На тази първа авторска конференцията присъстваха представители от Германия, Италия, Хърватия, Гърция, България, Полша, Русия, Унгария, Турция, Израел, Грузия и Армения. Представените богато илюстрирани и прекрасно изнесени реферати на четири работни езика (немски, италиански, английски и френски) разгледаха развитието на националните школи в Християнската археология, техните най-важни представители и научни постижения. От българска страна по лична покана от института ангажимент по изготвянето на текстове за енциклопедията и изнасянето на реферати имаха д-р Христо Прешленов (БАН, АИМ) и д-р Емил Иванов (СУ, Богословски факултет).
Докато Х. Прешленов разгледа разкриването на християнски базилики по Черноморския регион от наши несъмнено „нехристиянски” археолози, Емил Иванов проследи въз основа на архивни данни живота и научната дейност на пионерите в българската богословска школа на Християнската археология протойерей (професор д-р и после) академик Иван Гошев (1886-1965), акад. Кръстьо Миятев (1892-1966) и проф. д-р Васил Пандурски (1912-1985). Благодарение на усърдната дейност на протойерей академик Иван Гошев бива учреден не само Църковният историко-археологически музей в София (НЦИАМ), но през 1926 г. в Богословският факултет е въведена дисциплината „Църковна археология и Християнско изкуство”, която той преподава до 1957 г. като редовен и след това до 1965 г. като почетен професор. По този начин Богословският факултет в София се нарежда до малкото висши училища и научни институти на Запад, които през 20-те години на ХХ в. въвеждат изучаването и изследването на християнските древности.
Съвместно с проф. Кръстьо Миятев, който се хабилитира именно като преподавател в Богословския факултет и впоследствие ръководи Археологическия институт с музей (АИМ), тук биват положени основите за истинска научна традиция в Християнската археология. Тези мъже са познати днес с ненадминати все още научни постижения в областта на славянската палеография, изследвания на литургични одежди и антиминси (прот. Иван Гошев), църковна архитектура, гробнична пластика (Кръстьо Миятев) и др. Същите обаче имат сериозен принос и в документирането на българските църковни старини, грижата за тяхното опазване, организирането и обогатяването на музейни и историко-архивни институционни звена и не на последно място подготовката на солидно обучен персонал в полза на науката. Като пример ще спомена само две от иначе десетки имена: проф. д-р В. Пандурски, преподавател по Църковна археология и Християнско изкуство и директор на НЦИАМ, и проф. д-р Теофил Иванов (1918-1999), изследовател и преподавател по Късноантична археология и директор на АИМ. Основателна е гордостта от положената основа за единственото по рода си и днес съществуващо научно-преподавателско богословско направление у нас. Същевременно е налице назрялата отговорност пред днешните приемници да припомнят приносното дело на своите предшественици и, дай Боже, да могат да го съхранят и надграждат.
От 18 до 22 февруари т. г. вечният град отново стана домакин на научна проява, този път на първата авторска конференция “Просопография на християнската археология”. Проектът стартира още през 2006 г. и е предвидено да бъде завършен през 2012 г. с издаването на двутомна енциклопедия “Prosopographie der Christlichen Archäologie”, съдържаща био-библиографски данни за близо 2 000 важни представители на науката от всички европейски и някои извъневропейски страни в Африка и Мала Азия. Финансирането се осъществява благодарение на “Göres Gesellschaft” и фондация “Фритц Тюсен”. Събитието се състоя на територията на института Campo Santo Teutonico във Ватикан – най-стария немски гробищен парк в Рим, основан в средата на VІІІ в. вследствие масовото поклонничество на франките и благосклонното отношение на Римския епископ към тях. В тевтонския “Campo Santo” са били стипендианти извести учени и пионери в Християнската (при нас Църковна) археология, като Йозеф Вилперт (1857-1944) – изследовател и издател на първите корпуси на раннохристиянските катакомби (1902-1909), мозайки (1914-1916) и саркофази (1927-1933) в Рим, Виктор Шулце (1851-1937), Пол Щигер (1887-1939), Алфонс Мария Шнайдер (1896-1952), Йоханес Колвиц (1903-1968), Теодор Клаузер (1894-1984), Фридрих Дайхман (1909-1993) и много други.
