Голямата камара на Европейския съд за правата на човека в Страсбург оправда Италия в заведеното дело срещу присъствието на разпятието в училищните стаи в страната. Решението е гласувано с 15 положителни и два отрицателни гласа. Съдиите са приели базисната теза, според която не съществуват елементи, доказващи евентуалното влияние на символа на католическата религия върху учениците. Така приключва случаят Лауци, по името на италианската гражданка от финландски произход Сойле Лауци и подадената от нея жалба през 2006 г., предизвикал полемики в Европа. Първата присъда беше произнесена на 3 ноември 2009 г. с мотивировката, че присъствието на разпятието в класните стаи нарушава свободата на религията и възпитанието на учениците, както и свободата на техните родители. Тези твърдения предизвикаха разгорещени спорове в цяла Европа и не само. По искане на италианското правителство случаят беше преразгледан от Голямата камара на 28 януари 2010 г. На 30 юни 2010 г. съдиите от Голямата камара изслушаха засегнатите страни и приеха декларацията на десет европейски страни, сред които и
България, като „трети лица”, в която призоваваха Европейския съд да преразгледа своето решение в защита на наследството и идентичността на тези страни в опита за налагане на един културен модел.
Произнесената днес присъда е окончателна и безапелационна, а за нейното прилагане ще гарантира Комитетът на министрите, който е върховният орган на Съвета на Европа. Италианското правителство прие „с голямо задоволство” решението на съда, а в комюнике външният министър Франко Фратини заявява: „Победи народното чувство в Европа, тъй като решението на съда изразява преди всичко гласа на гражданите, защитаващи собствените ценности и идентичност. Надявам се, че Европа ще посрещне със същата смелост и въпроса за толерантността и религиозната свобода”.
