Във всички православни храмове в Гърция на 5 юни ще бъде прочетено Окръжно послание до вярващия народ относно Всеправославния събор, който трябва да се проведе на о. Крит. Посланието на архиереите гласи:
До христолюбивото паство
на Гръцката църква
Обични отци и братя,
Христос воскресе!
Без съмнение знаете, че през този месец от 17 до 26 юни на остров Крит ще се състои Светият и велик събор на Православните поместни Църкви след дългогодишна подготовка, за да се събере в Светия Дух и да покаже единството на Православната църква във време, когато местната и световната общност е изпълнена с противоречия и антагонизми. Постоянният Св. Синод на Църквата ни беше упълномощен от Йерархията на Гръцката църква да ви информира отговорно за това важно събитие.
Първо, нашата църковна структура е съборна и йерархична. Съборността разкрива наличието на много хора, събрани в името на Христос, а йерархичното начало означава, че има йерархия между тях според дарованията, с които разполагат. На всички църковни равнища - Св. Синод, митрополии, енории и манастири - действат и съборното, и йерархичното начало и така бива изразявана истината на вярата.
Това става видимо в божествената Евхаристия, която разкрива начина на действие на съборното начало и където начело на евхаристийното събрание е епископът като негов предстоятел и учител в истината, клириците, монасите и миряните със своите различни дарби. Така функционират и синодите на поместните Православни църкви и всеправославните събори. По този начин бива прославян Троичният Бог.
В продължение на дълги години поместните Православни църкви съзнаваха необходимостта от свикването на Свят и велик събор, за да се решат различни хронични църковни проблеми, които занимават поместните църкви. Православната църква винаги мисли съборно за решаването на различни догматични, еклезиологични, канонични и пастирски въпроси.
През първото хилядолетие на християнството се проведоха поместните и вселенските събори. През второто хилядолетие също има велики събори с вселенски и всеправославен характер, като най-значимите са съборите по времето на св. Григорий Палама, а след това и съборите на източните патриарси. Всъщност "Църквата се счита за един постоянен Събор", което и означава думата Църква (на гръцки думата "екклисиа" означава събрание, свикано с определена цел - б. р.). Така, в това дълго развитие на съборността без съществено прекъсване и църковни празноти се вписва и Светият и велик събор на Православните църкви.
14-те поместни Православни църкви след провеждането на многобройни предсъборни синодални комисии решиха единодушно да разгледат по време на Светия и велик събор шест въпроса, а именно: 1) "Мисията на Православната църква в съвременния свят"; 2) "Православната диаспора"; 3) "Автономията и начинът за нейното обявяване"; 4) "Тайнството на брака и препятсвията пред него"; 5) "Важността на поста и неговото спазване днес"; 6) "Връзките на Православната църква с останалия християнски свят".
Комисиите от всички църкви подготвиха текстовете, подписани от предстоятелите на Православните църкви, и в своята крайна форма бяха представени пред йерархиите на поместните Православни църкви с възможността да предложат поправки и допълнениия, както изисква съборната система на Църквата.
С тази цел се събра неотдавна и Йерархията на Гръцката църква на 24 и 25 май по предложение на Всеблажения Атински архиепископ Йероним., за да обсъди решението и предложението на постоянния Св. Синод след изпратените предложения на някои йерарси.
Йерархията на Гръцката църква с пълна вяра в учението на пророците, апостолите и отците, и с уважение към съборността на Православната църква изучи подробно предложенията на постоянния ни синод, едно по едно, в спокоен дух, отговорно и сериозно, при единодушие по повечето въпроси и пълно мнозинство по други, направи предложения за промени в предложените текстове и където беше нужно, направи добавки, така че те да представвляват окончателните решения на нашата Църква по тези текстове.
Поправките и допълненията, които са съществени и съгласувани с дългогодишния опит и предание на Църквата, ще бъдат внесени във Всеправославния секретариат на Светия и велик събор в Крит и ще бъдат отстоявани от Блаженейшия Атински и на цяла Гърция архиепископ Йероним, за да се подобрят вече разработените текстове от предстоятелите на Православните църкви и така да се даде едно добро църковно свидетелство на вярата и единството в съвременния свят в съзвучие с цялото предание на Църквата.
Със сигурност е известно, че Йеархията на Гръцката църква обсъди тези сериозни въпроси с отговорност, трезв дух и знание. Но най-важното е, че запази своето единство. Чуха се мнения на много йерарси и решенията бяха почти единодушни.
Тъй като преди време имаше безпокойство, в много отношения оправдано, между много клирици, монаси и миряни за текстовете, които ще бъдат обсъдени на Светия и велик събор, затова призоваваме всички да се успокоят, защото първо ние, йерарсите, сме изповядали вярата по време на хиротониите ни да пазим апостолското и отеческо предание, което сме получили, и сме бдителни за нашето паство, за слава на Бога и на цялата Църква.
Известно е, че Светият и велик събор ще започне своята работа в деня Петдесетница до Неделята на светите отци. Това означава, че архиереите и останалите клирици и миряни, които ще представляват Гръцката църква на този събор, както ще го направят и другите църкви, ще се постараят да изразят своя опит и вяра в тайнството на Петдесетница и изповеданието на нашите светии, които са продължението на Петдесетницата в историята.
Затова молим христолюбивите вярващи на светата ни Църква да се молят за всички и особено за епископите, клириците, монасите и миряните, които ще се съберат на Светия и велик събор, така че да дадат добро свидетелство на нашата православна вяра и този събор със своите решения да се превърне в духовна обнова на църковния ни живот.
