей, на мъчениците св. Георги, св. Стефан Нови, св. Харалампий, св. Димитрий Солунски, св. Прокопий, св. Петка. Но най-големите мощи в “Зограф” принадлежат на св. Матрона Хиоска, живяла през XV в. на остров Хиос. Тези мощи благоухаят и първо на тях монасите се покланят, когато се отвори кивотът с всички мощи.

Чудеса стават и в наши дни. Игуменът Амвросий разказва за излекуване с елей от кандилото на св. Георги преди 8 г. Човекът бил с обездвижени ръце и физиотерапевт в Солун втрил елея в раменете и ставите. Той за пръв път успял да вдигне ръцете си, а след това оздравял напълно.

Преди 3 г. мощите на св. Мария Магдалина, пренесени за поклонение в Ловешка епархия, излекуваха парализирана ръка на момче.

В църквата “Св. Кирил и Методий” се намира известната “Заклана” икона. При потушаване на гръцкото въстание от 1821 г. озверели турци влезли в “Зограф” и един прокарал ножа си по иконата, точно където е гърлото на Богородица и на Младенеца. Малко след това турчинът губи ума си и се обесва, а войската побягва от “Зограф”.

Кипърската икона в малката църква “Успение Богородично” е най-новата чудотворна икона. През 1985 г. кипърецът Стилянос Хаджихараламбос (по-късно ген.-полковник) я носи като личен дар. Когато се изкачва към “Зограф”, ляга да си почине и слага иконата под главата си. В дрямката му се явява човек на бял кон, казва, че е Георги, и го пита иска ли да му пренесе иконата. Стелиос се събужда, но иконата я няма. Отива скръбен в манастира. Когато игуменът архим. Евтимий отключва малката църква, видели иконата там, където смятал да я сложи кипърецът.

Скоро ще бъде готов филм за това чудно пренасяне на иконата през затворените врати. Преди 3 г. йеромонах Висарион отива в Кипър и с оператор заснемат документален разказ за чудото от живия все още генерал.