След като само преди седмица варненските римски терми бяха обогатени с информационни пана, помагащи на посетителите да се ориентират в предназначението и автентичния изглед на отделните пространства, ето че същата концепция беше реализирана и в Аладжа манастир край Варна. Проектът е по инициатива на уредника на музея Валери Кинов, а за реализацията отново са поканени художникът Владимир Димитров и издателство “Славена”.
Новият информационен облик на един от най-посещаваните у нас културни паметници започва още в началото на стълбите към обекта, където е изградена арка във възрожденски стил, снабдена с информация за това, което очаква посетителите 50-ина метра по-нагоре. Идеята е отлична и по този начин Аладжа манастир вече придобива един много по-завършен вид като туристически обект, който по посещаемост може да се съревновава само с Мадара, заяви при представянето на новостите директорът на РИМ – Варна, д-р Валентин Плетньов.
Това е само първият етап от проекта “Оживелият манастир”, с който целим да оживим цялото музейно пространство заедно с парка, заяви домакинът Валери Кинов. Той уточни, че се предвижда да бъдат включени и работещи на място майстори на художествени занаяти, може би да се създаде и вино “Аладжа манастир”. Да показваме нагледно всички онези неща, които са били широко разпространени в нашите манастири, поясни Кинов. Непосредствено преди входа на музея днес туристите могат да се спрат и да погледат работата на дърворезбаря Николай Николов, подредил и малка експозиция със свои произведения.
Кинов мисли и за реализацията на една стара своя идея – художествено осветяване на скалната обител, за което обаче ще са му необходими около 50 000 евро. Това ще е светлинен спектакъл, аналогичен на този във Велико Търново. Самата структура на скалата позволява да се направи един пищен спектакъл, който ще бъде допълнителна атракция за туристите, едно приятно прекарване на времето и то в един християнски паметник, който носи необходимата атмосфера и мистика, счита уредникът.
Освен изображенията в помещенията на манастира, представящи нагледно как е функционирало всяко едно от тях, е обогатена и музейната експозиция. В нея са включени фотокопия на стенописи от скални манастири в България, фотографии и копия на графити с изображения, надписи и християнски символи. За следващия туристически сезон музейните работници предвиждат да заработи и специална мултимедийна система – компютър със сензорен екран, който да бъде ползван от посетителите.
Това пък е началото на един друг, по-дългосрочен проект, който чрез мултимедийни програми ще представя християнското наследство на България, като се започне със скалните манастири и християнското минало на Варна – от времето на Одесос до наши дни. Целта е хората, които идват тук, да се потопяват в една атмосфера, която да ги доближава максимално до епохата и, разбира се, да получат повече информация и, в крайна сметка, повече вяра, обясни Валери Кинов.
Аладжа манастир е един от най-известните средновековни скални манастири в България и един от най-популярните български паметници на културата и туристически обекти, които присъстват в почти всички световни гидове на страната. У нас има общо над 1000 скални манастира, макар че цифрата е условна – Ивановският манастир например се брои за един обект, а има над 100 килии и 7 църкви. Най-много скални обители има на територията на Североизточна България, но не всички са добре проучени, въпреки че са обозначени в научната литература. За повечето от тях няма създадена инфраструктура за туристически посещения. Като музейни обекти паметници на културата функционират Ивановският и Аладжа манастир, а единственият все още действащ е “Св. Димитър Басарбовски”. Сред любопитните легенди за скалната обител край Варна съществува и такава (тъй като информацията не е потвърдена категорично от изследователите), че през XVII в. за известно време тук се е укривал украинският хетман Богдан Хмелницки.
Кинов мисли и за реализацията на една стара своя идея – художествено осветяване на скалната обител, за което обаче ще са му необходими около 50 000 евро. Това ще е светлинен спектакъл, аналогичен на този във Велико Търново. Самата структура на скалата позволява да се направи един пищен спектакъл, който ще бъде допълнителна атракция за туристите, едно приятно прекарване на времето и то в един християнски паметник, който носи необходимата атмосфера и мистика, счита уредникът.
Освен изображенията в помещенията на манастира, представящи нагледно как е функционирало всяко едно от тях, е обогатена и музейната експозиция. В нея са включени фотокопия на стенописи от скални манастири в България, фотографии и копия на графити с изображения, надписи и християнски символи. За следващия туристически сезон музейните работници предвиждат да заработи и специална мултимедийна система – компютър със сензорен екран, който да бъде ползван от посетителите.
Това пък е началото на един друг, по-дългосрочен проект, който чрез мултимедийни програми ще представя християнското наследство на България, като се започне със скалните манастири и християнското минало на Варна – от времето на Одесос до наши дни. Целта е хората, които идват тук, да се потопяват в една атмосфера, която да ги доближава максимално до епохата и, разбира се, да получат повече информация и, в крайна сметка, повече вяра, обясни Валери Кинов.
Аладжа манастир е един от най-известните средновековни скални манастири в България и един от най-популярните български паметници на културата и туристически обекти, които присъстват в почти всички световни гидове на страната. У нас има общо над 1000 скални манастира, макар че цифрата е условна – Ивановският манастир например се брои за един обект, а има над 100 килии и 7 църкви. Най-много скални обители има на територията на Североизточна България, но не всички са добре проучени, въпреки че са обозначени в научната литература. За повечето от тях няма създадена инфраструктура за туристически посещения. Като музейни обекти паметници на културата функционират Ивановският и Аладжа манастир, а единственият все още действащ е “Св. Димитър Басарбовски”. Сред любопитните легенди за скалната обител край Варна съществува и такава (тъй като информацията не е потвърдена категорично от изследователите), че през XVII в. за известно време тук се е укривал украинският хетман Богдан Хмелницки.
