Днес в Букурещ от Св. Синод на Румънската православна църква беше съобщено, че мощехранителницата с частицата от св. мощи на новопрогласения светител, епископа на Измаил Дионисий (Ерхан), дарени на патр. Даниил при обявяването на архиерея за светец, ще бъдат предадени на Южнобесарабския епископ към Бесарабската митрополия на Румънската православна църква. Мощите беше донесла игуменията на манастира „Суручени“, разположен на 10 км западно от Кишинев, молдовската столица. Нейният манастир е в юрисдикцията на Молдовската православна църква, която пък е част от Руската православна църква – Московска патриаршия. В манастирския храм преди известно време са открили светите мощи и по повод канонизацията на еп. Дионисий от Архиерейския събор на Румънската православна църква игуменията с благословението на главата на Молдовската православна църква донесла като дар частица от тези мощи.
Дотук всичко е точно и ясно: това е добър знак за братско сътрудничество между две поместни църкви. Има обаче една подробност: сега мощите ще бъдат върнати отново в Република Молдова, само че на епархия, която е на молдовска територия, но под чужда (румънска) юрисдикция. Защото през 1992 г. един епископ на МолдПЦ (РПЦ-МП) на име Петър (Пъдурару) се отцепва от своята църква и преминава към чужда юрисдикция заедно с част от клира и паството си. Тази чужда юрисдикция е на Румънската православна църква, която веднага го приема (ще рече човек, че всичко е било предварително нагласено) и го обявява за митрополит на възстановена от букурещкия синод (но на молдовска територия!) някогашна Бесарабска митрополия. Към него – било по етнически, било по финансови причини – постепенно преминават и други клирици и миряни, накрая ги признава и властта в Молдова (след като загубва дело в Страсбург!), която през много пречки се е устремила към членство в Европейския съюз. Така сега в малката република (по-малка от 1/3 на България) има две канонични православни юрисдикции, като МолдПЦ има 6 епархии, а Бесарабската митрополия – 4 епархии. Към последната спадат близо 1/3 от православните в Молдова.
Случаят е прецедент в православния свят, наскоро повторен в Украйна. Защото на една и съща територия има две канонични православни юрисдикции, макар това да се забранява тъкмо от църковните канони. Но православната канонична практика за сетен път се оказва твърде гъвкава.
Любопитното в случая е, че светителят Дионисий е бил с прекъсвания епископ в Измаил (най-югозападния ъгъл на Украйна) във време, когато земите на Молдова и Югозападна Украйна са били в границите на „Велика Румъния“, включително и по време на Втората световна война. Добрият духовник явно е бил използван за национални каузи, както става и сега с тези „прескачания“ в чужди юрисдикции. И дано поне вярващите да се обръщат към него не като към етнически, а като към наистина православен светец.
На снимката: Томосът за канонизацията на Измаилския епископ Дионисий
