По идея на къща-музей “Димчо Дебелянов” Община Копривщица прие решение за побратимяване на Копривщица и гръцкия град Сидерокастро, с идеята за ползотворно сътрудничество и поставяне на паметна плоча на Димчо Дебелянов в двора на църквата “Благовещение на Пресвета Богородица”. Това съобщи Дойчо Иванов, уредник на къща-музей “Димчо Дебелянов” – Копривщица.
“Покрай Сидерокастро ежедневно преминават стотици българи. Повечето от тях пазаруват в супермаркета “Лидл” - в началото на градчето от юг. И едва ли подозират, за съжаление, че са на крачка от едно свято място, където е бил финалът на живота на един жизнерадостен младеж, излял душата си в най-нежни стихове, вече вечни и святи... Сигурно след тази публикация много Димчови почитатели ще почетат паметта му, като се поклонят на мястото, където е бил първият му гроб. За да ги улесним, ще поясним, че в Сидирокастро има три черкви и лесно ще намерят храма “Благовещение на Пресвета Богородица” в южната част на града.. И за да не се заблудят - “Благовещение” на гръцки е “Евангелистрия”, както е и надписа на този храм” – съветва той.
В писмото на Дойчо Иванов, изпратено до медиите, се припомня и оригинален спомен за погребението на Димчо Дебелянов:
“В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”
“... Останките на Димчо и някои други офицери изминаха тридесет километра равен полски път на север от караджовските ниви (лобното място) до демирхисарската черква “Благовещение”. (Там преди Димчо, а и след това, са били погребани и други български офицери – общо 24-ма – б. р.). На 3 октомври 1916 г., деня на погребението на Димчо и на другарите му, запасните подпоручици Костов Илия Тодоров от 14 п. полк и Стоянов Григор Атанасов от 13 п. полк и на фелдфебела Георгиев Христо Ст., също от 13 полк, труповете им били пренесени в долномахленската черква и оставени там до часа на погребението следобед. Към два часа след пладне в черквата се събрали свободните от наряд седем-осем наши офицери и двама германски. Един взвод с намален състав бил определен да отдаде последни военни почести на загиналите. Имало и двадесетина войници от различни нестроеви части, няколко мъже – македонци от черковната махала, и пет-шест жени с тисови клонки и тъмни домашни вощеници. Четирите ковчега били сложени на плочите пред олтаря.
Дивизионният свещеник и енорийският, едноок грък, извършили обреда. Офицер от щаба на дивизията казал обичайната за случая реч. Нищо повече. Димчо бил погребан само като войник. В двора на черквата, откъм южната й страна, непосредствено до гробовете на майор Иванов и поручик Българенски били изкопани три успоредни ями, едната по-широка (това е била втората редица гробове, първата е до черковната стена, виж архивните снимки). В първата (посока запад-изток) заровили подпоручик Стоянов Григор, във втората – подпоручик Костов Илия, а в третата – подпоручик Дебелянов и фелдфебел Георгиев Христо.
(В спомените си за изравянето и пренасянето на костите Невена Буюклиева казва, че гробът на Димчо е бил вторият от южната страна, посочен с голяма категоричност от брат му Илия – което и той пише в своите спомени и писма. И никъде в познатата ни литература не се споменава нищо за общ гроб (това го има само в спомените на Тих. Геров), нещо твърде неприемливо, като се вижда, че на снимките гробът (с белия кръст) е само с един кръст и надпис с едно име.)
Погребаха Димчо на долния край на града, заселен с пришълци –македонци от околните села, в малката черква “Богородица”. Тук дълго време още се мяркаше едноокият свещеник, четеше молитви, продаваше свещи и никак не можеше да скрие ненавистта си към чужденците...”
По думите на уредника Дойчо Иванов - по повод на лобното място на поета се тиражира нашироко една неистина, включително и на големите български празници. На тържествени зари и по други поводи често чувахме, че Д. Дебелянов е загинал “… край Демир Хисар, при завоя на река Черна…” Селище с това име и на това място има и днес, но то се намира в Република Македония, на двадесетина километра северозападно от град Битоля. И край него се водят крупни сражения през Първата световна война, но не тук загива Димчо. Тази дълго тиражирана заблуда най-после националната ни телевизия коригира на тържествената заря-проверка на 3 март 2008 година, (след продължителни и упорити наши настоявания). За да я повтори отново във Велико Търново тази година, на зарята-проверка в чест на обявяване на независимостта на България, припомня още Дойчо Иванов.
