Интервю с Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий по повод прожекциите на филма „Историята на Исус за деца“ в навечерието на Възкресение Христово
- Ваше Високопреосвещенство, в дните на Великия пост протестантската организация „Агапе България“ провежда масирана рекламна кампания за филма „Исус“, предназначен за деца. Всеки ден в медиите звучат призиви на различни публични личности, които уверяват родителите, че няма нищо опасно да заведат децата си на прожекциите и горещо препоръчват филма. В същото време организаторите информираха, че прожекциите са съпроводени с проповеди на пастори, раздаване на безплатни материали, семинари за семейството и др. Вие бихте ли посъветвали българските родители да заведат децата си на този филм?
- Всяко богоугодно дело е добро. Но да разбираш кое дело е богоугодно, това е мъдрост, която православният християнин придобива с годините. За православните родители е особено важно да възпитават децата си в духа на православната вяра. Дали обаче чрез гледането на филмови продукции може да се постигне това? Отговор дава още в древност бл. Августин. Според него театралните представления, дори с добър сюжет, не могат да заместят реалното и истинско въздействие на Словото.
Да се прави филм с благочестив сюжет може би е добро. Но когато в този сюжет актьорът си позволява да „играе“ Въплътения Син Божи, нашия Господ Иисус Христос, тогава този сюжет и филм не бива да се гледа. Не може грешният човек да „играе“ безгрешния Господ Иисус Христос.
За децата филмите са възпитателен фактор. Ето защо е особено опасно за тяхното съзнание, когато Христос се превръща в поредния филмов герой. „Тече ли през един и същ отвор на извора и сладка, и горчива вода“ (Иак. 3:11)?
- Известно ли Ви е Българската православна църква да участва по някакъв начин в тази инициатива, както се твърди в рекламите за филма?
- БПЦ не е информирана, не е предлагала подобна инициатива, нито е давала своя благослов за този киноспектакъл и съпътстващите го инициативи.
- Какво може да предложи Православната църква, за да се възстанови ценностната система на българина?
- Това, което е предлагала винаги: чиста и неподправена от всякакви нововъведения вяра. Вяра, изявена с добри дела и оживотворена от благодатта на Светия Дух. Вяра, която различава св. Валентин от Деня на влюбените – непознат и неприемлив за православните християни празник. Вяра, различаваща филм за Иисус от живот за Иисус Христос. Вяра, която повече от две хиляди години се е запазила непроменена и която ще пребъде до края на света.
- Според Вас кризата на традиционното семейство може ли да бъде преодоляна, или процесите са необратими?
- Още в началото на 20 в. Неврокопски митрополит Борис пише и говори за криза в българското семейство и училище. Оттогава и до днес нещата се развиват за съжаление само в една посока. Не към Христос! Нашето образование, както казва митр. Борис, е „обезчовечено“, а нашето семейство е лишено от единствения смисъл на съществуване – вярата, надеждата и любовта в Светата Троица.
Щом Бог е дал на жителите на Ниневия възможност да се покаят, то и за нас, християните от новото хилядолетие, може да се отнесе този пример. Не бива да се забравя обаче, че трябва да се изучава православно вероучение в българските училища, за да бъде духовно и телесно здраво нашето утрешно общество.
- Как Българската православна църква трябва да организира посланието си за стойността на семейството, че то да бъде чуто от цялото общество?
- Българската православна църква винаги е имала ясни и грижовни послания. Тя никога не е страдала от недостиг на ревност. Според мене същината е в това, нейните послания да бъдат чути, разбрани и осмислени от православните християни.
В древност не са съществували съвременните средства за масова информация, но верните са имали правилно разбиране по въпросите на вярата, засягащи вечния живот.
Днес сякаш това желание липсва и тази ревност е намаляла. Може би затова е необходимо не само БПЦ да преповтаря вековечните истини за ценността на християнското семейство, но и обществото и всеки гражданин да изискат от себе си целия си духовен и морален потенциал за православно осмисляне на значението на брака и отглеждането и възпитанието на децата.
