Негово Светейшество Българският патриарх Максим даде интервю за предаването „Вяра и общество“ на БНТ, което беше излъчено на 5 ноември 2006 г.
- Ваше Светейшество, благодаря Ви най-напред че приехте да дадете това интервю, специално за Българската национална телевизия. На своя деветдесет и втори рожден ден Българският патриарх за какво най-много си спомня?
- Спомня си преди всичко за богослужбата в храма още от младини и досега. За всичко, което е допринесъл за благопреуспяване на св. Църква и за доброто на своите сънародници, за възхода на нашата страна и нашия народ.
- Каква е равносметката Ви за тези деветдесет и две години? Вие сте почти връстник на века. Толкова много мина през главата Ви!
- Действително преживявания съм имал много от детинството си до сега, но самочувствието ми не е отпаднало. Мисля, че по мярката на възможностите ми, с Божията помощ съм живял живот, непонасящ упрек или порицание.
- Втори рожден ден посрещате в болница, Ваше Светейшество. Липсва ли Ви храмът?
- Храмът не само ми липсва, но и ми е необходимост. Затова изживяване имам повече, че съм далеко от храма, отколкото, че понасям болестта.
- Какво бихте казали на хората, които подобно на Вас изпитват физическо страдание?
- Християнинът, който искрено вярва и се съобразява с повелята на Църквата, не трябва да отпада духом, а всякога трябва да живее с надежда, че получените в неговия живот катаклизми ще бъдат изживени и той отново ще започне да живее нормално, както преди получаването на тия травми.
- И накрая бих искал да Ви помоля да благословите нашите зрители на предаването „Вяра и общество“.
- С голяма благодарност, с голяма любов и с голяма необходимост преподавам на нашите православни християни и благочестив народ своето пастирско, първосветителско благословение, с пожелание да не отпадат от вярата. Тия, които са се отдалечили по един или друг начин от нея, да възстановят своята причастност към повелите на св. православна вяра. Желая на всички българи успех в благородния труд, който принасят за своя полза, за благото на другите, за възхода на нашето отечество, за обща полза на света. Смята се, че ние, като малък народ и като малка църква, нямаме основание да говорим по глобалните въпроси, за нещата, които може много да допринесат за доброто на човечеството. Това, разбира се, не отговаря на истината. Всеки в своето звание и положение може да допринесе в по-широк смисъл за благото на хората, а не само на тия, които са около него.
- Благодаря Ви за това интервю, Ваше Светейшество!
